nabore.bg

Литературен мегдан

Помощ за Бангладеш

Разказ

 

Пенсионираният учител Даскалов си беше полегнал на дивана и четеше  „Компютърна грамотност за напреднали“. Шрифтът беше дребен и той едва успяваше да вижда написаното през своите  3.75 диоптъра очила. Беше ги купил много евтино от битака, заради малкия фабричен дефект на лявото стъкло. Синът му Михаил, който от дълго време живееше в чужбина, преди няколко месеца му  подари чисто нов компютър, за да си говорят по скайпа. Даскалов беше решил да научи повече за тази прекрасна рожба на техническия гений. Въпреки, че  от гимназията го бяха пращали на курс, откъдето взе диплома с 80 процента познания, Даскалов знаеше, че нулата след реалните 8, беше заради достолепието, което излъчваше преподавателя по философия в гимназията по автотранспорт. Разбираше от професията  си, но силно се съмняваше, че тинейджърите, схващат нещо от тази наука. Не ще да са били наясно с тенденциите в обществото и чиновниците от министерството, които бяха предвидили в учебната програма изучаването на философията от ученици, готвещи се да стават шофьори, евентуално - монтьори на автотранспортна техника. Те едва ли ще запомнят кой е Аристотел, Хегел, или Декарт... Даскала се усмихна, представяйки си как негов бивш ученик - шофьор в градския транспорт, идва сутрин подпухнал на работа и диспечерът го пита: „Снощи май си препил, а?“ На което бившият му възпитаник отговаря:  „Едно време в даскалото, по философия учихме за Кант, даже съм запомнил книгата му „Критика на чистия разум“. Та снощи с Милко, съседа, му ударихме по една ракиена критика на нашия разум“... Забравил за компютърния урок, старият философ продължи спомените. “И все - пак, по нещо не може да не е останало в главите на учениците, които  гледаха на този предмет със същата назаинтересуваност, както и на  останалите“ – успокояваше се той. Когато изнасяше урока за епикурейството, например – направление в  античната гръцка философия, при споменаване на името на основателя Епикур, всички прихваха да се смеят. Дори в класа с момичета, една много ученолюбива млада дама го помоли да повтори името, защото не успяла да го запише... Докато работеше, учителят Даскалов твърдо възнамеряваше да си купи компютър, но все не успяваше. А щом получи  пенсия от 286  лева и седемдесет стотинки, за близо 45 години трудов стаж, намерението му се трансформира в една обикновена мечта. Мишо реализира тая мечта и Даскалов получи у дома си чудото на техниката. Разполагаше с много свободно време и се привърза толкова към компютъра, че прекарваше с часове във фейсбук, където приятелите му бързо станаха 322 на брой...

Синът му научи рано английския език и когато приятел от Англия, с когото си пишеха, го покани на гости, той и за секунда не се поколеба. Баща му също. Веднага изтегли кредит от банка ДСК за разноските.

В Лондон  му хареса и той реши да поостане. Временно, както уверяваше  родителите си по телефона. Но все отлагаше връщането си. Идваше си всяка година за по двайсетина дни, които разпределяше по равно за море, планина и при старите. И си заминаваше... Родителите му мърмориха, че рядко се обажда по телефона, но сега, след като имаха вече компютър и скайп с камера, те спряха да му натякват...

 В същия този час, в който пенсионираният учител се доограмотяваше компютърно, Мишо, отзовавайки се на повика на благотворителна организация, бързаше към пункта, където се събираха помощи за Бангладеш. Тази бедна страна беше връхлетяна за пореден път от мощен тайфун, който предизвика наводнения, с последвали разрушения. Макар, че климатът там е мек, хората се нуждаеха от одеяла и дрехи. Мишо, състрадателен, като баща си, реши да дари костюма си от абитуриенския бал, с който някога замина за Англия и повече не облече - предпочиташе дънките и спортните якета.   Понеже си беше сантиментален, а и такава беше традицията, написа кратка бележка на английски до неизвестния получател: „Приятелю, приеми съчувствията ми за сполетялото ви бедствие. Майкъл Даскалов“ и я сложи в горния джоб на сакото. Скоро щеше да си бъде пак сред своите роднини и приятели в България и беше с добро настроение, което се подсилваше от факта на благородната му постъпка.

Както всяка година, за посрещането в къщи, родителите се бяха подготвили  старателно. Сега на масата имаше печено агнешко, както и от любимите му сармички, домашна лютеница, кьопоолу, луканка, саламурено сирене и естествено, домашна ракия, пазена за случая. Даскалов беше с костюм, съвсем нов, който беше сглобил от панталона, дето си купи за пенсионирането и сакото, взето съвсем на сметка, от многото магазини за дрехи втора употреба. Двете части на тъмно - синия комплект се различаваха  в нюансите, но това не биеше на очи. След официалното посрещане и щастливите майчини сълзи, Мишо излезе да се види с приятели, а баща му свали костюма. Бръкна в джоба на сакото за очилата, преди да отиде на компютъра и от там изпадна найлоново пликче. С любопитството на романтик, намерил на морския бряг изхвърлена от прилива бутилка с писмо, той бързо взе ножицата, разряза го и въпреки, че английският му беше доста неуверен, успя да прочете: „Приятелю, приеми съчувствията ми за сполетялото ви бедствие. Майкъл Даскалов“.

                                                                           

 Георги СЛАВКОВ


Георги Славков

Георги Славков