nabore.bg

Литературен мегдан

Сам юнак на коня

Разказ

 

Не ви ли се е случвало, някакъв песенен мотив да превземе съзнанието ви и няколко дни да не се маха от там?  Дори и сега, когато пиша този текст, в главата ми звучи този стих от старо време:  „Който носи мъжко сърце и българско име, да препаше остра сабя, знаме да развее“. Откъде ми се яви в пенсионерската глава този стих на една от някога най –обичаните, а днес непозната за младите, песен?  Та кой днес говори за мъжко сърце?  Разправят само за  топки... Този имал топки, онзи нямал топки -  все такива. Позволяват си даже някои злостни противници на властта да твърдят,  че самият  Бойко  нямал.  Ще има да вземат! Като че ли не знаят, че той имаше картотека и се състезаваше за футболния отбор „Бистришките тигри“, където  лично е осигурявал на всеки футболист  няколко топки, както и за себе си, разбира се...

 С българските имена положението е сравнително по - добро. Мъдрите ни деди са създали традицията младенците да носят имената на баби и дядовци... Е, днес обичаят малко се е редуцирал -  само  началните букви    съвпадат, но пак си е нещо... Напоследък, обаче, някои родители, намразили, заради дереджето си, де що видят, в това число и българските имена, започнаха да дават на рожбите си  чуждоземни. Друго си е да кръстиш детето си  Валенсио, например. Веднага се усеща европейското... При тези случаи, собствениците  им  не се считат  отговорни по линията „...и българско име“. Има и такива наши съграждани, които – възмутени и посрамени, че носят селяндурско име,   си избират съвременно, модерно... Скоро слушах един такъв космополит по телевизията. Приказваше досущ  нормален човек. Обърнах глава от компютъра, защото нещо ме осъмни. Този нашенец -  освободен от дълго спотайвания си срам,   беше изтипосал на челото  лелеяното си ново име - Манчестер Юнайтед. Но служителите от общината нещо се дърпали и Манчестер сега протестираше, с татуировка на чело. И телевизията, нали е демократична, му беше дала възможност да изрази възмущението си пред цял народ...

  Със сабите е много сложно положението. Братята цигани изпокрадоха де що е метал и една сабя за света не може да си измайстори човек... Произвеждат се само бутафорни – от пластмаса. Но те са предназначени за театрите. И за парламента, където се дуелират управляващи и опозиция, ако се засекат случайно в  сградата на народното събрание.

И със знамената не са розови нещата. Виждал съм в други държави  знамена по терасите на хората. В делнични дни. Е, и при нас съм виждал – при национални чествания. Така, по инициатива на свободни граждани,една събота видях и в София – на стадиона. Освен стотиците на   Левски и ЦСКА, забелязвах и две български, които се вееха гордо... Иначе, на арената на Фейсбук един се скара на друг, че на снимката си в профила, се е снимал до руското знаме. Оня много се ядоса и каза, че ще му го завре  на едно място. „Ей, щурмоваците на Сидеров превземат и Интернет“ - си казах.   Оправдах справедливия гняв на човека, с това, че както знаем, хората на Атака са с двойно гражданство и руското знаме  им е скъпо... Но човекът си каза, че не бил атакист, а най - обикновен полицай.

  На милия мой народ не са достатъчни само патриотичните  атрибути на гордите ни деди, а нещо да го събуди от крепкия сън.  Знаем, гладен човек трудно заспива, но заспи ли веднъж, не иска да се буди, като знае какво го очаква. Управляващите полагат героични усилия да  сторят това, като непрекъснато  придърпват прокъсаната му от немотия черга, но още не са го отвили съвсем... Решени са, обаче,  да довършат започнатото!  Независимо, че могат да го  разболеят  съвсем... Като знам какво ни е здравеопазването,  никак не съм оптимист...  Може-би хапчетата „Вита голд“ на професор Мермерски,  ще  помогнат.

  Надявам се скоро този натрапчив мотив да изчезне... Аз съм пенсионер, предпочитам да си тананикам „Заспали чувства, ти недей събужда“...

 

Георги СЛАВКОВ

 


Георги Славков

Георги Славков