nabore.bg

Архивите са живи

Aпокалипсис: Преди век земетресение срива Велико Търново

*Под развалините загиват над 100 души

 

Преди около век – в съботния 1 юни 1913 г. православните християни отбелязват Черешова задушница. От ранни зори във Велико Търново към гробищата и църквите тръгва върволица от жени и старци. Изведнъж към 11,35 ч. в старопрестолния град се разнася оглушителен тътен. 

Земята потреперва и забочва да бучи. Трусът продължава не повече от 20 секунди. Но жилищни сгради и обществени постройки се люлеят като картонени кутийки. Хората по улиците изпадат в пълна паника от апокалипсиса – едва се задържат на краката си. Някои се опитват да се хванат за близките дървета и дуварите. Постепенно всичко утихва и настъпва опомнянето. Търновци разбират, че

 

градът е ударен

 

от унищожително земетресение. Уплашени хора хукват да бягат към Марно поле, крайградските лозя и околните хълмове.

След час от болницата пристигат санитарки от Червения кърст, които раздават памук и, напоен с амоняк и валериан – за свестяване на припадналите.

Щетите от природното бедствие са опустошителни. Мощната стихия разрушава 80% от сградите в старата българска столица. Най-сериозно е засегнат квартал Вароша. Значителни поражения са нанесени на гарата, болницата, телеграфо-пощенската станция, окръжното финансово управление и на казармата. Мъжката гимназия „Св. Кирил” е изцяло срутена.

Търновското земетресение е регистрирано както от сеизмологичната служба на Централната метеорологична станция в София,

 

така и от сеизмолозите в цяла Европа.

 

То е с магнитуд 7 по скалата на Рихтер. Почувствано е в цяла Югоизточна Европа. През следващите дни катастрофалният трус е последван от още 13 вторични земетресения. Те веднага предизвикват нова паника сред населението. От тях са напълно доразрушени някои от напуканите сгради. Директорът на метеорологичната станция Спас Вацов и известният климатолог проф. Анастас Иширков се позволяват да направят прогноза във вестниците –

 

земните пластове около Търново

 

ще се гънат още 6 месеца.

Целият регион с радиус от 100 км, макар и с по-слаба сила, е засегнат от природното бедствие. В Лясковец от 2193 къщи напълно са разрушени 940. Унищожени са двете прогимназии, читалище и...пет църкви. Под съборените къщи загиват 8 души, а 47 са с различна степен на наранявание. Селата на Търновско са с по-малки загуби и там няма човешки жертви. Дряново например се отървава само с пропукани стени и паднала мазилка на няколко къщи. В Севлиево има много изпопадали комини и покриви. Селищата покрай река Росица са засегнати само с дупки в почвата, от които бликват силни струи вода, примесена с пясък.

Щетите от бедствиет са огромни. Общият брой на загиналите е около 100 души, ранените са над 400. Материалните загуби се изчисляват на 7-8 милиона лева, според официалните данни на статистиката.

 

Помощи идват от цял свят

 

Не само българската, а и пресата в цяла Европа непрекъснато пише за катастрофалното земетресение в България. Съобщава се, че към пострадалите райони непрекъснато постъпват дарения и волни пожертвования. Италианският крал Виктор Емануил II дарява за пострадалите 10 000 лева. Известният политик и благодетел Иван Евстатиев Гешов и съпругата му внасят 1500 лева. Руският император Николай II изпраща скръбна телеграма до цар Фердинанд със следното съдържание: „Моля Ваше Величество да приеме искрените ми съболезнования по случай бедствието, което сполетя Търново и други местности в България!”. Славянското благотворително дружество в Русия превежда 8000 рубли – около 13 500 лева.

 

Д-р Боян ЗАХОВ


Църкваjd

Църкваjd "Света Троица" в Горна Оряховица също е разрушена от апокалипсиса.

Площад „Баждарлък” след бедствието.

Площад „Баждарлък” след бедствието.

Градските улици потъват в развалини

Градските улици потъват в развалини

Хората остават без дом и покъщнина

Хората остават без дом и покъщнина

Палатките и бараките на Марино поле, в които се подслоняват търновци след катастрофата.

Палатките и бараките на Марино поле, в които се подслоняват търновци след катастрофата.