nabore.bg

Тежката дума

Плажно четиво: От мускала до мускула

На плажа внимателният поглед успява да види всичко, и не само защото посетителите са почти голи. Без дрехи хората са като охлюви без черупки - трудно им е да прикриват истинската си същност. От съседния чадър неуморно и безмилостно досаждаше гласът на едного, когото не бихме преценили съвсем като мутра, но и не бихме приели, че е безкрайно далеч от представата за нея. Бичмеподобно тяло, но с мускули, изваяни не във фитнеса, а напращели от тежък и за мнозина навярно непрестижен труд. Но вече поразплути, защото след замогването явно е спрял да ги товари, особено ако се съди по заприличалия на нещо съвсем друго корем. А замогването биеше на очи не просто

 

по масивния златен ланец на врата,

 

но и по напомпаната не само с килограми, но и със самочувствие фигура, която важничеше между чадърите като спасител от онова време между полски или чешки летовнички.

Говореше простовато и донякъде на диалект, но това не пречеше гласът му да се чува чак до шамандурите. С груб език и нетърпящ възражение тон се накара на жена си, че дърдорила повече от минута по телефона. Казваш къде си и край, какво има толкова да се обясняваш, гневеше се не на шега той. Дори и върху шезлонга тя беше с огромни златни пръстени на всеки от пръстите си. Сега се сещам, че не погледнах дали няма скъпоценности и по краката, може би защото внезапно се попитах щастлива ли е с него. Не бях убеден обаче, че и тя се вълнува от този въпрос. Вероятно отдавна не си го задава. Сигурно защото намира човека до себе си за строг, но справедлив. За богат, но пестелив. То така и трябва, че ако си разширят пръстите,

 

не се знае докъде ще се докарат.

 

А на човека му беше драго да го заговарят. И веднага почва да пита дали в твоя град нямаш някого, който да се интересува от трактори и комбайни. Така и не разбрах дали фирмата му търгува с тези машини, или работи с тях. Съдейки по хитрия поглед и силовата му физиономия, без съмнение с успех можеше да прави и едното, и другото. Както и каквото и да е трето, подвластно на лукави игри и груб натиск. А опитвайки се да си отговоря с какво би се занимавал преди повечко от век, неизменно и неизбежно си го представях с мускалите на един от най-прочутите ни литературни герои.

Нали всички се сещаме за кого гласува този човек? И не от три пъти, а веднага? Нали сме наясно, че собственото му описание с пълна сила важи и за оногова, за когото пуска бюлетината? Особено когато става дума не просто за конкретния избраник и избирател, а за типажа. За героя, който според епохата разчита ту на мускала, ту на мускула. Разбирани

 

не като гюлово масло или бицепси и трицепси,

 

а като манталитет. Днешният мускул е някогашният мускал. Това, което при предишния капитализъм се постигаше с мускала, при сегашния се прави с мускула. Между мускала и мускула може и да лежи цяла епоха, но носителят на това поведение с лекота заличава историческите бариери. Защото същността му и тогава, и сега е все тази. Тя не само съответства на периодите на бързо забогатяване, но и е породена от тях. Трудно до невъзможност е да си представим едното без другото. Ако някога страната ни догребе до по-развит капитализъм, този манталитет сигурно ще бъде свит до обусловените от личностни особености, а не от характеристиките на времето, размери. Както се беше случило при социализма.

Засега обаче няма как да сме оптимисти. Мускулът, каквото и име да носи, има твърде широка и напълно сигурна подкрепа. Аз съм прост и вие сте прости, казва той на хората, и затова се разбираме. И те не само му отговарят, че е прав, но и от сърце се радват на разбирателството. Напразно Татяна Дончева се майтапеше злорадо, мечтаейки холандската кралица да пипне този мускул. За холандската не е ясно, но украинската газова кралица успя да го стори и дори й беше приятно. А цяло ято силиконки по бюст или по душа бяха готови да посегнат и на любовния мускул. И пак ще бъдат. Всуе и Евгений Дайнов се гневи, че мускулът се е снимал

 

почти гол с два огромни шарана в ръце.

 

В западните демокрации публикуването на подобни фотоси било проява на крайно лош вкус. У нас обаче многобройните разбиращи се помежду си люде се чудят в какво е проблемът. И се дразнят, че въобще се поставя.

Въпрос на мейнстрийм, казано на езика на новия ни Голям брат. Мнозинството харесва мускула, одобрява го, почита го, готово е даже да възприеме демонстрацията му като нравствена добродетел. Дори и на мозъка гледа като на мускул, което не е съвсем лошо. Особено при думите на Стивън Кинг, че "мозъкът е мускул, който може да помести света". Стига да намери опорна точка, знаем го още от Архимед. Само че трудно се намира такава опорна точка тъкмо там, където аз съм прост и вие сте прости. И където разликата между мускала и мускула е не само една буква, но дори и по-малка.

 

Иво АТАНАСОВ

От Фейсбук


Мускулът, каквото и име да носи, има твърде широка и напълно сигурна подкрепа. Аз съм прост и вие сте прости, казва той на хората, и затова се разбираме. И те не само му отговарят, че е прав, но и от сърце се радват на разбирателството.Всуе и Евгений Дайнов се гневи, че мускулът се е снимал почти гол с два огромни шарана в ръце.

Мускулът, каквото и име да носи, има твърде широка и напълно сигурна подкрепа. Аз съм прост и вие сте прости, казва той на хората, и затова се разбираме. И те не само му отговарят, че е прав, но и от сърце се радват на разбирателството.Всуе и Евгений Дайнов се гневи, че мускулът се е снимал почти гол с два огромни шарана в ръце.