Литературен мегдан
- search
- Всички
Посмъртно за славея
В памет на Любка Рондова
Знам и вие като мен
не искате
и няма да повярвате,
че Любка
вече не е между нас...
Трудно е да си представим
утре,
вдругиден
без този слънчев глас...
Няма как да променим съдбата,
няма как да спрем смъртта...
Те са като свободата,
волни като песента...
Днес са тук ,
а утре тръгват
някъде в далечен път.
И за мъката ни дълга
дни безкрайни предстоят...
Как, Живот, да предположим,
че си кратък и суров!
Свои белези ти сложи
с много капчици Любов.
И мъчително дописах
нов куплет от песента.
В него славеят ни липсва.
Пеейки ни ,
отлетя....
Лозан ТАКЕВ