nabore.bg

Архивите са живи

Епопея на най-забравените: Румена войвода - планинската царица

Легендарната българка години наред всявала ужас с хайдушката си чета сред поробителите

 

За днешната младеж Дядо Вазов е скучен. Да не говорим за Любен Кравелов. А Раковски буквално е непреводим. Предишната власт признаваше заслугите на революционерите, но борбите за църковна свобода бяха в дебела сянка. Сега душманите на султана почват да стават неудобни за някои. И да отпадат от школските книжки. Прахът на забравата покри кумирите на дедите ни. Възкръсна само духът на Капитан Петко войвода с таланта на Хайтов и съдействието на БНТ. А сред забравените има личности, с които биха се гордели малки и големи народи. Спомнете си онзи австралийски читател, който убеждаваше Мерсия Макдермот, че книгата и за Левски е чудесна и много добре измислена. Защото, ако той беше съществувал, светът щеше да знае за него, разсъждаваше логично човекът.

Сред ярките личности от миналото, за които не само светът, но и по-голямата част от днешните българи не са чували е Румена войвода. Една невероятна личност между две епохи, която не иска и не може да влезе в рамките на човешките представи и стереотипи.

 

Тил Ойленшпигел в нашенски вариант

 

Ако човек застане на Девебаир зад гърба му на север е китното Кюстендилско поле, а пред него е Кратовското поле. Според Ефрем Каранов тези две полета са най-плодородните в обширната Османска империя. Земен рай. Само дето преди век и половина в този рай животът е бил доста несигурен. Особено за раята. А и самият път София – Скопие е доста оживен и керваните са примамлива плячва за разбойниците. Затова отколе на високото в прохода има кула и охрана. Но сеймените, охраняващи прохода, често са съучастници и помогачи в обирите.

Та на тази кула е пазач бащата на Румена. Сиреч пъхнал се е сам в устата на вълка. Дервенджийския занаят наследил от баща си Павле, чепат българин, сирак (турците убили родителите му), който твърде млад обагрил ножа си с харамийска кръв. Не падал по-долу и сина му Георги. От такива горди и непокорни българи, готови винаги да дадат възмездие, се е пръкнала Румена. 

Гората била дом за момичето. Играчките и – костенурки, змии и гущери. Била пъргава като невестулка, непознаваща умора и покой, необикновенно силна за крехкото момичешко тяло. Обичала да се бори и често побеждавала козарчетата от съседните села.

 

Имала невероятно мощен глас,

 

който впечатлявал всички.

Когато Румена поотраснала проличало онова, което през целия и живот ще бъде нейната магия, оръжие и проклятие. В едно всичките и съвременици – и българи, и турци, и каракачани, и стари, и млади са единодушни. Веднъж само човек да види Румена – “влиза ти в ума, в главата и в сърцето”, както казвал Афуз ага. Две неща хипнотизирали – стойката и тънката снага , винаги опъната и трептяща като струна на тамбура и очите и – черни и огнени под слючените вежди.

Такава хубост под чул не можеш да скриеш. Името на Румена тръгнало по къшлите и селата на Осоговския балкан. Де да беше само хубост – в сарай щеше да угасне.

Дедо Павле, дядото на Румена, както стана дума, бил непокорна глава с пълен силях ножове и пищови. Той с радост осигурил най-хубавата играчка на момичето – пищова. Губел си времето да учи Румена от дете да стреля. Но то не било загубено. Защото внучката надминала него, а и всички други. Веднъж по жътва пред тумба сеймени, които се надстрелвали в едно яйце, Румена взела пушката на един и от първия изстрел пръснала яйцето. Но по-лудо било друго нейно изпълнение. От шейсет разкрача пред пребледнелите българи и турци , поставяла ябълка на главата на сейменина Алия и я пронизвала с един изстрел. 

Дванайсетгодишната Румена била толкова известна, че каймакаминът на Крива паланка

 

решил да отвлече момата за бейски харем.

 

Цяло Гюешево тръгнало след турците и само след застъпничеството на влиятелен ага момата била спасена.

