nabore.bg

Тежката дума

Какво се случи преди месец: Със свещ срещу преспите

Снежният  ад ни върна преди крушката на Едисон, а четири жени министри се самопохвалиха, че са овладели стихията

 

Спомняте ли се как преди повече от месец в Кърджалийско, Смолянско, Хасковско и Пазарджишко останаха затрупани десетки хиляди домакинства. Една четвърт от България. Над 800 селища се видяха без електричество, без телевизия, без  връзки с центъра на страната. Човекът остана сам, очи в очи със стихията. Институциите капитулираха пред бялото бедствие. Хората в засегнатите региони  не можаха да проследят посветените им репортажи, защото нямаха ток. Без мобилни и телефонни връзки, без хляб, без инсулин и свещи. 

Цивилизацията и държавата 

 

се предадоха пред природата.

 

Снеговете върнаха бедстващите райони век и половина назад. Богати и всесилни монополи – държавни и особено частни, подтичкваха подир събитията, разкривайки несъстоятелността си. Оказа се, че ЕРП-тата, и особено едно от тях, не са прочиствали просеките и зимата им го връща със скъсани електропроводи и  затрупвания от дървесина. Превантивният контрол на министерство на енергетиката, на кметства и институции се оказа нищожен.

Имаше човешки жертви. Имаше и изслушване на четири жени-министри в парламента, облечени с техните дизайнерски костюмчета. Съсипаха се да се самохвалят как се борят с бедствието. Нямаше кой да ги чуе в засегнатите райони, защото там ток нямаше. Дочу се дори и идеята за връщане на селищата към съобщителната система на тъпана.

Междувременно обаче не липсваха и истински подвизи, които доказаха, че това, което ни прави човеци – независимо дали се нарича емпатия, съпричастност или солидарност – все още го има. То не само ни скрепява, но и ни възвисява в трудни моменти. Служители  на БЧК и доброволци полагаха сетни сили за да пробият пътища, да пуснат тока по жиците, град след град, село след село.  Доктори залягаха за болните си, изродиха бебе. Спасителите от лъскавите курорти влязоха в героичните си роли по същество.

 

Отново се видяха истинските хора

 

 - добротворците, които вече за пореден път помагат – след Аспарухово, след Мизия. В такива случаи без тях България не може да се справи. Но по-доброто е, че те не могат без да бъдат съпричастни.

Често чуваме как в САЩ, Япония и други страни не минава и месец без да се е развилнял ураган или тайфун. Но животът в тези страни макар и с големи загуби, продължава нормално. Мечтая си един ден така да стане и у нас. В дневния ред на държавата трябва да се включи устойчивостта при извънредни ситуации. Не може при всеки природен катаклизъм да кършим ръце. Необходимо е  да се разбере, че не става дума за поредната  криза – кризата е нещо екстремно, крайно и рядко. Свидетели сме за нов природен ред в една лошо застроявана, системно обезлесявана и подложена на климатичните промени природна територия, която доскоро е била райска градина. Имаме нови отношения, в които човекът се е провалил и природата не му е приятел, каквато е била досега, а противник. Това е краят на една доскорошна идилия,

 

която ние разрушихме.

 

Преди седмица от кметства и държавни институции заваляха големите искания за пари. Десетки милиони. Само от АПИ изчислиха 24 милиона. Но драмата не е приключила – настъпи времето на свлачищата, а и цялата страна  е нащрек от предстоящите наводнения. Възможно ли е държавата да се оттегли от нормалната си роля на стена между гражданина и масовите нещастия? Все по-често се твърди, че има нужда да се възстанови Министерство на бедствията и авариите. Междувременно хората, в чиито ръце е бъдещето на тази земя като една човешка длан, са заети с междупартийни и  междукоалиционни конфликти и интриги, разпределят си постове и порции. Ако се яви „правилният” кандидат за креслото на Емел Етем и „правилни” фирми,

 

които да усвоят обществените поръчки,

 

може и да се пръкне нов административен бастион.

Нашите политици не са визионери. Те мислят с хоризонта на следващите избори. И не чуват стона на изтормозената земя. А казионните природолюбци са по-чувствителни към посоката, от която капят грантовете на донорите, отколкото към забравеното единение между човека и планетата.

Но за търсенето на този нов път през преспите, свещите няма да ни помогнат.    

 

Румяна БРАТОВАНОВА

 


Румяна Братованова

Румяна Братованова