nabore.bg

И 100-годишната държавна медия правела смешни грешки, които излизали и по вестниците

Някога преди години, ако след полунощ Българската телеграфна агенция дадеше край на информационните си бюлетини, нас дежурните редактори от вестниците, ни очакваше спокойна нощ. Държавните и партийни величия се прибираха да спят. Най-близкият човек до Бога Тодор Живков, нямаше повече проповеди и речи. Бързината на БТА зависеше от дългата върволица от началства, с които

трябваше да се съгласува всяка дума.

Често западните агенции информираха за събития, станали в София, много преди БТА да излъчи съобщението.

Нежната революция на 10 ноември 1989 г. разтърси из основи тихата сграда на “Цариградско шосе” 49 /тогава още булевард “Ленин”/. В началото на 1990 г. в агенцията става бурно събрание. От стенографския му протокол научаваме за драматичните изповеди на бетеанците за манипулациите, които са правили и страха, който са брали, докато са пишели своите информации:

Милена Въжарова: “Ние си позволявахме да лъжем и фалшифицираме!”

Никола Кицевски: “В коя уважаваща себе си цивилизована страна журналистите получават заплати, осигуряващи им живот на ръба на бедността?”

Иво Инджев: “Нека се запитаме, защо БТА е най-ретроградното централно информационно средство в страната? Защо БТА от години

се е превърнала в институт за дезинформиране,

в който единственият критерий дали ще се пуска или не информацията е, дали аз ще пострадам от това?”

Панайот Денев: “Ние, пишещите хора в агенцията, би трябвало поне малко да се засрамим. Защото знаехме, когато сме постъпвали в БТА, че идваме...да си изкарваме хляба с лъжа...Но това, което трябва да направим сега е, да изхвърлим апаратните средства за манипулиране на информацията.”

Боян Трайков, генерален директор на БТА, се мъчи остроумно да излезе сух от нападките: “Преди имахме задължението да лъжем, сега имаме задължението да не лъжем!”

Мая Бегова: “Боян Трайков ни представи една драма на абсурда. Истински се зававлявахме, др. Трайков. Вие не знаете и не разбирате какво стана на 10 ноември. Вече има народ.” 

И народът решава да изгони Боян Трайков от агенцията.

Малко хора знаят, че легендарният поет

Трендафил Акациев също е “работил” в БТА

Един от неговите бащи е бетеанецът Георги Ведроденски, години наред шеф на “Вътрешна информация” в агенцията. Както днес той разказва в края на 60-те в агенцията Акациев е бил помощник на циклостилиста Никола Белозелков-Цепето. Оттогава Трендафил Акациев остава ярка следа във фантазиите на красивите бетеанки, на които посвещава следните строфи:

“БТА-то, БТА-то

е на кадри то богато!

Взел овреме крути мерки,

любих девет репортерки!”

Преди десетина години Георги Ведроденски запретна ръкави и написа с усмивка цялата история на агенцията. На по-възрастните поколения Ведрото, както му викаха по коридорите на БТА, е известен и като поет, сатирик и художник – той се подписваше и с псевдонима Мортус. В историята на институцията на “Цариградско шосе” се преплитат всякакви истории – това са грешките и смешките, описани от Мортус.

Я, то в БТА било весело...

Стилът на репортерите в агенцията /които за краткост наричаме агенти/ често беше уникален. В информациите им се появяваха фрази и думички, лишени от всякаква логика. Например в дописката за посещението на съветския лидер Никита Сергеевич Хрушчов в Китай имаше следният израз: “Самолетът с др. Н. С. Хрушчов закръжи над Пекин, размаха криле за поздрав на милионното множество и се приземи сред възторжени овации!” Дежурният редактор на в. “Народна младеж” попитал колегата си от БТА /оказал се Георги Ведроденски/ възможно ли е самолетът да размаха криле? “След като е с другаря Хрушчов, лети над Пекин и няма ръце, може да размаха криле! Хич не се съмнявай!” – отговорил Ведрото.   

Гафовете и смешките край нямаха. Репортерът-бетеанец Георги Калоянов имаше свой агент в Министерството на земеделието, виден агроном-специалист за вредителите по овошките. Калоянов решил да му скрои номер. И му казва един ден, че се е появил нов голям вредител – “косматия гущер по сливите”. Агрономът се озадачил и отсякъл: “Да, бе, знам го! Косматият гущер е най-големия вредител на кюстендилските сливи и латинското му название е...”

На конгрес на циганите в Народния театър

се стигнало до бой, тъй като някакъв мошеник продал купоните за храна на делегатите, които трябвало да се разпределят безплатно. Сред ожесточената тупаница се чул глас: “Другари, спрете, има думата представителят на БТА!” И репортерът Кирчо Василев бил вдигнат на ръце и понесен към трибуната. Залата затихнала – Кирчо дръпнал кратка, но емоционална реч, с която успокоил мургавите делегати. Редът бил възстановен и конгресът го изпратил с бурно “ура”.

Веднъж репортерът Никола Карапетров отишъл в “ресора” си – Министерството на просветата. Предишният портиер, който го познавал и го пускал, бил сменен с нов. Новият го запитал: “Къде отиваш?” Карапетров му отвърнал: “Аз съм репортер от БТА”.  “А, портиер от БТА!  Хайде, влизай, колега!”

Вече над 100 години са зад гърба

на официалната национална информационна агенция. Наред с известните и много популярни имена от миналото, през сградата на “Цариградско шосе” 49 са минали и някои от журналистите, които и днес са в лъчите на прожекторите. Тук са репортерствали телевизионните звезди Иван Гарелов и Сашо Диков. Тук е тракал над пишещата си машина днешния мастит бизнесмен Васил Василев. Пак тук е писал памфлетите си срещу американския империализъм коментаторът Петко Бочаров, обезсмъртен с култовата си фраза  “Да, ама не!”. В БТА дълги години светеха очилата на блестящия журналист и преводач  Димитри Иванов, тук се чуваше и шефския глас на по-сетнешният издател на куп шумни светски списания Красимир Друмев...

Д-р Боян ЗАХОВ