nabore.bg

Литературен мегдан

Съновидение

 Дрямка дремя вън на двора,

сън сънувам, че със Бог говоря.

Чинно му се кланям - почит давам,

прошка диря - грешни той прощава.

 

„Милостиви Боже, тука на земята

 шетба шета злото - шета Сатаната.

Нищо не зачита - ни закон, ни сила,

страда що е живо, той е всесилен.

 

Канони преобръща: черното е бяло,

парата - всемогъща, отживял морала,

обратното - добро е, правото е криво,

малкото е много - голямото то скрива.

 

Гладните множат се, нагли богатеят,

умните умуват, куп блага пилеят,

правото е мода, свободата - дар,

бедния слуга е, сития - господар...”

 

С поглед благ ме Господ гледа

 и вяра в мен покълва за победа.

Ще вникне той във земните дела

- челяд ще избави от глад и теглила.

 

„Дал съм ви земя, гори, морета,

животински свят и птици във небето,

президенти, парламенти и монарси,

клирове духовни, папи, патриарси.

 

И Америка човечна - с мощ и сила,

на народите опора, на слабите закрила.

Винаги е права - и кога греши,

има ли проблеми - тя ще ги реши”.

 

Рипнах възмутено, чукнах си челото

- и ти ли боже, караш през просото?

Пълномощник щом ти е Сатаната

 гибел неизбежна ще грози земята.

 

Вик нададох: на крак, о, парии,

на щурм за нашата България!

 

Иван МИТЕВ