nabore.bg

Литературен мегдан

Посмъртно за славея

                       В памет на Любка Рондова

 

Знам и вие като мен

не искате

и няма да повярвате,

че Любка

вече не е  между нас...

Трудно е да си представим

утре,

вдругиден

без този слънчев глас...

 

Няма как да променим съдбата,

няма как да спрем смъртта...

Те са като свободата,

волни като песента...

Днес са тук ,

а утре тръгват

някъде в далечен път.

И за мъката ни дълга

дни безкрайни предстоят...

 

Как, Живот, да предположим,

че си кратък и суров!

Свои белези ти сложи

с много капчици Любов.

 

И мъчително дописах

нов куплет от песента.

В него славеят ни липсва.

Пеейки ни ,

отлетя....

 

Лозан ТАКЕВ


Любка Рондова

Любка Рондова