nabore.bg

Тежката дума

В прав текст: Саможертвите на демокрацията

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Хр.Ботев - Елегия

 

За всеки в България е ясно – растат цени, данъци, такси, измислят се нови налози, несъществуващи на практика услуги, които плащаме. Но на кого плащаме, къде отиват тези пари и защо?! На пръв поглед пълним бюджета, но дали е точно така?!

         

Официалните съобщения      

 

Новините показаха поредното убийство. Рецидивист убива възрастен мъж на 83 г. с брадва, заключва съпругата му и взема телефона. Разкрит и заловен. Сега е в ареста.

          Цигани пребиха военен, няколко дни преди това – полицай, побойниците и те са в ареста.

          Това са само част от всекидневните случаи. И сега аз, т.е. вие, иначе казано, всички ние, трябва да издържаме убийци и разбойници, защото в ареста те няма как да заработват  хляба си. Но обществото, т.е. ние, трябва да сме хуманни с тях. Ще мине делото, при тази ситуация на убиеца ще му се падне доживотен затвор. И до края на дните му, този изверг ще бъде наша грижа, ще го храним, обслужваме, завиваме, разхождаме...

          Какво се получава? Значи ние първо издържаме тези, които ни обират, убиват, грабят, изнасилват. Те се хранят от ограбеното наше имущество, после  от нашите заплати и от нашите пенсии, те вземат нашия залък, залъка на семействата ни, на деца и внуци. Като излязат от пандиза ситуацията се повтаря. Но! Ние храним полицията, която ги залавя, храним следователите, които ги разследват, храним адвокати, съдии, прокурори, персонал на затворите. За ваше сведение по закон в затворите храната може да бъде само по БДС стандарт, не може да се предлагат някакви там случайни храни от пазара. Какво ни струва обаче този наш хуманизъм, проявен към така печално известните родни престъпници?! Някои задава ли си въобще този въпрос?! А какво яде потърпевшото народонаселение си е негова лична работа, не на държавата!

          Но ние храним и депутатите, гласуващи  законите, които позволяват на престъпника не само да граби и убива безнаказано, да разпространява наркотици и да продава цели заводи!

 

Нещо повече, ние гласуваме за тях,

 

ние, които ги храним сами се грижим за собствените си грабители, измамници и убийци. Защото законите са такива! Ще кажете - не? Напротив, така е, защото ние търпим тези, които „произведоха” това законодателство, ние ги пращаме като наши избраници да гласуват собственото ни унижение, и моралното ни и физическо унищожение.

          Логиката сочи, че народът гласува за собствените си злочестини. И това е така! Но от екраните и по вестниците виждаме и четем имената на престъпниците – грабители, изнасилвачи, убийци, наркотрафиканти и пр. Всъщност злочестините ни идват именно от гласуването, злочестините идват от така приетото законодателство, злочестините са заложени предварително в самите нормативни документи! Престъпникът е заловен и осъден, но аз, жертвата ще трябва да се грижа за него, за отгледам един  още по-зловещ изверг?!, който като излезе от затвора отново ще ми разбие жилището, ще ми открадне колата, ще убие или изнасили!!!

         

Къде е заровено кучето?

 

Отговарям веднага – в криво тълкуваните принципи на демокрацията. Защото сега демокрация има за престъпника, който плаща за да не го разследват, който купува съдии, прокурори, служители на затвори. Но нали го прави с моите, с вашите, с нашите пари?! Значи тези – нашите пари, стават част от цялата тази системна корупция?!

Така реално парите, които  данъкоплатецът, гласоподавател, електорат  плаща като данъци и такси на държавата, стоят във фундамента, те са   финансовата основа, тези пари, като заплати на държавните чиновници и всякакви служители, създават и поддържат средата за корупция в държавата. Кръгът на парите е ясен – обран гражданин-крадец-власт-търговия-престъпление-корупция-власт и накрая свобода за самия крадец! Какво се получава ли? Просто е. Държавата скубе народа ни за да поддържа престъпността! В генезиса на престъпността са тъкмо социалните привилегии за определени слоеве от населението. Човекът получава от държавата наготово и неговата елементарна логика изисква всичко в живота му да е наготово. Трудът му е чужд като понятие и като процес, като позиция в обществото, като статус сред околните. По-лесно е да грабиш, още повече, че законът те защитава. За тези хора именно кражбата, грабежът, обирджийството се явяват като трудова дейност. Всичко това изглежда абсурдно, но е точно така! „Върховенството на закона” позволява на хиляди престъпници с десетки висящи дела безнаказано да тероризират населението във всяко кътче на страната!

 

Де факто

 

Това е зловещо всекидневно  насилие над редовия, дисциплинирания, гражданин и данъкоплатец от страна на държавата. Така се оказваме веднъж обирани от самата власт, като такава, и след това от престъпниците – галеничетата на властта. Подобни проблеми са обсъждани и на Оборище, но през далечната 1876 г.

Всичко това е допустимо, дори е част от регламентите на ЕС, защото законодателството е приемано, гласувано и променено според техните изисквания. Сега вече можем да слушаме спокойно „Одата на радостта” и да я пеем даже...

Нека бъдем наясно! За нас, като граждани, демокрация няма! Ние  сме просто саможертвите на демокрацията, защото сами я избрахме и гласуваме за нея! Като ни оберат имущество под размера на минималната работна заплата, то не се разследва даже?! По закон е така. Е, за какво плащам аз на полицията? За да ми праща писма, които разбира се, са в рамките на закона. Писмата са написани компетентно и почти без правописни грешки. Благодаря !

Можем много да ги дъвчем за лъжите на политиците, за програмите на партиите, за демагогията и популизма. Но си оставаме същите уждемократи, които под строй и с ентусиазъм градят собственото си светло престъпно бъдеще!

На въпроса си поетът сам отговаря:

„...смок е засмукал живот народен,

смучат го наши  и чужди гости.”

(Стихотворението е публикувано през 1870 г.)

 

Георги АПОСТОЛОВ


Георги Апостолов

Георги Апостолов