nabore.bg

Тежката дума

С лачени обувки из калните друмища на българското кино

 И след „Време разделно” изборът продължава

 

 Наближава краят на гласуването за най-добрия български филм, но чак сега се настроих да си кажа мнението, да се „изокам” по шопски. „Време разделно” – внушителна национална идея за отстояването на духа и оцеляването на тялото, пресъздадена с художествена плътност като един от върховете на българското кино. Поставя въпроса на всички времена – дали да положим глава на дръвника (който има кураж), превръщайки се в легенда за поколенията, оставяйки героичен и страдалчески пример, или да съхраним физически българското семе, а чрез него – езика и рода си, за да има кой да помни героите и жертвите... Невероятно силен филм за личния избор, който стои хилядолетия пред човечеството...

Но в сайта на БНТ, в рамките на „Лачените обувки на българското кино”,

 

скрита картинка е

 

 къде да се гласува за този или някой друг филм от десетте избрани чрез гласуване (само че не всенародно гласуване). Остава само възможността (и то не за всички) да се изпрати SMS на номер 18500, изписвайки филмовото заглавие на латиница. Ами хората „през девет планини в десета”, нашенците от баирите без покритие на мобилните връзки и интернет, те нямат ли мнение? Нали и те гледат телевизия и се вълнуват от българската тема, от историята, света и нашите кинокомедии! Сигурно биха изпратили

 

писмо до БНТ

 

– да подкрепят избраната творба. Но кой да мисли за тях! Как тогава да не се чувстват изолирани от обществото, което ги нарича пенсионери, старци, дълбока провинция и т.н., макар сред тях да има и млади хора... А мъдростта на народа и езика ни всички те топлят в пазвите си, без да имат нужда от високопарни слова и лъскави трибуни! Копаят, садят и поливат земята, берат плодовете й, катерят се по стръмното след стадата, побеждават... Нашите предци, майки, бащи, братовчеди и племенници стоят в родния край, за да излиза мирис на бòрина от комина, да бранят изметнатата порта и подклекналата дядова стряха, да строят нови къщи и обори,

 

за да го има българското...

 

И отгоре на това не ги зачитат! Може би не нарочно, но реално ги лишават от глас, защото кой да се сети, че в техния край няма достъп до интернет, мобилният сигнал в граничните райони или зад планинското било изчезва, а другаде някои от местните хора не се оправят с компютрите или със съобщенията на латиница. Пренебрегват ги и с това, че филмите се излъчват късно вечер, когато чичото и стринката вече карат втори сън, та при изгрев слънце да скочат на крак и да издоят кравата, овцата, да оплевят лехите по ранина.

Защо се чудим тогава, че гурбетчийството в XXI век се възражда с нова сила! Да оставим настрани смачканата ни икономика, която е само една от причините. Но преди всичко младите хора искат да бъдат уважавани, а не безправни в собствената си родина. Колкото и да е чудно за някои – не само младите, и старите имат достойнство и се възмущават от пренебрежителното отношение към тях.

 

Няма да се усетят по-зачитани,

 

като ги наричат фермери вместо селяни, земеделци и животновъди; като ги наричат социално слаби, а не бедни, пак ще си останат онези, без достъп до своето право на глас в допитването за българското кино и много други обществени въпроси. Има хотели-приюти за кучета и котки, хуманно обезглавяване на добитъка, има гробища за домашни любимци, полицейски подразделения – спасители на бедстващи домашни и диви животни, чиито интереси се защитават по света. А у нас има щастливи кокошки, но за гласоподаватели ни смятат само по избори. Не сме пълноправни граждани с гарантиран достъп ПОНЕ до родната култура. Дали някой помисли за хората, които могат да гласуват единствено с писма и със своите имена и ЕГН, за да се зачете техният неповторим глас за любимия български филм! Нали културата ни е и тяхна, не е само за жителите на топлофицираните и асфалтирани райони.

А обществената телевизия, сиреч БНТ, не бива да отблъсква и пренебрегва своите зрители, сякаш не са българи със свое мнение и вкус за културата, а някакво си там... население от високите махали.

 

Диана ДИМИХ


Диана Димих

Диана Димих