nabore.bg

Литературен мегдан

Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Владимир Башев

Размисъл

 

                    На Никола Инджов

 

Ако няма какво да дадем на света,

за какво сме родени?

 

Ний не щем нито славата, ни участта

 на големите гении!

Просто трябва

 да имаме нежността

 на оная незнайна женица,

дето първа втъкала е прелестта

 на земята ни във шевица.

Просто трябва

 да имаме скъпия дар,

озарил оня майстор чудесен,

който първи е теглил

 върху явора шар

 и дървото е станало песен.

 

Ний не щем нито славата, ни участта

 на големите гении!

 

Нас ни стига признателността

 на едно поколение.

Трябва само

 да носим една сръчна ръка

 като Кольо Фичето, дето

 да реди мълчаливия камък така,

че да трогва сърцето.

 

Трябва само

 да носим две могъщи крила,

като тия на майстор Манола,

за да идем

 отвъд скоростта на звука

 и над дързостта на сокола.

 

Нас ни стига признателността

 на едно поколение!

 

Нека само една дръзка мечта

 въплътим във творение.

Нека станем

 лесът срещу зъл суховей!

Нека бъдем

 дъждът на пшениците гъсти!

Нека мъртвият болен да оживей

 изпод нашите пръсти!

Нека страшните атоми се укротят

 във ръцете ни

 като житни зрънца,

да поникнат и ни дадат

 милиарди слънца!

 

Нека само една дръзка мечта

 въплътим във творение,

за да имаме право да легнем в пръстта,

дето спят толкова гении.

 

Пред вагона

 

С мама

 няма

 раздяла лека.

Тя безмълвна

                 пред мене стои.

Нека кротко вали

                        и нека

 по лицата

 пълзят струи

 и се сплитат

 по тях,

        така че

 поне в този последен час

 да се лъжа,

че тя не плаче

 и не вижда

 как плача аз.

 

Победа

 

До гибел вдадени и вбити

 в безименните нещица

 като кристалчета размити

 се мятат нашите лица.

 

Събития се случват рядко,

но смисълът е да гориш

 в самите тях -

болящо, сладко

 отвътре да ги устоиш.

Да нямаш гроб.

Да има слънце,

което изгреви влече,

и дълго в светлото му дънце

 да свети твоето лице.

 

Инфаркт

 

Земя,

пази се от инфаркт!

Пази се от всякакви лекарства,

пази се, ако щеш, с лукавства,

ала лекуващи все пак…

 

Във безсърдечните дула

 внезапният сърдечен удар,

вторачен в теб,

почти от упор,

те чака със усмивка зла.

 

Аз помня татко,

вече хладен,

помня напразния си вик

 миг

 след изтичащия миг

 на изстрел

 къс и безпощаден.

Лежеше той като преди,

но със една от взрив обзета,

с една разпукана планета

 в смаляващите се гърди…

 

Талант

 

Ще построя един куплет,

дълбок и трезвен като храм,

ще те посрещна вътре блед

 и името си ще ти дам.

 

Нас ще ни търсят в домове,

в регистри и във клевети,

а скрити в нови стихове,

ще си живеем аз и ти.

 

Ще те пренасям всеки ден

 от стих на стих, от дом на дом,

с това пътуване спасен

 от упреци и от разгром.

 

Разбра ли свойството талант?

Тогава ще те заведа

 на някой пуст и гол таван,

отгдето вижда се града.

 

Градът под нас ще тътне жив,

от нас любовно сътворен

 и сграбчил ни в жесток, щастлив,

незаменим със нищо плен.

 

Глас за Куба

 

Ние чухме

 как на далечния остров тракат

 нажежените цеви

 на бойците брадати

 и се събрахме

 рамо до рамо,

лакът до лакът

 пред легацията

 на Несправедливите щати.

Ние идвахме.

Нетърпеливи и пламенни,

обгръщахме неприветното здание

 и трошехме стъклата

 със точни камъни,

топли от негодувание.

Сега не трябва

 да се мълчи, напротив -

сега трябва

 да се говори яростно!

Ние носехме портрет,

който прилича на Ботев,

и скандирахме:

„Кастро, Кастро!”

