nabore.bg

Архивите са живи

Разгромът на „Народна младеж”

След скандално интервю с Радой Ралин и Борис Димовски ръководството на вестника и куп журналисти са уволнени от ЦК на ДКМС

 

Разгромът на един от най-четените български вестници през 70-те години “Народна младеж” не е оставил документални следи в архивите. Днес е трудно да бъде обяснено дали това е станало по сценарий на Държавна сигурност или пък е било случайно “политическо издънване” на кадърни и критични журналисти от неговия екип.

Но скандалното уволнение на шестима вестникари от младежкия всекидневник гръмна като бомба не само в българското обществено мнение,

 

но имаше отзвук и в чужбина.

 

Няколко западни вестника писаха за тях и публикуваха снимкитете им, дни наред радио “Свободна Европа” започваше и свършваше емисиите си със случката. Така пишеха тогава западняците, а уволнените вестникари трябваше да отговарят на други въпроси. Исторически погледнато лишените от работа журналисти са първите българи, които в официалните кабинети на тогавашната власт бяха наречени “дисиденти”. Чак десетина години след това терминът ще се изпълни с друго съдържание и ще влезе трайно в българската езикова практика.

Тодор Живков имаше навика често да призовава към самокритичност. Измисли дори термините “малка правда” и “голяма правда”, които днес не говорят нищо на младото поколение. На самия “исторически” юлски пленум Тато “помоли” ръководителите на тогавашния печат: “Ама, моля, моля...Защо да не ме поставите на карикатура във в. “Стършел”? Ама, умната...Нали знаете какво съм казвал? Над мене не стои никой друг, освен един Господ. А с Господ трябва да се внимава!” По повод на това изказване някои редактори от тогавашния печат казаха много сполучливо –

 

настъпи време самозаблудно!

 

Пенсионирани журналисти от “Народна младеж” днес твърдят, че вестникът е „хвърчал на златните вълни на свободомислието” през 1976 г. Появявали се доста критични публикации – авторите им често се застраховали с цитат от Т.Живков на първа страница: “Вестникът трябва всяка сутрин да пари с горещите си проблеми в ръцете не читателя...”

Почти в края на годината на цели четири колони бе публикувано интервю с Радой Ралин и карикатуриста Борис Димовски. Публикацията бе осъществена от журналистите Ива Йолова и Яков Янакиев. Ето по-смелите отговори на двамата волнодумци:

Борис Димовски: Пред младите хора не трябва да се поставят бариери, които да ги спънат. Трябва да се вдигнат бариерите пред тях. Да се освободи духът им и те ще бъдат по-полезни на своя народ.

Радой Ралин: Еснафството!?...Днес не е толкова страшно, че се кансумират вещи. По-страшно е, когато се консумират хора. Познавам един некадърен кинорежисьор Х, лансиран от властта в кариерата, който не може да прави кино, но направи възможно да се уволни от телевизията един много талантлив кинорежисьор, назначи го при себе си, за да си го консумира...”  

 

Бай Радой оприличи това явление с човекоядството.

 

Интервюто предизвика бързо вълна от читателско одобрение. Изпълняващата тогава длъжността главен редактор на вестника Пенка Чернева почти се доближаваше до стола на титуляра. И тогава част от журналистите в “Народна младеж” направиха нещо, което не беше правено досега – организираха подписка и с писмо предложихме на ЦК на БКП да я назначи за главен редактор.

Реакцията не закъсня – железен юмрук удари журналистите по физиономиите. Кои са те, че ще правят подобни предложения? В същото време, по заповед на члена на Политбюро и секретар на ЦК Борис Велчев, специалните служби пристъпиха към разгрома на редакцията. Велчев-баща припозна в цитирания от Радой Ралин режисьор своя син Иля Велчев. В редакцията се надигна и буря от недоволство – на Велчев-син малко преди това “Народна младеж” отказа да публикува на цяла страница негова гигантска поема. Ръкописът бе изпратен в редакцията с писмо, подписано лично от грижовния му баща. Преди да започне откритата атака срещу вестника всесилният Борис Велчев крещи на първия секретар на комсомола Бойчо Щерянов: “Кои са тия там от “Народна младеж”? Трябва да се поставят на мястото им тия антипартийни елементи!”

