nabore.bg

Чимширът тъжно с клоните си маха,

а въздухът ухае на кандило...

По рамото на късния следобед,

селото пак мъртвешки се е свило.

Пролайва куче. След това замлъква -

не иска да разкъсва тишината.

И своя вик под дюлята преглъща,

а тя му е до болка чак позната.

Една старица, цялата във черно -

от мъка под лозата се е свила.

В душата си обезверена -

последен вопъл тихичко е скрила.

И търсят пак очите безутешно,

да зърнат син и дъщеря, любими.

Но няма ги. И даже няма време -

за вик от болка. Тихо си замина.

По рамото на късния следобед,

една старица своя сън заспа...

Отнесе със съня си там - при Бога -

тревогата по своите деца.

Студено е…

Цигулката остана пак без струни.

Студено във  краката ти лежи.

И сякаш пропаст зее помежду ви.

Студено е и в твоите мечти. 

В кутийката подрънкват две монети.

Очите ти са пълни със сълзи.

Минават хора, в себе си заети,  

бездушни и с невиждащи очи. 

А ти стоиш невидимо и нямо -

тъй мъничка и толкова сама.

Охулват те. И после те събарят.

Но пак прощава детската душа. 

Усмихваш се. И тихичко мечтаеш -

вълшебно чудо да спаси света. 

Но Коледа далече е, а знаеш - 

тогава само стават чудеса.

Обратната страна на добротата

Понякога не дишах, но живях...

Прегърбена в лукавата човечност.

На дишащият, шумен, мъртъв свят,

превзел деня със сива низша бедност.

А сетне в треперещо платно,

луната раждах... Да крещи на воля,

че слънцето е бледо зарево...

И сляпо ходят дишащите хора.

Но думите прерязват като с нож

обратната страна на добротата.

Блести искрица, сякаш търси брод,

преди да се препъне в тъмнината...

Да избягаш

Да избягаш от себе си някъде,

дето всичко е много различно.

Да се скриеш на сянка от вятъра-

и да съществуваш безлично...

Да се слееш с тълпата на мишките.

Да се движиш наравно със тях.

И когато прокъсат се нишките...

Да си вечно: Не знам. Не видях.

Да потъпчеш във себе си вярата,

със която до днес си живял.

Да отричаш докрай изневярата,

че и Бог, и човек си предал.

Да заровиш във себе си чувствата.

И да бъдеш уж с всички добре -

колко усилие за това се изисква?

И нали все някой ще го прозре...

Да избягам ли? Няма да бягам!

Ни от себе си. Нито от вятъра.

И  в сърцето със вяра ще лягам,

че достоен живот съм живял.

 Веселка ВАСИЛЕВА

 -------------

Веселка Василева е родена на 4 юни 1970г . в София. Човек с много призвания, разностранни интереси и афинитет към изкуството – във всичките му измерения и форми. Издадени от нея книги са "Животинско царство" – 2014 г., "Принцесата от Стража планина" – 2014 г. Има публикации във в. „Новият пулс”, в. „Уикенд”, в. „Ретро”, сп. „Родна реч”, сп. „Аз-жената”, сп. „Свободни поети в blog.bg”, сп. „Клуб 50+”, алманах „Свободни поети в blog.bg: Поезията – моят живот”, алманасите „ Нова българска литература -  Поезия 2013” и „ Нова българска литература - Поезия 2014”, както и в интернет. Носител е на награди от литературни конкурси.