Литературен мегдан
- search
- Всички
Сърцето знае
С кого чакаш нощта, сърцето знае,
очите преглъщат успешната загуба,
за всичките ти лъжи то си трае
и поредната грешка прави груба.
Знае с кого дочакваш ранни зори
и с кого отиваш на разходка,
сърцето от жажда ще изгори –
ще потъне от ревност без лодка.
Сърцето знае, че там е празно,
то чува тишината в твоята стая,
но продължава напред безотказно –
и вместо точка - слага запетая...
Правните мъки
Правото е система от правила…
Понятие, принципи и теории,
източници, мнения и истории –
свобода със законови крила.
От определението за правна норма
загубих предишната си външна форма.
Само за една легислатура
трябва да се плати в натура.
Обвинителни актове и постановления,
професионален опит и умения.
Цитирана философска мисъл
се разглежда като афектен умисъл.
Нямам време дори за бисквити,
докато изчета отделните реквизити,
а да прочета веднъж трудовия кодекс,
ще трябва да пийна две-три на екс.
Вместо да гледам Шампионска лига,
аз чета тук за някаква си ценна книга.
А пък договор като продажбата -
страни, срокове, съгласие и изпълнение.
Една алтернатива винаги е кражбата,
а резултатът се очаква с вълнение.
Осъдителни и установителни искове,
застрахователни събития и рискове,
имущество, капитал, пасиви и активи,
прокурори, дознатели, детективи,
търговски дружества и колективи...
Има ли правото бъдещи перспективи?
Синдикални организации, ООД-та,
юридически лица с различни цели,
партиди, кадастър, места и парцели,
жилища и апартаменти без пердета.
Европейска общност и членство,
сигурност, защита и равенство,
регламент, директива, план и проект,
с или без дефект, но с директен ефект...
Лекции и упражнения с недостатъци,
нерешени казуси, мнения и препоръки,
спорове, обжалване, давност, остатъци –
опционно разрешими правни мъки...
Борба
Животът на тялото е механизъм,
а тялото му служи като форма,
докато се движи всеки организъм
в изпълнение на тази норма.
Любовта е опит колеблив
да докоснеш нещо със страх
и въпреки това да си жив,
когато всичко стане на прах.
Вярата е бъдеще в момента,
лекарство след болка горчива,
молба в затворени очи е тя
и утро след нощта сънлива.
Надеждата последна ли умира,
или борбата срещу смъртта застава,
когато за победа начин не намира
и едно тяло без живот остава.
Мисли за нея
Какво става с онази случайна,
от пръв поглед, взаимна любов? –
или остава все още незнайна,
или за нея никой не е готов.
Помня, въпреки че беше отдавна,
очите ни се запознаха отдалече –
срещнахме се на улицата главна,
а погледът ù сърцето ми отвлече.
Чакам онази среща, но съм сам,
с постоянни мисли само за нея,
за една минута да я видя там –
дори да знам, че ще закъснея.
От миналото мислите събирам
и всички ме карат да се замисля:
само докато я гледам – разбирам,
че само тогава за нея не мисля.
Никица ХРИСТОВ
------------
Авторът Никица Стоянов Христов е от Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия. Завършил е основното си и средно образование в Босилеград, след което през 2007 г. записва специалността „Право” в Юридическия факултет при Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Дипломира се като юрист през 2012 г. Издал е стихосбирката "Празно сърце" (2012). Подготвил е за печат и втора своя книга със стихове.