nabore.bg

Архивите са живи

Поглед в миналото: Как бяха спасени децата на Коминтерна?

Сталин подготвя пъкления план за съдбата на 21 малчугани от 15 страни

 

Два дни преди Хитлер да нападне бившия Съветски съюз през 1941 г., за което Сталин вече е знаел от своя японски разузнавач Зорге 17 дни преди това, Коминтернът (световната комунистическа организация Комунистически интернационал) изпраща на полско-беларуската граница международна група от 21 деца между 8-12 години на летен почивен лагер. Те всички са синове и дъщери на световноизвестни генерални секретари на компартии, пълководци, маршали, национални герои, синдикални лидери и др. от 15 страни: Китай, Австрия, Аржентина, Италия, Германия, Чехия, България, Полша, Румъния, Унгария, Словакия, Сърбия, Русия, Корея… Целта е била децата да попаднат в плен и на това основание Сталин да създаде антифашистки съюз в Европа. И пъкленият план успява. Още на втория ден

 

всички деца попадат в плен

 

и започва кървавата трагедия, непозната в цялата човешка история на войните. Едни от тях предприемат смело бягство през фронтовата линия, други биват изпратени из фашистките лагери, трети биват убити с щикове…

Сред тях са и три китайски деца, като едното от тях – Ван Ли веднага бива убито (син на тогавашния Първи секретар на китайската компартия Ло Фу). Дъщерята пък на легендарния пълководец и министър на войната маршал Джу Де е изпратена в немския лагер Заксенхаузен, където едва не загива. Повече от 5 години МОПР, Международния червен кръст, Интерпол, военно разузнаване, специалните служби, централни комитети на партии, родители и др. официални институции от съответните страни не знаят къде са децата. Защото всички по документи са обявени за убити, други за безследно изчезнали. Дори маршал Джу Де

 

писмено запитва Сталин къде е детето му,

 

но не получава отговор. Така трагичната одисея в продължение на 34 години най-строго се засекретява и всеки досег до нея завършва по познатия начин...

Независимо от това, като международен изследовател, режисьор и пр. през 1970 г. попаднах на първите следи от трагичната одисея на недостъпния гръцки остров Сирос, където се намираха части на шести американски флот. И въпреки огромните заплахи от министерства, посланици и др. на своя лична отговорност, средства и пр., със специален Указ на вицепрезидента на тогавашната военна хунта на Гърция поех риска не само да изясня трагичната участ на децата, но и да издиря някои от оцелелите. И успях. В продължение на 5-годишно законспирирано издирване открих първите 6 оцелели деца и заснех в БНТ първия си филм „Родени за мъжество”. След това повече от 15 години продължих да издирвам и дъщерята на китайския маршал Чжу Мин,

 

обявена също за убита,

 

на германката Ирма Еверс, на австрийската група деца, на чехкините и т.н.

Така през цялата ми 33-годишна изследователска дейност по света от всичките 21 деца открих 16 живи деца-герои и доказах гибелта на 4 от тях. С неизвестна съдба остана само австрийката Грета, установила се да живее в Щатите. Но когато бях на крачка да открия и нея в Калифорнийската пустиня „Мъртвата долина”, пред Лас Вегас ме сполетя тежка автомобилна злополука, при която едва не загинахме с моята асистентка и бъдеща писателка Диана Димих и синът ми Владислав Михайлов – също журналист, писател, преводач, спонсорирал дейността ми в Щатите в размер на 23 хил. долара.

Не бяха по-малко рисковете и при откриването на следи от цар Симеон II още през 1987 г. в Израел, Англия, Гърция, Израел, Америка, Египет и пр., за да заснема филм за него и за родовия му многовековен корен. Защото дотогава никой не беше виждал дори миглите му, освен някои от специалните служби. Ала аз и това направих чрез ексминистъра на културата Георги Йорданов, а той чрез Тодор Живков, макар че след срещата ни в Мадрид бях веднага уволнен от телевизията и спряха всичките 17 многосерийни филми за международното ми откривателско дело на обявените за убити и безследно изчезнали 21 деца на Коминтерна.

