nabore.bg

Литературен мегдан

Почакай, мое лято

Почакай, мое златно лято!

Рано е. Не тръгвай.

Ръцете ми са още пълни с ласки,

с плодове.

В косите ми,

на сенокос и лудо биле дъхави,

лудуват все още нощем

знойни ветрове.

 

За теб облякох

най-пъстрата си рокля.

Метличините на очите ми

теб викат

в нощите.

И още във гърдите ми

напира

онази песен,

която кара всеки мъж

да отмалее...

 

Почакай, мое късно лято!

Спаси ме

от сивотата

на мъглите есенни.

Отлитат птиците на юг.

И после ще е късно,

много късно...

 

Почакай.

Още малко да се порадвам

на слънцето,

на лятната омара,

на смокиновите нощи.

Прегърни ме,

преди да ме попари

есента.

 

    Ружа ВЕЛЧЕВА, Велико Търново

 


Ружа Велчева

Ружа Велчева