Литературен мегдан
- search
- Всички
Подаръците – в злато
Разказ
Познавахме се покрай децата си. Моят внук и нейният
син бяха в един и същи клас на престижно софийско
училище. Дъщерята и зет ми са доста заети, та понякога
се налага аз да ходя на родителските срещи. Така се
запознахме с тази млада жена на трийсет и шест години
и с две деца – със син на четиринайсет и момиченце на
девет. А сега се срещнахме случайно в едно учреждение,
където всяка от нас беше отишла да върши своя си работа.
Поговорихме малко на стъпалата на сградата, после и
двете си погледнахме часовниците и решихме да изпием
по кафе в барчето на същото учреждение. Разбира се,
заговорихме за децата, но за разлика от друг път темата не
я оживи. Обикновено тя говореше за сина си и за класа с
ентусиазъм, намираше винаги за какво да похвали детето
си, беше доволна от дружбата му с моя внук и още две-
три деца от семейства на интелектуалци, намираше, че
си е намерил подходяща „хранителна“ среда, както се
изразяваше тя и поощряваше събирането на малката им
компания. Моят внук беше приятел на сина ѝ, но рядко
ходеше на общите им събиранията.
– Как е Митко? – попитах – Всичко наред ли е?
Тя дълго бърка с лъжичката кафето си без да е слагала
захар и когато ме погледна, очите ѝ бяха насълзени.
– Ами, не е добре. И ние покрай него.
Помислих си, че се е разболял, но тя продължи:
– Вие не знаете ли, да не би Мишо да не е поканен?
– Къде да е поканен, – попитах аз. – Какво е
станало?...
– Нали знаете – започна тя, – в техния клас учи и синът
на... – и назова известната фамилия на светска двойка.
Знаех го като факт от внука си, но нищо повече.
– Та, синът им сега навършва петнайсет и е поканил
малък брой избрани деца на рождения си ден във... – и
каза името на известен и скъп ресторант. Направил го
е специално пред целия клас в едно от междучасията и
Митко е сред поканените. Децата са го наобиколили,
започнали да му честитят, той казал: „Сега ще ви донесат
нещо да се почерпите“, а към групата на поканените
добавил: „предупреждавам – подаръците – в злато“.
Изненадах се. Вече бях чувала от внука си, че
съученикът им има по двайсет лева всеки ден джобни
пари и че срещу заплащане праща съучениците си да му
купуват това-онова от близката будка със закуски, но това
„подаръците в злато“ наистина ме шокира.
– И какво стана, – попитах аз, – Митко отиде ли?
– Не, разбира се, но по-неприятното е това, което се
случи у дома. Митко си дойде, съобщи ни за поканата и
поиска от нас да съберем пари „поне за едно синджирче“.
Баща му онемя. После го попита знае ли колко струва в
момента един грам обработено злато и какво означават за
нас тези пари, добави нещо от рода „стига си се занимавал
с този фукльо, кой освен най-близките му хора ще му
подарява злато и откъде-накъде, да не би да завършва или
да е направил откритието на века, или да е син на арабски
шейх“. Опита се да обърне нещата на шега – хлапето не
е говорило сериозно, откъде деца на петнайсет, та дори
и на четиринайсет (колкото е и внукът ми, нали тръгна с
година по-рано) ще имат толкова пари. Но синът ми след
кратко мълчание просъска: „Омръзна ми все да нямаме
пари, другите как могат да си купят лаптопи, да носят
маркови дрехи, да ходят по чужбина във ваканциите, а ние
макар че са слабаци и четворкаджии, а вие за мене... само
едно „браво“ и скапани дънки и джунджурии от Илиянци.
Срам ме е да се покажа някой път до тях.“
И стана страхотен скандал. Наговори ни какви ли не
неща – защо му трябвало да е отличник, какво като сме
интелигентни, какво като баща му е млад професор, дори
кола като хората нямаме; що за професии имаме, поне
единият да беше доктор или търговец, или нещо свястно,
дори по телевизията казали, че по двайсет хиляди на
месец могат да се вземат, че и повече...
Мъжът ми слушаше и бавно ставаше все по-бял,
опитах се да спра сина си, но той ме погледна и ме посочи
с пръст – ти на две години една рокля си купуваш и ходиш
все във втора употреба. Като излъгах, че чантата си я
купила на симпозиума в Париж, Катето, скапаната Кати,
дето не може да събере две числа на ум, ми се изсмя, че
те видяла като ровиш във втората употреба до гарата... За
срам ме правите...
И тогава мъжът ми му удари шамар. „Майка ти не е
виновна, че ти лъжеш... Ако не ти харесваме, намери си
други родители.“ Щерката ревна, а Митко стана, грабна
си чантата, тресна вратата и отиде при баба си. Обажда
се майка ми, пита какво е станало, че детето е толкова
разстроено, затворило се и плаче. Мъжът ми мълчи, сумти,
аз надве-натри ѝ обяснявам скандала. На другия ден не
отишъл на училище, обадила се баба му, че е болен.
Да ви кажа, наистина беше като болен два-три дни.
Какво са си говорили с майка ми не знам, но след неделята
се прибра смачкан, намусен, но ние се опитахме да се
държим все едно, че нищо не се е случило, а Мариана
гледа брат си страхливо и не смее да го се доближи.
Седнахме да вечеряме, сипвам аз ядене и изведнъж
синът ми пита колко средно харчим на ден. Мъжът ми ме
поглежда и казва: „Да ти каже майка ти, тя върти парите“.
И аз казвам – „Най-много до двайсет, ако искаме да имаш
твоите десет на седмица, да си плащаме тока, парното,
телефона, интернета, телевизията, картите за транспорта.
А като поспестим малко си купуваме и книги. Пестим и за
ремонти, за дрехи, за лятото...“.
Той слуша и мълчи, а Мариана предлага да му даде
парите си от касичката, да си купел нещо... ако иска...
Ето това стана у дома покрай рождения ден на малкия
принц. Децата ми си шушукат насаме, синът ми не говори
с нас, но вече не ни упреква, че нямаме пари, нещо се
случи с него. Надявам се да го преживее, че не можа да
отиде на този велик рожден ден...
– Сигурна съм, – казах аз, – ще го преживее, но и ще
го помни. Детето ви расте, проумява нещата около себе
си, по детски наистина, но не се бойте, кризата ще мине...
Може дори да забрави.
Прибрах се и попитах внука си:
– Ти беше ли на рождения ден на...? Покани ли те
изобщо?
– Ти пък откъде знаеш? – попита той и се засмя –
Как ще ме кани, аз съм му под кесията, той се сеща за
мене само като закъса по математика и английски... Ама
иначе е готин, плаща като му пишеш домашните... Бизнес,
бабче. Айде, чао...
И тръгна по своите си работи
Дима НИКОЛЧЕВА-ДУДУЛОВА