nabore.bg

Архивите са живи

Още са в спомените ми: Приключения в Украйна с Георги Калоянчев

Близостта ми с Георги Калоянчев-Калата започна през 1970 год. от снимките на някогашната българо-съветска филмова продукция “Откраднатия влак” на режисьора и мой скъп приятел Володя Янчев. Освен асистент-режисьор, бях и актьор – изпълнявах ролята на адютанта на героя на Калоянчев. Филмът го снимахме в София, Хасково и по други места из страната, а после и в средновековния украински град Черновци. С мен беше и актьорът от Военния театър Петър Божилов, когото по негова настойчива молба наложих над режисьорската воля на Володя да го вземем за една от епизодичните роли. Още повече, че и той беше в компанията ни от приятели

 

при някогашните ни мъжки подвизи,

 

заедно с проф. Владо Каракашев, Володя Янчев, Никола Корабов и др. Та в Черновци двамата с Пешо ни настаниха в малък двустаен апартамент, а Калата – в съседна до нашата стая. Понеже съм маниакален махнаджия и рядко одобрявам чужди ястия, натъпках от София куфара си с всевъзможни лакомства, сред които и 7 грамадни карловски луканки. Беше вече късна октомврийска есен – студена, влажна, неприятна. Денят прекарвахме по снимачните обекти, а вечер се събирахме по стаите за вечеря, приказки и майтапи. Консултант на филма беше именитият маршал на съветската военна авиация Судец, който в грамадни тържествени зали уреждаше в наша чест официални срещи с местната културна общественост. В други случаи пък аз, Калата и Пешо гостувахме по домовете на наши местни приятели. Имаше, разбира се, и женски обкръжения – с млади и красиви украинки. Уж удържахме на съблазните – не се държахме разпасано, но имаше закачки.

Бил съм свидетел например, когато след гостуване в някой дом, дори омъжени жени пристъпваха с любовни погледи

 

и искаха срещи с Калата.

 

Но той твърдо ги отклоняваше. Не се поддаваше и на моя провокационен натиск да приласкае някоя от тях. Мотивите му бяха, че бил вече известен български актьор и ако това се разчуело из града, щяло да изложи не само него, но и страната ни. От друга страна имахме и опасението, че сме обект на наблюдение от специалните служби. Това ни държеше нащрек. Но около всичко това имаше и друга причина, която правеше Калата да бъде толкова благоверен. Както ми сподели, тогава бил влюбен в своя красива и известна колежка Цв. – също семейна като него. Нещо повече. Макар и известен с пословичната си свидливост и вечно да бъркаше джобовете си за пари, той дори подарил кожено палто за 130 хиляди тогавашни лева. Колко беше вярно – не знам. Защото може и да е кокетирал с тази си изповед пред мен, за да оправдае отхвърлянето му на жените.

Вече казах, че на тръгване от София за Черновци в багажа си носех 7 половинметрови луканки и бяхме в обща стая с Пешо Божилов. Понеже по принцип аз малко спя, сутрин рано ставах и се заскиторвах из града до часа на снимките ни. Пешо пък, понеже беше вече доста студено, а в хотела нямаше отопление, щом се отбулеше от завивките и започваше да трепери. Тропа по дюшемето като нестинарка, прегъва се на две като разтопен марципан и пуфти, че му е студено. Поради това и двамата с Калата стояха повече в хотела. По едно време обаче забелязах, че една по една луканките намаляват “дължината” си. Една заран се връщам за нещо и заварвам Пешо и Калата да преживят прави до гардероба, дето беше куфарът ми с луканките. Пешо се опули сконфузено, а Калата – по потник и бели гащи,

 

взе да се друса със смях на пайдушко хоро.