Видял накъде отиват нещата Георги задомил буйната си щерка. След няколко години на бял свят се явил Андон и всичко сякаш идвало на мястото си.

Но не и с Румена и не в размирната империя. През неспокойната 1853 г. мародери и грабители нападат Гюешево. Селяните се вдигат в самозащита, която прераства в спонтанен бунт и не една чалма пада в праха. Наказанието е жестоко – дошлите от Ниш заптии обесват някои, други затварят, трети пребиват. След побой умира дедо Павле, бита е и Румена.

Сурването на дружината на знаменития Ильо Малешевски на Девебаир изпълва душите на раята с възторг. След оттеглянето на хайдутите се повтаря обичайната процедура – бой и естествено волската жила не подминава гърба на Румена.

Мъжът на Румена често ходел по гурбет. Някакъв турчин хвърлил око на невястата и често я задявал . Веднъж като разбрал, че е сама, свърнал коня в двора, където намерил края си от ножа на коравата българка. Но двама колибари станали неволни свидетели на случилото се.

Румена осъзнала, че има два пътя – или издевателствата и турските зандани или планината. Избрала второто. Пътят и пресякъл Стоян ковача от с. Кръкля. И тръгнал след нея.

Започвала хайдушката одисея.

 

Жената, коята стряскаше съня на насилниците

 

От 1858 до 1862 г. са четири години. В безвремието на робството нищо. Наистина в Одеса Раковски чертае своите планове за освобождението на България, но над югозападните краища на отечеството сянката на полумесеца все така изглежда вечна. В такова време зад Румена застават петнайсетина мустакати комити, двамина от които са бивши войводи. В студ и пек из дебрите на Осоговския балкан да правиш засади, да бягаш от потери, да си играеш с турците на котка и мишка и то воден не от прославен комита, а от жена? Тази жена обаче много бързо доказала, че е повече от старите комити. По точна ръка от нейната нямало и в четата, и сред потерите. По-бърз и издръжлив на бяг нямало. Често след изнурителен преход, когато краката са чужди, а душата в зъбите, тя предлагала да се надбягват до някой връх. Случвало се да се надбягва сама със себе си. По-решителен също нямало. Веднъж изтощената чета спряла да почине на неподходящо място. И потерята ги стегнала в железен обръч. Само нощта отложила екзекуцията. Някои предложили да сложат оръжие. Знаейки, че турците нощем не воюват, тя повела тихо хайдутите към огъня. С диви викове и гърмежи от гората изскочили българите, водени от страшна хала с дълги развети коси, от чиито глас косите настръхвали. Четата се измъкнала невредима.

За месеци бандите от главорези и мародери в Осоговския край изчезнали, а раята заговорила за Планинската царица.

Бързината, с която се придвижвала четата, нощните нападения, изненадата, внезапните удари накарали насилниците в Кочани, Кратово, Щип, Крива паланка и Кюстендил да треперят. Не само турци, но и български чорбаджии се страхували за кожата си. Четата била неуловима благодарение и на верните ятаци. Сред тях имало българи, каракачани и турци.

 

Над всички табута и канони

 

За четири години от отрудена селска невяста Румена израства до воевода, народен закрилник, страшилище за насилниците. Но остава жена – магнетична, стройна, с хипнотичния си поглед. Спомнете си думите на Афуз ага за нея – само един поглед и… А зад гърба и са 15-16 силни, непокорни мъже. Затова първата и работа, събирайки четата, е да се побратими с всички комити. За суеверния българин това е табу, по-силно и по-страшно от всеки друг грях. И никой не се осмелява да го прекрачи. С изключение на Румена.

Поемайки хайдушките пътеки, отначало тя е сподиряна от Стоян ковача, който става байрактар. Навсякъде той е до нея. И искрата между двамата пламва. Но и тя, и Стоян са оставили дом и семейство.

Една нощ Румена влиза в родната си къща, облечена в хайдушките одежди и предлага на стреснатия си съпруг да я опрости и да се събере с жената на Стоян. Той отказва.

