nabore.bg

Тежката дума

Дискусия: Какъв резерв трябва на армията? (втора част)

Военната подготовка да се върне в българското училище

 

Продължение

Законът по същество въвежда две категории военна отчетност и задължения - „доброволен резерв” и „задължителен запас” и би следвало да се нарече „Закон за резерва и запаса”. Пределната възраст за служба в резерва за офицери е 60 години, а за запаса е 63 години. По този нелогичен начин мотивираните доброволци резервисти ще служат по-малко от задължените запасни. Не се дава възможност на младежите да изпълняват доброволно наборна военна служба с последващи задължения за служба в резерва. Не се предвижда възстановяване на Школите за запасни офицери за младежите с висше образование, което ще затрудни окомплектоването с младши офицери на военновременните части и подразделения. Бившите кадрови и наборни военнослужещи не се разграничават като различни категории запасни чинове и задълженията им като военноотчетни лица се приравняват.

 

Това е сериозен законодателен пропуск

 

в условията на отменената още през 2007 г. задължителна наборна военна служба. Създава се правно несъответствие и очевидна неравнопоставеност между българските граждани. В този смисъл службата в запаса на бившите наборни военнослужещи следва да се разглежда като правна възможност, а не като задължение.

Част от текстовете (чл. 56 и чл. 57, в раздел VІ „Подготовка на резервистите”), касаят дейността на Министерството на образованието, младежта и науката, поради което следва да се извадят от Закона за резерва и да се вкарат в законите за средното и висшето образование. Заложените в закона по пет часа „знания за защита на Отечеството” в часовете на класа за девети и десети клас представляват формален, повърхностен и неефективен подход за усвояване на знания, умения и навици, свързани с отбраната на страната. Такова обучение можем да наречем „Въведение в отбраната”, но не и военно обучение. До 1990 г. в средните училища в девети и десети клас, в рамките на 108 учебни часа се преподаваше предмета Начално военно обучение, включващо в себе си осем военни дисциплини. Обучението завършваше с двуседмичен военнополеви лагер и бойни стрелби с АК-47. Ето това можем спокойно да наречем „начална военна подготовка”. Всичко което наблюдаваме днес оставя усещането за надделяване на политическия популизъм и липса на достатъчен експертен капацитет на една авторитетна институция, каквато е Министерството на отбраната.

Въпросната „начална военна подготовка”, която споменаваме следва да прерасне в „свободно избираем предмет” и веднъж седмично учениците да имат такова събиране в клас, а и извън него, като е било в предишните по-далечни обучителни години в тази посока.

 

И така стъпка по стъпка

 

към доброволната наборна военна служба и задължителната такава. До това заключение идва всеки непрофесионалист в тази област, а задължително всеки военен или граждански експерт, както обичаме напоследък за се изразяваме. И това е на база фактите от проведената подготовка на учениците от средните училища в страната от военнослужещи и цивилни служители на териториалните структури на Централното военно окръжие/ЦВО/ определени със специални и нарочни заповеди на министъра на отбраната и началника на ЦВО през учебната 2013-2014 г. Общия брои на обучаващите е бил около 660 военнослужещи и цивилни служители, като същите са били разпределяни и работили по общини и райони в 2 303 паралелки на девети клас и 2 207 паралелки на десети клас, или общо 4 510 паралелки във всички 1 001 средни училища в страната ни. В година на обучението 2013/2014 г. са били проведени занятия с 11 515 ученици от девети клас и 11 035 ученици от десети клас. Закономерно идват и изводите, че въпреки затрудненията с материално-техническата база и осигуряване, факта че са минимизирани броя на провалени или не състоя ли се занятия, интересът от страна на младежите е значителен и прогресивно нарастващ, като

 

над 70 на сто от учащите

 

