nabore.bg

Литературен мегдан

Пуешка фотосесия

Какво от туй, че няма бяла зима,

щом пуйка на трапезата ще има!?

 

Захвърлих свинското. И с мъжа ми

решихме с Щатите да станем квит -

на Коледа да метнем сочна пуйка

сред облак вкусен, в аромат обвит.

 

Дърва нацепи той, пещта запали,

а аз през сълзи рязах праз

(побългарих рецептата, 'ма нейсе),

ала спасих на Грух душата аз.

 

Картофи белих, грах варих,

с "комбайна" млях поединично,

та стана гарнитура "шест"! Покрих

*мисирката с *варака (ексцентрично).

 

Напълних я с ориз и гъби бол,

стафиди, чесън, портокал, лимони,

полях я с вино и масло... Под станиол

завих я и... "хелоу, бамбино!"

 

Седяхме до *оджака двамца там

провесили глави, с ръце в скута,

когато мъж ми смигна:

- Май, че знам прекрасен край за тая скука!

 

Какво, че уискито е все от САЩ?

Ракията пък ни е родна стока!

И с риск да станеме за смях

ударихме по няколко гълтока.

 

Уж знаехме, че тя главите трóши,

щом пие се на гладно, без мезе,

но клюмнахме - спаружени галоши,

забравили, че нещо се пече.

 

Ех, как крояхме планове големи-

в конкурси с нея да се изявим,

че беше фото - еротична пуйка,

пък стана "Сори, бейби!"

И... Амин! :)

 

---------------------

* варак - фолио

* оджак - пещ, огнище

* мисирка - пуйка

 

 

Млад Стуенчу ма залиби

 

(Произведението не е подходящо за лица под 18 години)

 

Стуенчу, млад Стуенчу ма залиби.

Лузити, вика, 'нес шъ са зърежът,

ти земай, викъ, ножици гулеми,

а язе пък... мизе с винО чирвену.

 

И тъй - на лозиту съ двамцъ указАхми,

ма яз нъли съм пуста чивръстия,

ръка пурязъф с ножицъ гулемъ,

той станъ Дофтур... Завълия!

 

И викъ ми: събличъй ми съ, Гицке,

чи язе тукъ ша та пуликувъм...

Ни чаках йощ виднъж дъ ми прудумъ,

фустанъ маанах, щот знам - шъ атъкува.

 

И викъ йощи нашийът сирсемин:

н'ъл знайш, ликувъм с вищина.

Ила ду мени, тукъ - пуд лузътъ,

с инджекция ша тъ упрайъм, ей я на.

 

Праи са на уплаш'на и съ дърпъй,

пък язе ши съм дофтур Ох, Боли,

тъ посли на сило кажувъй,

ма сал идинствину... на булкити!

 

Къкво ликувани след туй му дръпна?

Ма нема да ви кажъ, ей зъ тва,

щот посли някуя, кът мени болнъ

Стуенчу ша ми грабни... без шига!

 

 

Неволите на един мераклия

 

Събрах кураж и... май 'ш съ прежаля,

пунеже мама ми 'се дудне от зори:

- 'Земи да съ ожениш, мили сине,

та дяцъ да та гледат в старини!

 

За туй сига наокол съ углявах

за 'арна булка, дет да ми й късмет.

'Ма де ли да я търся тая китка?

'Сал трън до трън наоколо - зад плет!

 

Реших са - на 'орото ша съ 'фана,

та белким някоя ми влезе във око

и менци щом напия, по залязну

с аверите 'ш я метна връз седло.

 

Засукана мома там най- 'аресах,

'ма слаба, братче - гъши пух в торба.

Мислих, мислих... кулай реших са:

ду старост моя булка ши йе тя!

 

Пошушнах на уши на вси другари,

чи тая нощ 'ш крадем мума.

И рекух: 'дету накривя кълпакъ,

избраната 'ш ми йе от тъз страна.

 

Е, 'сичкото си бе по мед и масло,

'ма после буря яка съ изви,

и вятър силен капата ми килна,

та... знам ли я къде я накриви.

 

И тъй... нали съм пусти аджамия

помислих си, че всичкото 'ш йе ОК,

та не видях как метнаха връз коня

момата ми с глава в чувал дълбок.

 

Понесохме се в галоп юнашки

към назе - мале да съ просълзи.

Обаче Атанас през цяло време

ми дуднал: Лазо бре, бая тежи...!

 

'Ма кой да чуе той какво ми дума,

чи аз си бях в мечти облян,

но щом слезнах и махнах чула,

пред 'сички станах си за срам.

 

Щот вместо моята изгора,

съм 'зел мома, тежаща сто кила.

То, нищо чи' йе тежичка, обаче

с мустаки, с Боримечкова снага...

 

* * *

Нали назад не може -'зех си булка!

'Сал мама кърши длани и реди:

- Късмет си йе това, ех, мили сине!

Добре, чи йе мома...! Тъй Бог разпореди!

 

Петя КРЪСТЕВА

----------

Петя Кръстева е от Варна, на 46 години, работи в пристанището на морската ни столица. Пише стихове много отдавна, публикували е в няколко вестника и литературните интрнет сайтове. Петя винаги е чувствала, че стиховете й са парченце от пъзела Живот, което толкова силно й е липсвало. Но вече открито и поставено на точното място, с него празнината в душата й е окончателно запълнена и същността ми - завършена! Чрез своите стихове тя себе си, погледа - своя и на хората - над света, емоциите от моментните си състояния, личните трепети - радости, тревоги... 



Петя Кръстева

Петя Кръстева