 

Лична и пряка помощ

 

на многогодишното ми международно изследователеско дело с безгранично политическо доверие и помощ получавах от министъра на културата Георги Йорданов и председателя на БЧК д-р Кирил Игнатов, които субсидираха филмовия ми бюджет, а също и от генерал Нешев – началник на гранични служби, от председателя на Комитета на бойците против фашизма д-р Вл. Бонев и председател на НС, на Френския отдел на ЦК на КПСС, от секретаря на ЦК на австрийската компартия Щайнер, от жената на Хонекер в Германия, Интерпол, Международния Червен кръст, полския генерал и жена му от разузнаването Плебецки, от секретаря на Израелската компартия Шомо, от първия зам. председател на Висшия политически съвет на Китай Кан Кацин, от Пахомов – началник щаб на 18-та армия…

Но въпреки доказаното ми с факти и документи антимилитаристично, интернационално и високо хуманитарно откривателско дело около издирването на коминтернските деца-герои, „орисията” непрекъснато ме изправяше пред безкрайни рискови ситуации, самолетни аварии, автомобилни злополуки, казармени заплахи, уволнение, подозрение в шпионаж на нашето и на външни разузавания, забрана на филмите ми и още какво ли не. Въпреки това през 33-годишната ми неспирна международна изследователска дейност, с пряката помощ на асистентката ми Диана Димих и на сина ми Владислав, без никакъв провал и неуспех заснех 4 дългометражни документални филми в Русия, Китай, Беларус, Германия, Чехословакия, България и отпечатах 4 документални книжни тома на тази тема с обем над 1300 стр. А само единият от филмите ми – „Родени за мъжество”, при излъчването му по Първи телевизионен канал на Русия и според статистиката за гледаемост, е бил гледан в едно и също време

 

от 43 милиона зрители.

 

Заедно с това първият книжен том от „Спасените” бе издаден в Беларус, като се отказах от авторския си хонорар в размер на 1 милиона рубли и ги дарих на тамошните сираци. По другия том пък Китай засне игралния филм „Червената вишна”, спечелил първа награда за женска роля на Международния филмов вестивал в Шанхай. За това също не взех дори стотинка хонорар. Макар, че през това време в Австрия, Израел, Беларус, Америка ми даваха милиони долара срещу откритията и архива ми (вместо това преди две години го дарих целият от 80000 стр. на нашия Държавен архив). И сигурно не случайно през 2010 г. един български вестник, в статия за мен и за делата ми, написа: „Бивш депутат се отказа от милионите си…. Писателят Станко Михайлов дари на държавата архив, разкриващ съдбата на пленени от Хитлер деца… И сега Станко Михайлов отказва на финасовите съблази, въпреки че живее в двустайна си панелка в мизерна оскъдица и с пенсия от 171 лв.”, при това с 93 % инвалидност…

 

Станко МИХАЙЛОВ, писател

stanko.mih@abv.bg

 

P.S. Който желае да си набави от четиритомната ми книжна поредица „Спасените”, може да го стори чрез горния  е-мейл.

 


Бившият министър на културата Георги Йорданов

Бившият министър на културата Георги Йорданов

На факсимилетата: кориците на книгите от поредицата

На факсимилетата: кориците на книгите от поредицата "Спасените" от Станко Михайлов и Диана Димих

Сталин искал да използва коминтерновските деца за създаването на антифашистки фронт в Европа

Сталин искал да използва коминтерновските деца за създаването на антифашистки фронт в Европа

Детето на първия секретар на Китайската компартия Ло Фу (на снимката) било убито в плен

Детето на първия секретар на Китайската компартия Ло Фу (на снимката) било убито в плен

Полковникът от съветската армия Кирил Игнатов след войната станал шеф на българския Червен кръст

Полковникът от съветската армия Кирил Игнатов след войната станал шеф на българския Червен кръст