 

Киска се до истерия. Че те са артисти и чешити – спор няма. Ама и аз не падам по-долу. Влязох в ролята на много разгневен и им викам:

– Вашата мама пунгашка! Какво правите бе, апаши? Аз се чудя защо луканките станаха на карначета, а вие ги дъвчете като канибали…

Пешо млъкна като девственик, а Калата продължи да се смее и да тропа по пода. Изобщо не очакваше какво ще направя. С вид на разярен скъперник издърпах от ръцете им нахапаните луканки и ги метнах през прозореца. И двамата зяпнаха смразени. Вероятно вътрешно се чудеха защо съм толкова лют, като знаеха, че освен щедър, съм кротък и миролюбив по характер. Но аз не излизам от гневното си изражение, освен че съм и „началник” като асистент-режисьор на филма, и им викам:

– Ако отново си напъхате джуките в куфара ми, и двамата ще ви измятам през балкона!

Е, после се смяхме, разбира се, на тая история и дружно довършихме луканките от куфара.

А като свършихме снимките в Черновци, част от екипа тръгнахме да се прибираме в България, а друга – с Володя Янчев, отидоха в Москва. Нашата група, в която беше и Калата, пътувахме с влак през Румъния. В първокласни купета бяхме – натъпкахме багажите и се настанихме. По едно време се показа млад военен от пограничната застава и предупреди да подготвим документите си за рутинна проверка.

Аз носех 5 куфара и пакети с подаръци за близки и колеги, плюс едно сгъваемо колело за тригодишния ми син Владислав. Пешо и Калата

 

също се бяха натоварили като Дядо Мразовци.

 

Организаторът Куртев обаче изведнъж посърна и доверително ми сподели на ухо, че си купил нов часовник, който от страх да не го обмитят скрил в чорап. Казах му веднага да го извади и покаже на митничарите, защото едва ли ще го обмитят – да не си създава проблеми. Послуша ме. Единствено Калата най-самонадеяно и през кикотещ смях заяви, че не се боял от подобни проверки. Защото, където и да ходел досега, каквито и граници да прекосявал, щом само чуели и видели по документите кой е, граничари и митничари му отдавали чест и изобщо не го проверявали.

Само след минута обаче митничарите влязоха при нас и разпоредиха да си покажем документите. Плъзнаха по един поглед по лицата ни – на мене, на Пешо, на Куртев, но забиха остри и пронизващи очи в Калата. Разпоредиха му да си свали багажа за преглед. Разчепкаха му куфарите – направо ги изтръскаха до дъно. Сякаш тършуваха багажа на някакъв международен престъпник и търсеха нещо. Е, нищо нередно не намериха,

 

но това силно засегна егото на Калата.

 

Защото оттам насетне не можеше вече място да си намери в купето от преживяното унижение. И как не! Народният артист Георги Калоянчев, лауреатът на Димитровска награда, любимецът на народа и личен приятел на Тодор Живков, да го претарашват като криминален хайдук! Да кажа на незнаещите читатели, а и на вече забравилите, че измежду всичките други хиляди наши артисти, специално за Калата, за Стефан Гецов и за Николай Гяуров – единствено за тях тримата излезе специален Указ за двойно по-високо месечно възнаграждение над заплатите им. И заслужено. Защото Калата прелетя с благословени криле над обичта и преклонението на народа към него със смях, възторг и преклонение.

 

Станко МИХАЙЛОВ, писател


Георги Калоянчев и Апостол Карамитев във филма

Георги Калоянчев и Апостол Карамитев във филма "Специалист по всичко"

Калоянчев с колегата си Нейчо Попов

Калоянчев с колегата си Нейчо Попов

В роля на сцената на Сатирата

В роля на сцената на Сатирата

Със съпругата Валя

Със съпругата Валя

Първата роля на Калоянчев в киното е във филма

Първата роля на Калоянчев в киното е във филма "Утро над родината"

Георги Калоянчев е един от създателите на Сатиричния театър

Георги Калоянчев е един от създателите на Сатиричния театър

Актьорът в култовата си роля на Големанов

Актьорът в култовата си роля на Големанов