в края на подготовката изразяват явното си желание за провеждане на практически занятия с необходимо и преценено въоръжение и бойна техника. Това от своя страна изисква бърза реакция и действия от страна на Министерството на отбраната в посока подобряване и усъвършенстване на учебните занятия пред настоящата 2014-2015 година, изразяваща се като например в: да се огледат отново темите, с които се запознават учениците и се подобрят, като се преработят самите те и презентациите към тях; да се разработят методически указания за подготовка на ръководителите на занятията; да се проведат методически семинари за обучение и инструктаж на новоназначените лица за водене подготовката на обучението през новата година, както и усъвършенстване на преподавателите от изминалата такава; да се огледат и подобрят учебните пособия в посока военното обучение, да се до стиковат и координират взаимодействията между ръководствата на училищата, инспекторатите по образованието и ръководствата на подразделенията на Министерството на обраната участващи в обучителния процес; да бъде включен Националния военноисторически музей с обучението с изнасяне на преценени тематични беседи и т.н. Тук следва да обърнем огромно внимание на подготовката и стартирането на началната военна подготовка на студентите и как на база горните данни от обучението на учениците и направените изводи в тази посока да бъде проведена тя. Стъпвайки на направеното като подготовка до момента, като: Каталога на курсовете по начална и/или специална военна подготовка/ тук ще споменем, че продължителността на курса по начална подготовка е

 

до 90 академични часа годишно,

 

а тези на специалната военна подготовка е не по-малко от 90 часа в зависимост от избраната военна специалност/, като студентите ще придобият знания и практически умения по определено избрана специалност от военната подготовка. На този етап всички учебни заведения са уведомени за тази обучителна възможност, като има обадили се и заинтересовани над 11 учебни заведения с близо 800 кандидати за обучение – перфектна първоначална скорост. Та сега е момента до стартирането на учебната година за студентите да се извършат необходимите административни действия в посока планирането на курсовете, зачисляването на желаещите, тесните контакти между ръководствата на висшите училища, ЦВО и Министерството на обраната и т.н.

За да затворим първоначалните стъпки в посока „начална военна подготовка” или по точно повсеместна такава, следва да споменем, че са наложителни и задължителни въвеждане на законови промени за преминаване на всички служители без изключение от държавната администрация през началната военна подготовка, така както това се прилага в по-голямата част от държавите от ЕС и НАТО. /не можеш да си държавен служител ако нямаш такава/. Тези изисквания следва да се въведат чрез Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, Закона за резерва и разбира се Закона за държавния служител.

Така ще изградим една добра армия от смесен тип страж на страната и в помощ на народа,

 

по подобие на германската,

 

която след отмяна на наборната военна служба през 2011, поддържа Корпус от наборниците-доброволци /а, ние ще работим и за възстановяване на наборната армия/, а те ще преоценят нещата и ще се върнат към предишното си наборно структуриране на армията. Така ще се реши недостига и проблема с резерва, който сега с всяка измината година, а по-точно месец се задълбочава и отива към нула хора и нула възможности. Тук ще подсетим, че наборната армия е в постоянно разположение в казармите 24 часа в денонощието и така не само се поддържа по-висока степен на бойната готовност от изцяло професионалната /тази която е на фиксирано работно време от 9 до 17 часа, неможеща да марширува, слабо дисциплинирана, физически нездрава, визуално изпаднала, изглеждаща за жалост трагична и т.н./, а ми и в ситуации като Варна – Аксаково и други на територията на страната „свири се тревога и до 10-15 минута живата сила и техника е изнесена към бедстващите район”. Към сегашния момент сред страните от Европейския съюз и НАТО, поддържащи задължителна военна служба са: Австрия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Норвегия /да не забравяме, че преди една година там

 

бе въведена задължителна военна служба за дамите,

 

а като добавим и факта, че норвежец ще е новия шеф на НАТО, както да мислим и действаме, нали и и и и/, Швейцария / тук знаем как стоят нещата/, Гърция / тук имаме и системата на откупуване, та от 1000 евро в момента от една година откупуването е 2 000 евро, така се е практикувало и у нас/ и Турция.

И пак да подчертаем - така стъпка по стъпка към доброволната наборна военна служба и задължителната такава, защото предимствата са очевадни, а и традициите в Българската армия и нейното изграждане са задължителни..

                                               Следва продължение

 

Младши лейтенант о.з. инж. Петър ВЕЛЧЕВ