Ние бяхме вълни,

ние бяхме приливи,

заканителни и бездънни.

А те

 се бояха и като прилепи

 пърхаха в стаите тъмни.

Но това

 само от камъните спасяваше,

а потопено в морето жарко,

голямото здание

 се смаляваше,

ставаше просто жалко.

Гневът

 тътнеше честно и клетвено

 и дано оня свят разбере

 нещо,

което е много съществено -

кой е остров и кой - море!

 

Април 1961 г.

 

Нощ над Пловдив

 

Ах, тия тепета, тия пет облака,

легнали на червените керемиди!

Ти не беше ни срамежлива, ни опака -

просто искаше никой да не ни види.

 

И изчезнахме в най-близкия облак двамата.

Едни стълби ни грабнаха към звездите,

а зелените шумки разбиха тайната

 и със сенки затрупаха трайно следите.

 

Ние плувахме над града и се чуваше

 как си бъбрят вечерните минувачи.

Закъсняло момиче на хазайката чукаше.

Татък глъхнеха стъпките виновати.

 

В дворче мъж и жена поливаха пиките

 на повехнало градинско мушкато.

Стар хлебар от пещта изваждаше питките

 и ги милваше като тежки монети злато.

 

В будна клиника пъшкаше някаква малка.

и с последни сили сънуваше пролет.

В мрака стенеше самолет и една майка

 небесата проверяваше с поглед.

 

Накъде ме изведе? Нали трябваше

 да не си навличаме лоша слава.

Ти спокойно в мойте ръце отслабваше.

Аз сияех, че си такава слаба.

 

И сто хиляди души ясно чуваха,

как почти над техните керемиди

 двама влюбени празнично се целуваха

 и се радваха, че градът ще ги види.

 

Любовта връщаше на закъснялите времето,

връщаше слепите самолети от полет,

извисяваше в смело растение семето,

обещаваше питки, обещаваше пролет.

 

И с понятна печал, че са толкова кратки

 тия мигове близост, тия нощи лъчисти,

на върха ний осъмнахме като светещи капки,

като ясна роса невинни и чисти.

 

***

 

В най-есенния ден от всички унили дни на есента,

в самия край на топлината, в самото дъно на дъжда,

аз ще посея в твойте длани две думички от песента,

която може би напролет до цветове ще доведа.

 

И ще изчезна като лято. Паважът ще те вледени.

Фасадите ще те преследват със боледуващи лица.

Една мъгла слънца и лампи мъчително ще размени.

А ти ще носиш във сърцето учудващите две зрънца.

 

Ще дойде сняг, градът ще стане и ослепителен, и чужд

 и термометри ще се пукат от мъртвата му светлина,

а ти ще бъдеш стебълцето, което помни наизуст

 загърнати в корица хладна две търпеливи семена.

 

Повтаряй ги, додето, сгрени от твойта кръв и твоя дъх,

те преживеят снеговете и доживеят своя час,

започнат да растат, започнат да те разкъсват с тънък връх

 и ти внезапно се превърнеш във моето зелено аз.

 

Открих звезда

 

Предвкусвам паника в научните среди.

Становища предвкусвам и диспути.

И дълги нощи телескопи и бради

 в небето ще осъмват като луди.

 

Къде е? Как се казва? В кой квадрант?

Между кои известни се намира?

Въпросите ще падат като град.

Звездата трябва да се номерира.

 

Открих звезда.

Отчайващо откритие - звезда.

Да беше лек, листо или лепило.

Да беше. Но се случи за беда

 едно неподозирано светило.

 

Открих я, а не мога да я дам

 във плен на лещи и на бюлетини.

Ще скитам в потресение и срам

 по сини улици и по площади сини.

 

Открих звезда.

Докоснах я, в ръцете я държах,

разхождахме се бавно по земята.

Съзряхте мен, защото аз блестях,

но аз бях спътникът, а тя - звездата.

 

Не мога нищо да ви обясня,

ала за вас все пак ще ми е жалко.

Как сте живели толкоз времена

 в небето си с една звезда по-малко…

 

Движение

 

Вървя по златни коридори

 от есенеещи листа.

