nabore.bg

България

Пред конгреса на СБЖ: 1000 думи към българските журналисти

В събота и неделя в София ще се проведе Общото събрание на Съюза на българските журналисти т.е. неговия пореден редовен конгрес. Публикуваме програмата на един от кандидатите за бъдещ председател на журналистическия съюз Крум Благов. Журналистът и издателят Крум Благов е роден на 17 октомври 1953 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет с втора специалност немски език. Специализирал е немски в Лайпциг. През 1991 г. създава конкурса "Репортер на годината", в който е председател на организационния комитет до 1997 г. Благов е издател и на първия частен седмичник след промените у нас „Репортер 7”. Автор е на единствената по рода си книга "60-те атентата в българската история", както и на филмовия сценарий "Битката на каменните войници". В книгата си "Първият милион" той разследва и описва произходът на парите на 10-те най-богати българи. Ето и пълният текст от програмата на Крум Благов, с която той се кандидатира за шеф на СБЖ:

                     Колеги,

Изминаха 25 години, откак падна Берлинската стена. Тогава се надявахме да изградим демократична България, където свободата на словото е свещена. На извънредния Девети конгрес на СБЖ, на който бях делегат, искахме да променим ролята на нашия съюз в обществото. Избрахме за председател Стефан Продев. Старите вестници пазят неговите думи, че СБЖ трябва да стане организация за защита на своите членове и техен представител, който да регулира отношенията както между медиите и обществото, така и между журналистите и редакционните ръководители.

Оправдаха ли се надеждите, заради които в онази януарска нощ на 1990 година останахме в залата до зори? Свободни ли са медиите и журналистите у нас? Всички знаем отговора и той е – не!

 

Всяка година България отива все по-назад

 

в класациите за свобода на медиите и е на опашката в Европейския съюз. Доверието към нас е по-ниско от всякога.

Някога имаше политически контрол над редакциите, който ни пречеше да кажем това, което мислим. Да се говори или пише истината беше въпрос на смелост. Сега няма идеологическа цензура. Има много медии, които уж са на различни позиции. Въпреки това за някои случки и явления не смеем или просто не можем да съобщим. Задкулисието на прехода, заради което хората излязоха на улиците, е пред очите ни, но икономическите и политически интереси често запушват устата на журналистите и спускат информационна завеса по определени теми. Единствените, които понякога повдигат крайчеца й, са отделни хора в интернет, които не се издържат от журналистика и няма как да им запушат устата. Нима блогърите са по-информирани от нас? Ако е така, не сме никакви професионалисти и не изпълняваме дълга си пред обществото. Но само в нас ли е вината?

Икономическата цензура се оказа по-силна от идеологическата. В името на рекламните договори, на добрите отношения с бизнесмени и политици или просто заради интересите на собствениците си медиите поднасят информацията

 

често изкривено и манипулативно.

 

Журналистите трябва да се съобразяват с редакционните табута или да си търсят нова работа.

Кой ще защити нашия труд? Трябва ли да чакаме това да свършат политиците? Първото, което трябва да направим, е да си помогнем сами. Съюзът на българските журналисти трябва да брани нашите интереси. Но след смъртта на Продев той постепенно загуби авторитета си и стана маргинална организация. СБЖ не защитава членовете си, творческите секции отдавна замряха. Изчезнаха вестник „Поглед”, знакови места като Клуба на журналистите и почивната база в Банкя, където някога се провеждаха обучения. В СБЖ преди имаше по няколко пресконференции дневно, а сега? Граждански формации, политици и чуждестранни фондации обсъждат правата на българските журналисти, а представителите на нашия съюз даже не си дават труда да присъстват на дискусиите.

 

Издателите се обединяват, ние – не.

 

Младите не виждат смисъл да членуват в съюза. В много големи медии изобщо няма наши дружества. Основната дейност на досегашното ръководство на СБЖ бе да продава и дава под наем имотите ни. Сега ни предлагат да продадем част от базата ни в Банкя. Но имуществото ни също е вече в окаяно състояние.

Много колеги са обезверени и отчаяни, че нещо може да се промени. Не е така! Възможностите пред СБЖ са огромни. Членството ни в Европейския съюз и в международните журналистически организации дава възможност да усвоим средства по различни проекти. С външно финансиране можем да изпращаме колеги на обучения, специализации и семинари в чужбина, да даваме стипендии на студенти и преподаватели, да създадем бюро за правна помощ към СБЖ и да плащаме защитата на уволнени или дадени под съд колеги.

Трябва да привлечем в съюза активните журналисти и да организираме работещите в редакциите в дружества, които да представляват техните интереси

 

пред ръководствата и собствениците на медиите.

 

СБЖ трябва да наложи сключването на колективни трудови договори, както е в обществените електронни медии. Така ще се гарантира достойно заплащане на журналистическия труд и спазване на професионалните и етични стандарти в поднасянето на информацията. Имаме сили да се противопоставим на политиците и на олигарсите, които се опитват да контролират медиите. Да помним, че журналист ни прави не главният редактор или собственикът, а публиката. Да бъдем честни към нея!

Ако имотите ни се управляват добре, те могат не само да се ползват от журналистите за почивка и обучение, но и да гарантират финансовата стабилност на съюза ни. Учителите имат собствен пенсионен фонд. Защо ние нямаме?

Колеги, да постигнем целите, формулирани още преди четвърт век! Знам какво трябва да направим и с ваша помощ можем да го постигнем. Ако бъда избран за председател, ви гарантирам, че в рамките на един мандат ще променим коренно медийната среда и ще повишим собствения си професионален престиж.

Вие ме познавате. Преминал съм цялата професионална стълба от най-ниското до най-високото й стъпало. Работих над 34 години в четири големи вестника. Автор съм на хиляди материали и на девет документални книги,

 

които до една станаха бестселъри.

 

Съавтор и издател съм на единственото помагало по разследваща журналистика, базирано на българската практика. Хоноруван преподавател съм в журналистическия факултет на Софийския университет – най-старото и най-уважавано учебно заведение, подготвящо за нашата професия. Като публична личност съм проверен от комисията по досиетата и резултатът е в нейния сайт. Престижът ми сред вас и в обществото е безспорен. Международни организации ми имат доверие – европейски и американски партньори са финансирали ръководени от мен изследвания и програми за обучение. Моето име е гаранция за компетентност и честност.

Ще започна със седем мерки,

 

които са логични, полезни и реалистични:

 

1. Привличане на активните журналисти в съюза и изграждане на дружества във всички големи медии.

2. Сключване на колективни редакционни трудови договори с ясни права и задължения и въвеждане на минимални тарифи за плащане на журналистическия труд.

3. Усвояване на средства по европейски проекти.

4. Създаване на Фонд за правна защита на журналисти и на собствен пенсионен фонд.

5. Възраждане на вестник „Поглед” и създаване на книгоиздателство за журналистическо творчество.

6. Превръщане на сайта на СБЖ в портал за членовете ни към участие в специализации и семинари у нас и в чужбина.

7. Възстановяване и модернизиране на имотите ни.

Колеги, като журналисти сме длъжни да избираме точните думи, а това значи да мислим над смисъла им. Да погледнем абревиатурата СБЖ. Това е нашият съюз. Да си върнем Съюза!

 

Крум БЛАГОВ


Крум Благов

Крум Благов