nabore.bg

Литературен мегдан

Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Илия Зайков

Пролог

 

Четиридесетгодишен. Без особени белези.

Обичам няколко стари книги и няколко

разпнати в самия мене приятели.

Книгите ми отвръщат без поучения, а приятелите

с изпитания за своята вярност.

Причинявал съм и добро- всяко сърце има двойници.

Отвръщал съм с лошо – колкото да се побоя от него.

Садил съм дръвчета, наливал съм бетон

                   писал съм книги

и по-малко от всички най-обикновени неща.

Знам чий е чуждият хляб, но знам, че думата ситост

е вероломна, колкото и глада.

Мисля, че човекът заслужава по-добра участ,

отколкото се осмелявал да извика за нея.

Ако ми е съдено да кажа една дума,

искам да е в защита на неговата проклета

                                и сляпа душа.

И доколкото мога – да  премълча останалото.

 

Вест

       

   На Т. Чонов

 

Какви ли изпитания ни чакат

в най-съкровеното убежище?

Прилежните метафористи

получиха добра цена за думите, които

бащите ни отглеждаха от сухо гърло.

Къде си ти сега, поете, който се наемаше

да страдаш вместо нас, да се възторгваш в наше име?

Изгнатите от рая имат сигурно прибежище във ада,

че поплакът е по-висока длъжност,

Пък славословията – само дреха на смирението.

Навън се свечерява

и слънцето засяда  някъде като горчива буца.

Нощта е избавление за угодниците, дето

цял ден са плакали на чужди гроб

с надежда да постигнат царството небесно.

И виното гори в мрачевината

като вода над блатен кладенец.

 

Ще го наричам

 

Безкраен въздухът. Ще го наричам.

Отчаяно присъствие.

Ще го наричам дом, от планината по-висок,

прозрачна притча,

целувка по челото на отречения.

Ще го наричам яростна утеха

свирепа памет, горестно

възмездие.

Ще го наричам кристален континент,

крило на музиката, синя книга,

която искам да напиша.

Ще го наричам.

Тъй много са нещата, от които

не може да се отрече човек.

 

Стихотворение

 

Омръзна ми

да съм никой.

Дори думите

не подозират за мене.

Моля ви:

като в Книга на летописите,

като в романа за рицаря Златно сърце,

като в дознание за издирване на безследно изчезнал

да ни представите

един на друг.

И ще тръгна след тях, без да питам

каква е моята

каква е тяхната

илюзия за щастие.

 

Отговор

 

До края на годината – като до края на света?

И кой там нещо си мърмори – часовете ли заклина?

Вали тъй гъсто, че не достига въздух и кръвта

изчезва някъде по пътя към сърцето.

Дали ще мога да се изкача

до корена на тънкото си детство,

дали ще мога да се спусна

до билото на своята голгота?

Не искам да ми казват друго.

Поетът не  е, който ще ни преведе нататък,

ако забрави, че ни чака връщане.

Баща ми през света върви и за какво си мисли?-

животът е от сняг до сняг.

 

Илия ЗАЙКОВ (1944-2011)


Илия Зайков е роден на 16.09.1944 г. в с. Брестник, Пловдивско, едно от най-маврудовите български села на България. Работил в сп.

Илия Зайков е роден на 16.09.1944 г. в с. Брестник, Пловдивско, едно от най-маврудовите български села на България. Работил в сп. "Тракия" и вестниците "Народна младеж", "Комсомолска искра" и "Марица". Автор на две книги стихове, както и на книгите "Играчка-плачка" и "Две петлета се скарали" - детски игри и играчки, "Книга за виното", "Книга за хляба", "Книга за печатницата" - за пловдивските печатници от Освобождението до 1944 г. и пр. През 2010 г. издава книгата си "Именник на българското вино". Умира на 12.03.2011 г.