nabore.bg

Литературен мегдан

Рефрен

Ах, този рефрен,

още жив е във мен,

пуснал котва  в душата…

Като изгрев лъчист,

като спомен най - чист,

превърнал в образ  мечтата.

 

За любов закопнял,

нежен зов засиял,

тихо, струнно приглася…

Тази песен във мен,

този малък рефрен,

този лик в плен ме унася.

 

Търсих те в този живот,

търсих те сам и суров,

под есенни кестени спряла…

Ти усмихваш се пак

и ме чакаш на крак,

макар като мен побеляла.

 

Ще те чакам в нощта,

стъпвай тихо сама,

за последната истинска среща…

Ще запаля аз свещ,

ти до мене ще спреш,

ще те помня - млада невеста.

 

Ах, този рефрен,

още жив е във мен,

пуснал котва в душата…

Прегърни ме любов,

чуй последния зов,                                                                                                                                          

който чука днес на вратата.

 

Петър ПАЦЕВ

 


Петър Пацев

Петър Пацев