Литературен мегдан
- search
- Всички
По рамото на късния следобед
Чимширът тъжно с клоните си маха,
а въздухът ухае на кандило...
По рамото на късния следобед,
селото пак мъртвешки се е свило.
Пролайва куче. След това замлъква -
не иска да разкъсва тишината.
И своя вик под дюлята преглъща,
а тя му е до болка чак позната.
Една старица, цялата във черно -
от мъка под лозата се е свила.
В душата си обезверена -
последен вопъл тихичко е скрила.
И търсят пак очите безутешно,
да зърнат син и дъщеря, любими.
Но няма ги. И даже няма време -
за вик от болка. Тихо си замина.
По рамото на късния следобед,
една старица своя сън заспа...
Отнесе със съня си там - при Бога -
тревогата по своите деца.
Студено е…
Цигулката остана пак без струни.
Студено във краката ти лежи.
И сякаш пропаст зее помежду ви.
Студено е и в твоите мечти.
В кутийката подрънкват две монети.
Очите ти са пълни със сълзи.
Минават хора, в себе си заети,
бездушни и с невиждащи очи.
А ти стоиш невидимо и нямо -
тъй мъничка и толкова сама.
Охулват те. И после те събарят.
Но пак прощава детската душа.
Усмихваш се. И тихичко мечтаеш -
вълшебно чудо да спаси света.
Но Коледа далече е, а знаеш -
тогава само стават чудеса.
Обратната страна на добротата
Понякога не дишах, но живях...
Прегърбена в лукавата човечност.
На дишащият, шумен, мъртъв свят,
превзел деня със сива низша бедност.
А сетне в треперещо платно,
луната раждах... Да крещи на воля,
че слънцето е бледо зарево...
И сляпо ходят дишащите хора.
Но думите прерязват като с нож
обратната страна на добротата.
Блести искрица, сякаш търси брод,
преди да се препъне в тъмнината...
Да избягаш
Да избягаш от себе си някъде,
дето всичко е много различно.
Да се скриеш на сянка от вятъра-
и да съществуваш безлично...
Да се слееш с тълпата на мишките.
Да се движиш наравно със тях.
И когато прокъсат се нишките...
Да си вечно: Не знам. Не видях.
Да потъпчеш във себе си вярата,
със която до днес си живял.
Да отричаш докрай изневярата,
че и Бог, и човек си предал.
Да заровиш във себе си чувствата.
И да бъдеш уж с всички добре -
колко усилие за това се изисква?
И нали все някой ще го прозре...
Да избягам ли? Няма да бягам!
Ни от себе си. Нито от вятъра.
И в сърцето със вяра ще лягам,
че достоен живот съм живял.
Веселка ВАСИЛЕВА
-------------
Веселка Василева е родена на 4 юни 1970г . в София. Човек с много призвания, разностранни интереси и афинитет към изкуството – във всичките му измерения и форми. Издадени от нея книги са "Животинско царство" – 2014 г., "Принцесата от Стража планина" – 2014 г. Има публикации във в. „Новият пулс”, в. „Уикенд”, в. „Ретро”, сп. „Родна реч”, сп. „Аз-жената”, сп. „Свободни поети в blog.bg”, сп. „Клуб 50+”, алманах „Свободни поети в blog.bg: Поезията – моят живот”, алманасите „ Нова българска литература - Поезия 2013” и „ Нова българска литература - Поезия 2014”, както и в интернет. Носител е на награди от литературни конкурси.