nabore.bg

Литературен мегдан

С един куршум две патки

Разказ

 

За Коледа Игнат се прибра от чужбина. Отдавна не беше си идвал и много му бе домъчняло за близки и познати. Жадуваше да прегърне родителите си и да усети топлината на родния дом. Мъка му бе и за лова. Откога не беше презрамчвал старата “Иж-овка“и не бе скитал из селската мера. Липсваше му и лаят на кучетата, забили носове в прясната диря. Нищо не можеше да се сравни с тръпката по любимото хоби.

На Бъдни вечер настроението в къщата беше повече от празнично. Семейството седешеоколо масата в кухнята и шумно разговаряше. Трапезата бе отрупана с вкусни ястия, кюмбето весело бумтеше, а от телевизора се носеше хороводна музика. Виното се точеше от каната, а ракията ухаеше като току – що откъснат плод. Говориха си за живота в Германия и за ежедневието на село, чуквайки се от време на време за здраве.

- Е, утре ще ходим ли на лов? – попита баща му, Благо, след поредната наздравица. - Има излет за хищници, а тая година много се намножиха пущините. Няма начин да не излезе нещо. Надявам се да не си забравил да стреляш при ония шваби, нали?

- Ти да не мислиш, че през цялото време там съм стоял със скръстени ръце? – Игнат престорено се намръщи. – Поне веднъж седмично ходихме на стрелбището и мога да се обзаложа, че ще улуча бутилка на такова разстояние, на което ти дори няма да я видиш.

- Добре, така да бъде! – съгласи се бащата. – След гонката ще си направим едно състезание, като в добрите стари времена. Да видиш, че татко ти още е във форма. Хайде да сме живи и здрави!

До късно пяха и се смяха, ала на сутринта рано – рано бяха на крак. Набързо се облякоха, направиха си кафе и като нарамиха пушките, се отправиха към джипа. Освен чифтетата, взеха и “Мазалата“ на Игнат.Карабината бе простреляна, правеше добра група на попаденията и можеше да се разчита на точността й. По неписано правило тя щеше да определи накрая кой измежду баща и син беше по – добър стрелец.

В кафенето вече се бяха събрали най – големите мераклии, които нетърпеливо чакаха да се напише бележката.Игнат и Благо поздравиха и седнаха на една от крайните маси. Мъжете се шегуваха помежду си, някои от тях пушеха, но лицата на всички грееха от ентусиазъм. Магията на лова се бе вселила във всеки от тях, карайки ги да тръпнат в очакване. Накрая раздадоха талоните, пожелаха си наслука и всички се метнаха по колите.

Щяха да ловуват във “Вълковата царевица“. Блокът, който по незнайни причини бе неприбран, се простираше между гората и язовира. През деня лисиците и чакалите се криеха из кукуруза, а привечер се разпръскваха наоколо, за да нападат невинните зайци и сърнета. На всичкото отгоре бяха хитри– знаеха, че откъм корията ги дебнат ловците и лавнат ли кучетата, бягаха към гъстите тръстики. Поради това тактиката бе от първостепенно значение за хайката.

Игнат се падна на пусия на коларски път, разделящ царевицата от брега. Той сне пушката, в долната цев постави патрон 2/0, а в горната 5/0, затвори я и бутна предпазителя. Огледа се. Тънък снежец беше покрил изораните полета, топлейки семенцата на посятото жито. Отпред поклащаха листа крайните растения, а отзад шумоляха високите папури. Високо в небето се рееше орел, отнейде злокобно заграчи гарван.

В този момент гоначите се провикнаха от единия край. Последва ги кучешки лай, отекнаха и първите гърмежи. Ловецътсе сниши и стиснапушката. Знаеше, че дивечът вървеше няколко минути преди преследвачите и показалецът му леко докосна спусъка. Той присви очи, усещайки адреналина, който полази по тялото му. Нервите му се опънаха до крайност, принуждавайки го несъзнателно да скръцне със зъби. Ловният трепет напълно завладя съзнанието му.

Тогава я видя. Едра, огнено-червена, с дълга, пухкава опашка. Колкото и да се стараеше, животните все го сварваха неподготвен. Така беше и сега. Стори му се, челисицата почти прелетя над пътеката. Прикладът мълниеносно опря в рамото му, а двата изстрела раздраха зимния въздух. Фигурата й потъна в крайбрежния храсталак, а малко след това се появи и гончето. То се поколеба за миг, наведе глава и се спусна подире й.

Игнат ядно изпсува, пъхна нови патрони в цевите и бавно пристъпи към мястото на стрелбата. По снега ясно личаха следите от сачмите, но никъде не се виждаше кръв. Той се завъртя насам – натам, почеса се по главата, но нямаше как – върна се на мястото си, разсъждавайки върху причините за пропуска.

