nabore.bg

Лични драми

Случка: Помогнах на болна жена, принудена да проституира

Циганката от село Батин

 

Към края на трудовата си кариера работих като охранител в с. Батин, Русенско. Там се запознах с мъж и жена от ромски произход. Председателят на кооперацията им беше предоставил необитавана сграда в стопанския двор. В нея живееха и се грижеха за малко стадо овце. Двамата общуваха с мен - когато имах възможност ги черпех с кафе и цигари. Мъжът вече беше възрастен. Жената с около 20-тина години по-млада, но не беше психически адекватна. Тогава мъжът ми обясни, че тази жена като малолетна е закарана в Свищов за да проституира. Измъчвана е жестоко – и до днес по гърба й има белези от нагорещени железа. Щом чуеше за това тя изпадаше в някаква треска и дълго не можеше да се успокои. Нямала никакви документи за самоличност. Никой не е проявил заитересованост от това. Моето пребиваване в село Батин приключи. Повече от десетина години не бях виждал мъжа и жената. Веднъж отидох по някаква работа до Батин. Реших да ги видя как живеят. Те вече бяха изгонени от кооперативната сграда. Живееха в малка стаичка от необитавана къща. Помагали на възрастна жена и тя се грижила доколкото може за тях. Понеже бях със съпругата си, циганката се хвърли върху нея и започна да я прегръща. Плачеше от радост, но не можеше да и каже нищо. Възрастната жена ми обясни, че понеже нямала документи за самоличност не можела да взима никакви социални помощи. Мъжът бил с нередовен трудов стаж, и той без доходи. Молеше ме да направя нещо.

Заех се - на следващата вечер заведох мой познат и направихме снимка на жената. Представих снимката в община в град Борово и подадох сигнал до областната дирекция на МВР в Русе. След около три месеца самоличността на жената беше установена. С личен транспорт я заведохме до полицията в Две могили. Издадоха й лична карта. Следваше още една по-лесна крачка да се направи, но не успях тогава. Отидох при личния лекар и той подготви документи за ТЕЛК. Бях решил със свой транспорт да я заведем на психиатър в болницата на Бяла. С нас трябваше да дойде и бабата. Тя по някакъв начин беше заплашена и отказа. Не успях тогава да се преборя, въпреки че писах няколко писма до приемната на министър-председателя. Отказах се и документите издадени от личния й лекар останаха в мен. В края на 2020 г. реших отново да атакувам. Изпратих сигнал до областния управител и нещата бяха вкарани в релсите. Циганката беше транспортирана до психоболницата в Бяла. Изготвени бяха съответните медицински документи и тя бе призната с 80% инвалидност. Докато жената беше хоспитализирана в психоболницата разговорях с един от лекарите. За по-сигурно изпратих кратко, но точно писмо и до директора на лечебното заведение. Резултатът беше налице – започнаха лечението й.

           Сега в никой случай не се чувствам  герой, но искам някой да им каже на тези хубавци, които ме оплюваха и ненавиждаха, че не било моя работа да се занимавам със случая. А чия беше, след като отговорните институции нехаеха и не си свършиха работата. А тя беше за пет пари дето се казва. Какво им пречеше. Куп писма изписаха само и само да не се ангажират и да помогнат на беззащитен човек. От началото до края бях прав. Удоволетворен съм, че успях да сторя едно добро на тази жена, която едва ли ще може да ми благодари.  

В заключение ще добавя, че всичко това, което разказах може да се случи единствено и само в България, в която демокрацията е изкривена.  За тези 20 години жената от с. Батин е била жертва на безхаберието на местните управници. На това отгоре те не чувстват никаква вина, защото няма кой да им я потърси.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно  Абланово, Русенско