nabore.bg

Тежката дума

Позиция: Черният януари 2015 година

Когато викаме „Аз съм Шарли“, нека кажем също така категорично „Аз съм Хирошима, аз съм Ирак, аз съм Афганистан, аз съм Донбас”

 

Имаме пълното основание да му поставим траурна лента заради скръбта по 10-те журналисти и двамата полицаи разстреляни в редакцията на „Шарли Ебдо“.

Мъката по жертвите поставя веднага няколко въпроса: кои са всъщност двамата убийци, защо са извършили този нечовешки акт, стои ли някой зад тях, или екзекуцията е тяхно еднолично дело, имали ли са френските тайни служби информация за подготвяното покушение?

Странното в случая е, че двамата млади мюсюлмани са родени и са отраснали във Франция и би трябвало да се чувстват

 

като част от френското общество,

 

да са интегрирани по рождение в него. Защо след толкова години живот в един свободен свят, те са посегнали към автомата и са извършили това осъдително дело? Това са въпроси, отговорите, на които не са лесни.

Ислямът е религия, която е носител на единствената истинска, „права вяра“, казват нейните проповедници. Изповядващите друга вяра са „неверници“. В този дух биват възпитавани мюсюлманите от най-ранна възраст. Вярата им минава границите на нормалното религиозно чувство и преминава във фанатизъм. Гавра с техния бог и неговия пророк се счита за смъртен грях и се наказва със смърт. Тук е мястото да запитаме какви цели са си поставяли авторите на карикатурите с публикуването им в „Шарли Ебдо“ и дали са постигнали някои от тях. Осмиването на исляма, на порядките, чийто носител е той, на примитивизма, свързан с редица изисквания към вярващите от религиозен характер и резултатите от подобна политика, би трябвало да ся ясни на редакцията още преди публикуването на една карикатура или статия с подобно съдържание.

Нека погледнем проблема

 

и от друг ъгъл.

 

Ще ни бъде ли приятно на нас, християните, ако мюсюлмански списания поместват карикатури на нашия Бог Иисус Христос и на наши светии? Не, няма да ни е приятно, но ние няма да прибегнем до убийство на авторите им, защото сме надживели средновековното мракобесие на католицизма. И още нещо – не можем ли да оставим на спокойствие боговете, които отдавна не са сред живите и да рисуваме карикатури и да пишем статии за днешните грешници – владетели и управители на света? При напрежението, обхванало планетата, сблъсъкът на религиите ще има страшни последици.

Източник на нашия вестник „България без граници“ ни информира, че алжирските тайни служби са предоставили имената на двамата терористи на своите френски колеги и са ги предупредили за опасността от евентуални техни действия. Ако това е така, достатъчно сигурна охрана ли са били двамата полицаи и наистина неочакван ли е бил случаят за френските тайни служби,

 

както 11 септември за американските и израелските?

 

Да се говори за „Калашника като аргумент срещу молива“ е наивно, прекалено елементарно и представя нещата съвсем повърхностно. Това е вик срещу богохулство и срещу окупация на мюсюлмански държави от неверници. Самоубийствените атантати също не са „калашник срещу молив“, а саможертва срещу поробителя.

В живота не сме равни. Добре би било, поне в смъртта да бъдем. Затова, когато викаме „Аз съм Шарли“, нека да кажем също така категорично „Аз съм Хирошима, аз съм Нагазаки, аз съм Виетнам, аз съм Ирак, аз съм Афганистан, аз съм Донбас, аз съм Одеса“. Нека въздадем справедливост на всички мъртви, те очакват този жест от нас.

 

Веселин СТОЯНОВ,

главен редактор на вестник „България без граници” 


Д-р Веселин Стоянов

Д-р Веселин Стоянов