nabore.bg

Литературен мегдан

Последна надежда

Тук във двора, във градинка

на тънко клонче от върбинка,

кацнало бе малко птиче,

наричаха го гургуличе!

 

Тихо,кротко там стоеше,

шарени перца редеше!

Плахо гледаше встрани

вести чакаше...и то добри!

 

Чакаше приятел свой,

но къде ли беше той?

Есента, тревожно тук ги раздели.

Пролетта, отново, дано ги пак сдобри!

 

Зимата изкара: тъжно и само.

Пролет вече идва...Дано е за добро!

Чака гургуличе с трепет и се оглежда.

Пролетта за него е последната надежда!

 

    Косач

 

Косач съм аз на моята нива,

чистя я от плевели, трева,

оставиш ли ги ти на воля,

превземат всичко на мига.

 

Така е и в живота, сложен,

нагнезди ли се плевел в теб,

изтръгвай го на момента,

обвива се и стяга те навред.

 

Душа във плевели обвита,

линее,вехне... не расте,

за нея няма нивга радост…

и светъл лъч под вечното небе.

 

Запомнете истината стара:

Всеки сам живота свой гради,

намериш ли ти в него плевел,

изтръгни го, изгори го…

и щастливо на живота погледни!

 

Ради ВАСИЛЕВА-LIMURANA


Ради Василева-Limurana

Ради Василева-Limurana