 

И есента ще се повтори.

И зимата.

И пролетта.

 

Неповторимо е обаче

 усещането, че сега

 към лятото

 обратно крача,

към май,

към март

 и към снега.

 

Настигам бившите си зими,

докосвам като старини

 забравените, полузрими,

напуснати от мене дни.

 

Не се завръщам да поправям

 онуй, което съм сгрешил.

Вървя

 и пътем се смалявам,

какъвто мъничък съм бил.

 

Но във една гора предишна

 две боси ходилца плющят.

Това съм аз!

С усмивка скришна

 аз спирам и си давам път.

 

А мога и да се накажа -

от завист глупава обзет,

да взема

 и да си разкажа

 какво ми предстои напред.

 

Навярно трябва да се вярва

 на патил пътник като мен.

 

Но мен ми липсва тая дарба.

Аз продължавам възхитен.

 

Вървя по златни коридори

 от есенеещи листа.

 

Дано се есента повтори.

И зимата.

И пролетта.

 

Владимир БАШЕВ (1935-1967)

------------

Поетът и преводачът Владимир Башев е роден на 28.07.1935 г. в София. Като дете живее в Шумен, Враца и Лом, където баща му е адвокат. Майка му е медицинска сестра. Завършва гимназия и Българска литература в Софийския университет (1958). Печата от 1950 г. като ученик във в. “Самоковска трибуна”. Работи във вестниците „Народна младеж”,  „Работническо дело”, „Пулс”, „Литературен фронт” (заместник-главен редактор). Загива в автомобилна катастрофа на 19.11.1967 г. в София. Автор на книгите „Тревожни антени” (1957); „Преодоляване на гравитацията” (1960); „Желязно време” (1962); „Нецелунатите момичета” (1963); „Магазин за часовници” (1964); „Възраст” (1966); „Ателие” (1967) (посмъртно), за която е удостоен с Димитровска награда през 1969 г. (посмъртно); „Избрани стихотворения” (1968, 1974); „Стихотворения за живите” (1981); „Познание” (2006); „Отрупан със слънца”; „Стихотворения” (CD, 2011). Издава в самостоятелни сборници преводи с поезия от Евгений Евтушенко (1965) и Андрей Вознесенски (1966), а в съавторство със Савас Ахилеас избрани стихове на Костас Варналис (1966). Издава и “Избрани стихове на млади поети” (1964). Президент на Българо-съветския клуб на младата творческа интелигенция, член на Бюрото на ЦК на ДКМС. Автор на поемите „Кирил против догмата” и „Голямата наука”, радиооперата „Вашето присъствие”, либретото на операта „Антигона 43″ (1963), либрета за опери и оперети, написани в съавторство с Панчо Панчев, десетки текстове за песни, множество публицистични и литературни статии и есета, събрани от Никола Инджов в книгата „Прекрасната зависимост”. През 1983 г. излиза книгата на Катя Башева „Владимир Башев, какъвто живее в мен”.



Владимир Башев

Владимир Башев

Башев с поетичния си събрат Орлин Орлинов

Башев с поетичния си събрат Орлин Орлинов

Сватбата на Владко Башев с Вера Ганчева, по-късно професор по скандинавистика

Сватбата на Владко Башев с Вера Ганчева, по-късно професор по скандинавистика

Владимир Башев (в средата) като зет на известната фамилия Ганчеви. На снимката са Лалю Ганчев - известен деец на БЗНС и посланик в Швеция, съпругата му Надя Ганчева - главен редактор на списание

Владимир Башев (в средата) като зет на известната фамилия Ганчеви. На снимката са Лалю Ганчев - известен деец на БЗНС и посланик в Швеция, съпругата му Надя Ганчева - главен редактор на списание "Лада" и сестрите Вера и Васа. Снимката е правена в резиденцията на посланика в Стокхолм.

Паметна плоча на дома, в който е живял Владимир Башев в София

Паметна плоча на дома, в който е живял Владимир Башев в София

Осквернен паметник на поета в Борисовата градина

Осквернен паметник на поета в Борисовата градина