Следва още по-решително действие. В тъмна доба двамата със Стоян се изправят пред свещеника на Преколница с искане да ги венчае. Побратимството е вечно, кълне се отчето и отказва да изпълни обряда.

Въпреки канона Румена

 

тайно износва втората си рожба

 

и я дава на своя родственица в Грамаждано да я кръсти и отгледа. Името на детето е Карамфил.

А над България вече се зазорява. В Белград Раковски зове под знамената всички непокорни българи в своята легия. Нататък се насочва и дружината на Дядо Ильо. Научила за това, Румена решава да присъедини и своите скромни сили към въстанническата армия за свободата на отечеството. От Враня те трябва да вземат талисмана на четата – невинно момче, което коравите мъже понякога водят със себе си като връзка с по-добрия свят. Близките на момчето обаче го скриват. Четата приема това като лошо знамение.

Когато настигат Дядоильовата дружина, войводата е далеч напред. Неговият заместник решава да отпрати новопристигналите с неизвестни за нас мотиви. За което войводата сетне го гълчал люто. А може би са разбираеми мотивите. Представяте ли си в сраженията при Калето до Левски и Караджата да размаха сабя Планинската царица? Понякога и историята се плаши от човешката дързост.

Четата поема назад унила и обезверена. Този момент използва един от хайдутите – Спасе за да излее своята ревност. Според една версия с кол, според друга с пищов той убива заспалия байрактар и неговата войводка. Четата се разпада. Идва края на Планинската царица.

 

От възкръсването към легендата

 

Това е версията на Ефрем Каранов. Но Николай Хайтов открива нови документи и доказателства, че Румена е оцеляла и е лекувана няколко месеца при свои близки. За нея се е грижила и баба Ружа от с. Преколница, известна лечителка. Не е загинал и Стоян. Хайтов привежда факти, че и след това през 1862 г. Румена е водила дружина из Осоговския балкан. “Румена от Каменичко с оръжие се явила с дружина от 15-16 души, която прави опустошения в осоговските села”, пише в-к “България” на 6 юли 1862 г.

Хайтов привежда спомени на внука на Румена Китан Андонов – Румата. От баща си той научил, че след като разпуснала четата тя заминала със Стоян за Букурещ, където се оженили и имали дъщеря. През 1895 г. при Андон дошъл пратеник от майка му с предложение да отиде в Букурещ. Андон взема и придружител, но след като стигнал Дунава размислил и се отказал.

 

Причините са неизвестни.

 

Хайтов допуска, че някакъв страх от майката е смутил Андон, но дали е така никой не може да каже.

Останал споменът за Румена войвода. Него народната памет шлайфала в легенда за чудно красивата Румена, от която треперели душманите от Ниш до Цариград, а сиромасите имали своя закрилник. А по жътви и седянки песни запели за Румена войвода.

 

                                        ***

 

Всеки опит за сравнение на Румена с някой друг удря на камък. Защото няма с кого. Защото е толкова ярка, че изглежда нереалистична и измислена. И както беше казъл онзи далечен сънародник на кенгурата – тя не е съществувала, разбира се, защото ако беше съществувала, ние, българите щяхме да я помним и тачим.

 

Иван ВАСЕВ


Дядо Ильо войвода

Дядо Ильо войвода

Георги Стойков Раковски призовал под знамената си всички хайдути от България

Георги Стойков Раковски призовал под знамената си всички хайдути от България

Осоговският манастир край Крива паланка

Осоговският манастир край Крива паланка

Деве баир до Гюешево

Деве баир до Гюешево

Големият писател Николай Хайтов е и биограф на Румена

Големият писател Николай Хайтов е и биограф на Румена

През 21 век подвизите на Румена войвода влязоха и в комикс

През 21 век подвизите на Румена войвода влязоха и в комикс

Румена войвода - така я е видял художникът в по-нови времена

Румена войвода - така я е видял художникът в по-нови времена

Съчинението на Ефрем Каранов за Горската царица

Съчинението на Ефрем Каранов за Горската царица

Българският фолклорист Ефрем Каранов

Българският фолклорист Ефрем Каранов