- “Сигурно не съм застанал където трябва“ – помисли си ловецът, спомняйки си съветите на баща му. – “Подхождането към позицията бе важно за крайния успех. Трябваше човек да се придвижи срещу вятъра, възможно най-тихо и в близост до вървище. А аз не погледнах за такова.“

Дрезгав лай прекъсна размишленията му. Джафкането беше толкова силно, сякаш кучето бе на една ръка разстояние. Докато се усети и вдигне оръжиетона същото място, на което премина лисицата, се показа дребен чакал. Той се прицели и натисна спусъка. Хищникът се обърна и хукна назад. Вторият гърмеж догони ехото на първия, но единственият резултат бе един прострелян мамул, разполовен от снаряда.

Игнат презареди пушката и навлезе в нивата с надеждата, че е ранил животното.Обиколи наоколо, разгледа тук – там, но пак му се наложи да се примири с неуспеха си. На всичкото отгоре чак сега забеляза пътечката, която водеше от царевицата към шубраците. Затова и двата хищника се появиха оттам и ако беше застанал срещу нея, сега щеше да има два трофея.

На обед свириха край на лова и не след дълго иззад завоя се зададе Благо. Той знаеше, че синът му е изпуснал дивеч, понеже се бяха чули по телефона, и сега му подвикна насмешливо.

- Абе, аз за какво те взех днеска, а? Да ми плашиш лисиците и чакалите ли? Виждам колко си стрелял из немско. Добре, че не ти излезе вълк. Жив щеше да те изяде.

- Стига си философствал! – засегна се Игнат. – Изваждай карабината от “Тойотата“ и да си пробваме мерниците. То на приказки всеки може. Сега ще видим кой е стрелец и кой сватбар.

Бащата измъкна пушката от задната седалка и му я подаде. Синът напълни пълнителя, преметна я на рамо и поеха към язовирната стена. От другата страна на водоема имаше особена вдлъбнатина на терена, която членовете на дружината използваха за прострелка на оръжията. Тя беше дълга около двеста и широка петдесетина крачки и там можеше да се стреля без опасност от инциденти.

Вървейки по дигата, ненадейно Игнат се спря и посочи на баща си нещо във водата. На стотина метра от тях плуваха две патици. Зеленоглавките не бяха усетили присъствието на хората и спокойно си почиваха на показалото се слънце. Мъжкият се бе обърнал към женската, а тя се гушеше на метър от него. Разстоянието не беше голямо и младият ловец доволно се усмихна:

- Някой друг ще се прибира днеска празен, а ние ще вечеряме патешко със зеле!

Той вдигна карабината, внимателно се прицели и дръпна спусъка. Пукотът на “Мазалата“ тресна силно над шаварите. Мъжкият паток дори не успя да изкряка – преобърна се и се отпусна безжизнен. Заедно с това обаче и другарката му замаха безпомощно с крила. Ловците учудено се спогледаха, не вярвайки на очите си. За първи път им се случваше с изстрел от ловна карабина да паднат едновременно две животни. И то птици.

Без да му мислят повече, те тръгнаха да дирят Мишо Шарана, съдържателят на язовира. Той ги изслуша и нали си беше добряк, съгласи се да им предостави лодката си. Отвързаха я, качиха се в нея и загребаха към двете паднали патици. Нямаше вятър и стигайки до тях, Благо ги издърпа от ледените прегръдки на тинята.

- Брей! – възкликна бащата, сваляйки шапката си. – Браво бе, моето момче! Страшен изстрел!

- Я да видя! – не се стърпя Игнат, оставяйки греблата.

По – късно разбраха какво точно бе станало. Боеприпасът, който младежът бе използвал, беше сръбски “Партизан“. Върхът му бе мек и попадайки в тялото на първата птица, се разбил на малки осколки. Една от тях, отхвърчайки, улучила втората в окото, което се оказало достатъчно за гибелта й. Абе късметлийска му работа, но най – доволен бе синът, който бе доказал пред баща си точния си прицел!

Коледната нощ полека прихлупи низината. Големи, жълтеникави звезди накацаха по ясното небе, надничайки към ниските къщички надолу. Отрано нашите герои бяха седнали на по чашка, обсъждайки успешния лов. Майката беше приготвила все хубави гозби, а основното ядене, разбира се, бе патешко. Щом го поднесе, Игнат със задоволство помириса вдигащата се пара и гордо рече:

- Приятно е да осигуриш прехраната като едновремешните ловци, за които съм чел в книгите! Те по цял ден са се скитали, премервайки сили с всякакви зверове, за да нахранят децата и жените си. Както тогава, когато ловът е бил начин на препитание, а не удоволствие.

- И да не забравяме уважението им към природните блага! – мъдро добави Благо. – Защото пещерните хора са убивали само толкова, колкото могат да изядат. Ние с тебе също не сме бракониерствали през днешния ден, защото вчера взех два документа за водоплаващ.

- Ти си най – добрият учител по житейска и ловна нравственост! – отвърна синът, след което очите им се насълзиха и те силно се прегърнаха.

Оттук насетне Игнат запомни две важни неща; оръжието е по – опасно, отколкото човек предполага и винаги да бъде законен.

 

Първан КИРОВ