 

“Антипартийните елементи” са шестима млади журналисти

 

тогава: Пенка Чернева, Елеонора Владимирова, Ива Йолова, Любомир Коралов, Яков Янакиев и Йордан Янев. След публикацията на скандалното интервю започнаха унизителни разпити от оперативни сътрудници на ДС, от комсомолски и партийни функционери. Моментът е удобно избран – отсъства по болест най-младият член на Политбюро и секретар по идоелогията Александър Лилов. Косвено този удар е насочен и срещу него. Преди уволнението на вестникарите върху главите им се струпаха унизителни разпити, реплики, откровени обиди, ругатни и квалификации...

Само един комсомолски шеф застана в защита на журналистите - поетът Георги Константинов, тогава член на Бюрото на ЦК на ДКМС.  Пред висшето ръководство на комсомала Георги каза: “Вие грешите, вие силно грешите, изхвърляйки на улицата млади и талантливи колеги. Защо ги правите ненужно герои? Защо ги съдите за тяхното свободомислие? Питате ли се дали имате право точно вие да ги съдите? И дали един ден няма да се срамувате от всичко това?”

След развръзката за шестимата последваха месеци без работа,

 

заплахи за изселване от София.

 

Седмици наред някои от тях, които бяха без софийско жителство, получаваха призовки за явяване в РПУ-тата на милицията.

През този продължаващ няколко месеца кошмар, се появи само един колега-юнак, който водеше телевизионното студио на БТА. Става дума за днешния депутат Асен Агов, тогава журналист-международник в агенцията. В едно от предаванията си той дълго убеждаваше зрителите, че шестимата журналисти от “Народна младеж” са правилно уволнени. И всичко това правеше с подкупващ синеок поглед, с артистичен топъл глас и красиво лице на манекен. В една от емисиите си той включи по телефона една журналистка от Париж, която отговори утвърдително на въпроса му, че ако се засягат интересите на работодателя, той трябва да уволнява. “Ето сами виждате, драги зрители – така е и на Запад!”, сложи точката на своя коментар тогава, сегашния депутат Агов.

Шестимата уволнени през зимата на 1976-1977 г. съвсем не се чувстваха герои. Най-големия им кошмар беше това идиотско софийско жителство. /В изданията на комсомола се допускаха да работят и хора без жителство/. Ива Йолова изпадна в нервна депресия от неизвестността. Яков Янакиев също се скиташе немил-недраг без работа дълго време и все заплашван, че ще го изселят от столицата. Всеки започна сам да спасява себе си –

 

да тича по високите стълби, за да оцелее.

 

Борис Димовски и Радой Ралин се втурнаха да помогнат на крехката Ива. Изтриха прага на Георги Йорданов, лидер на софийското БКП и успяха да я уредят на работа в “Труд”. Бързо и като че ли като първа грижа в сценария в в. “Поглед” бе назначена Пенка Чернева. И понеже бяха забранили на уволнените да публикуват във вестниците и списанията, останалите продължиха още няколко месеца като берзаботни да се тешат на чаша вино в Клуба на журлналистите – спасителния дом на осъдените души. 

 


Йордан ЯНЕВ

Младият журналист Яков Янакиев стоя 6 месеца без работа, дамгосан, че е проявил “политическо късогледство” в работата си

Младият журналист Яков Янакиев стоя 6 месеца без работа, дамгосан, че е проявил “политическо късогледство” в работата си

Тогвашният шеф на софийската партийна организация Георги Йорданов помогна на някои от уволнените журналисти

Тогвашният шеф на софийската партийна организация Георги Йорданов помогна на някои от уволнените журналисти

В ония години само Асен Агов заклейми колегите си от “Народна младеж”

В ония години само Асен Агов заклейми колегите си от “Народна младеж”

Сатирикът Радой Ралин и карикатуристът Борис Димовски с интервюто си подпалиха фитила на скандала в

Сатирикът Радой Ралин и карикатуристът Борис Димовски с интервюто си подпалиха фитила на скандала в "Народна младеж"

Редакторът Ива Йолова

Редакторът Ива Йолова

Поетът Георги Константинов единствен от комсомолското ръководство защити шестимата журналисти

Поетът Георги Константинов единствен от комсомолското ръководство защити шестимата журналисти