nabore.bg

Седим с поета Виктор Самуилов във варненския ресторант “Черно море”, взимаме си солука – разбира се, в течно състояние.

Програмата ни е повече от напрегната. Но какво да се прави – така е: със страшна сила тече Световният фестивал на анимационните филми. Абе, плуваме в свои води. Което ще рече, че водата е в твърдо агрегатно състояние, за да прави компания на уискито.

Да, ние наистина се държим като на световно. Даже един ошашавен барман не може да скрие възхищението си и вика:     

- Леле, малеее, вие сте железни... Събрахте ми очичките. Пиете и не падате!     

- И за това ни плащат... – отвръщам му колкото неб-режно, толкова и скромно аз. Което на него му идва в повече и за малко да се гътне зад тезгяха. Защото, както знаем, казаната на място дума понякога може да утрепе човек...

Та седим си значи ние в ресторант “Черно море” и по никое време идва сервитьорът със сметката.

- Ако обичате – казва с уморена любезност, – дайте ми 64 лева!      

Витята понамества очилата си и с колкото лирична, с толкова и делова нотка в гласа пита:     

- Назаем ли ги искате?     

Е, как да станеш от масата, как да си тръгнеш – ами че тия хора на нас разчитат...  Неее, никакво мърдане – точно тук му е мястото да пием още по едно!

Васил СОТИРОВ