nabore.bg

България

Поетесата Валентина Радинска: С пенсия от 150 лв. се оскотява

В парламента депутатите се вкореняват, за да крадат

 

Валентина Радинска е родена в Сливен. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Работи като редактор в Студия за игрални филми „Бояна” и като журналист. Издала е 9 стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици. Носител е на наградите за поезия “Мара Белчева” (1998), “Златен ланец” (2009), “Добри Чинтулов” (2014) и др.

На 15 март големият режисьор проф. Крикор Азарян, който ни напусна преди пет години, щеше да навърши 81. Срещаме се със съпругата му, поетесата Валентина Радинска, в техния дом. Заобиколена от портретите му, тя казва: „Той си е тук. И аз искам да си е тук. Това разбира се е тежко, но пък аз  разговарям със снимките му, понякога го упреквам за това че ме остави сама.“

 

Друга болка на поетесата е

 

,че след промените, много невежи  хора влязоха в политиката. „Неграмотни хора, без ценз не могат да правят смислени закони!“, отсича Радинска. „Ако имаш образование, социално и материално положение, няма да крадеш. Освен това, не може да си депутат  пожизнено. Един мандат и толкова! Там има хора, които се вкореняват, добиват власт и окупират територии, за да крадат.“ Според писателката е голяма грешка позицията “народен представител” да се превръща в професия.

Питаме я на кого симпатизира. “На четящите! Има няколко души, които очевидно четат. Един Даниел Вълчев, например, много начетен и остроумен, жалко че излезе от политиката. Симпатизирам и на хора, които имат позиции и кауза, каквато беше Христина Христова (бивша социална министърка). Петър Стоянов, Ивайло Калфин, Меглена Кунева - това са хора, които четат, личи си по начина, по който говорят. Малко хора го правят“, казва още писателката и отрича обожествяването на интернет. Пита докога ще величаем високите технологии и какво се случва с нашите вътрешни високи технологии, защо те са на примитивно равнище?!

 

Откъде тръгна опростачването?

 

„За жалост от медиите, чрез които в началото на прехода, с появата на таблоидите се просмука и този уличен език. Тогава тази простотия беше едва ли не част от толкова чаканата свобода, което не беше така. Това беше една заблуда. Нахлуването на уличния говор руши българския език, а зад думата стои някакво понятие, и когато думата изчезва, вече го няма и онова, което е стояло зад нея.“

Отваряме темата и за учителите. „Да си учител е мисия, призвание. Учителят и свещеникът са били най-важните хора в едно населено място. С годините професията девалвира пак по същата причина, заради това че много случайни хора, които нямат призвание да бъдат учители, станаха такива по принуда. Ние имахме прекрасна образователна система, в годините, в които аз съм учила. Излизахме образовани прочели десетки книги. Сега нашата внучка която е 12-годишна, ми задава въпрос по български език, на който аз писателката, не мога да отговоря - не разбирам за какво става дума. Трябва да се пишат съчинения, които да карат децата да мислят, а не да решават тестове. Този принцип с въпроси и евентуални верни отговори е примитивен. Това не е игра. Българският език не е игра.“

Няма социална държава у нас, казва още Радинска. Шансът на възрастните хора, е социален министър да стане човек, който наистина има отношение към тези неща, смята писателката. Ивайло Калфин е човек със сетива за това. Ако майка ми не живееше с мен,

 

с пенсията си щеше да умре от глад.

 

Защо народните представители си сменят постоянно автомобилите, винаги от скъпи по-скъпи. Ами, продайте ги и дарете парите на социалното министерство, например, за да направи нещо с тях. Пенсиите и добавките за тях са смехотворни, ако ги сравним с европейските. Какво значи 150 лв пенсия!? Защо депутат или министър не се опита да живее с толкова месечно?! С тях можеш само да вегетираш и да оскотяваш бавно и полека.“

Отношението към книгата в страната ни е другата болезнена тема за писателката. „То е оскърбително. Няма държава в Европа, където книгите да се облагат с 20 процентов данък както кашкавала и сиреното.“, казва Радинска и съжалява, че отдавна министър на културата не е бил някой писател.

 

Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”


Валентина Радинска

Валентина Радинска

Щастлива със съпруга си Крикор Азарян

Щастлива със съпруга си Крикор Азарян