nabore.bg

С кого чакаш нощта, сърцето знае,

очите преглъщат успешната загуба,

за всичките ти лъжи то си трае

и поредната грешка прави груба.

 

Знае с кого дочакваш ранни зори

и с кого отиваш на разходка,

сърцето от жажда ще изгори –

ще потъне от ревност без лодка.

 

Сърцето знае, че там е празно,

то чува тишината в твоята стая,

но продължава напред безотказно –

и вместо точка - слага запетая...

 

 

Правните мъки

 

Правото е система от правила…

Понятие, принципи и теории,

източници, мнения и истории –

свобода със законови крила.

 

От определението за правна норма

загубих предишната си външна форма.

Само за една легислатура

трябва да се плати в натура.

Обвинителни актове и постановления,

професионален опит и умения.

Цитирана философска мисъл

се разглежда като афектен умисъл.

Нямам време дори за бисквити,

докато изчета отделните реквизити,

а да прочета веднъж трудовия кодекс,

ще трябва да пийна две-три на екс.

Вместо да гледам Шампионска лига,

аз чета тук за някаква си ценна книга.

А пък договор като продажбата -

страни, срокове, съгласие и изпълнение.

Една алтернатива винаги е кражбата,

а резултатът се очаква с вълнение.

Осъдителни и установителни искове,

застрахователни събития и рискове,

имущество, капитал, пасиви и активи,

прокурори, дознатели, детективи,

търговски дружества и колективи...

Има ли правото бъдещи перспективи?

Синдикални организации, ООД-та,

юридически лица с различни цели,

партиди, кадастър, места и парцели,

жилища и апартаменти без пердета.

Европейска общност и членство,

сигурност, защита и равенство,

регламент, директива, план и проект,

с или без дефект, но с директен ефект...

 

Лекции и упражнения с недостатъци,

нерешени казуси, мнения и препоръки,

спорове, обжалване, давност, остатъци –

опционно разрешими правни мъки...

 

 

Борба

 

Животът на тялото е механизъм,

а тялото му служи като форма,

докато се движи всеки организъм

в изпълнение на тази норма.

 

Любовта е опит колеблив

да докоснеш нещо със страх

и въпреки това да си жив,

когато всичко стане на прах.

 

Вярата е бъдеще в момента,

лекарство след болка горчива,

молба в затворени очи е тя

и утро след нощта сънлива.

 

Надеждата последна ли умира,

или борбата срещу смъртта застава,

когато за победа начин не намира

и едно тяло без живот остава.

 

 

Мисли за нея

 

Какво става с онази случайна,

от пръв поглед, взаимна любов? –

или остава все още незнайна,

или за нея никой не е готов.

 

Помня, въпреки че беше отдавна,

очите ни се запознаха отдалече –

срещнахме се на улицата главна,

а погледът ù сърцето ми отвлече.

 

Чакам онази среща, но съм сам,

с постоянни мисли само за нея,

за една минута да я видя там –

дори да знам, че ще закъснея.

 

От миналото мислите събирам

и всички ме карат да се замисля:

само докато я гледам – разбирам,

че само тогава за нея не мисля.

 

Никица ХРИСТОВ

 ------------

Авторът Никица Стоянов Христов е от Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия. Завършил е основното си и средно образование в Босилеград, след което през 2007 г. записва специалността „Право” в Юридическия факултет при Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Дипломира се като юрист през 2012 г. Издал е стихосбирката "Празно сърце" (2012). Подготвил е за печат и втора своя книга със стихове.