nabore.bg

Архивите са живи

Уникум: Писателят Шумналиев – каръкът на БГ пресата

Романистът „погребал” цялото Политбюро без да му мигне окото

 

Романистът Димитър Шумналиев, доскорошен кадър на „Труд”, винаги си е изкарвал хляба с журналистика. По нашите географски ширини занаятът на Толстой рядко може да нахрани фамилията на писателя. Затуй десетилетия вече прозаици и поети прекарват дните си в прашните редакции на вестници, радиостанции и телевизии.

 

Така е и с Шумката,

 

както наричат открай време Шумналиев колегите му. Написал една каруца книги, той е работил в повече от десетина вестника - "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Литературен фронт", "Народна култура", "Факс", "Дневен Труд", "Нощен труд" и прочие. Писателят журналист е познат в колегията и с още нещо – покрай мустаците на Шумналиев са ставали най-скандалните вестникарски гафове в българската преса.

В комсомолския вестник в. „Народна младеж” през 70-те години дежурният редактор Шумналиев

 

по недоглеждане не пуснал за печат

 

тъпа 20-редова информация  за Тодор Живков, който вечерта ходил на театрална премиера.

Никой от дежурните не видял дописката на БТА, а на следващия ден тя се кипрела върху първите страници на останалите вестници. „Главният редактор изпрати служебната си черна „Волга” спешно да ме докара в редакцията и по бързата процедура ме уволниха”, спомня си сега Шумналиев.

Днес 65-годишният писател с усмвка разказва продължението на историята: „Една колежка – Пенка Чернева, се разплака, когато ме уволняваха. Точно тя ме посъветва – напиши писмо до Тодор Живков и му разкажи, че оставаш без работа, а имаш две деца. Написах аз писмото до Първия и го занесох в приемната на ЦК на БКП на „Дондуков”. Там го регистрираха – и до днес си пазя картончето с входящия номер. През 70-те години партийният апарат вече съзнаваше,

 

че рязането на глави на журналисти

 

не е полезно действие. Функционерите усещаха, че трябва отвреме-навреме да излизат от догматизма и матрицата. 20 дни след писмото ми до Живков се обадиха от кабинета на Боян Трайков, шеф на радиото тогава. Той ме назначи на по-висок пост и с по-висока заплата. Почерпи ме и с френските много серт цигари „Житан”, които пушеше.”

За каръка Димитър Шумналиев и днес се разказва градската легенда – как погребал цялото Политбюро, когато бил редактор в някогашния вестник „Отечествен фронт”. И за този гигантски „политически гаф” сега писателят си спомня с широка усмивка: „В един четвъртък на мое дежурство във „Фронт” от страницата фатално изпадна един линотипен ред от една информация. Ставаше дума за погребението на някакъв генерал. Изречението беше горе-долу така: ”На погребението на генерал X.Y. на Централните софийски гробища присъстваха другарите Тодор Живков, Добри Джуров, Милко Балев и т.н.” Метранпажът (словослагателят) бъркал по редовете на дописката

 

и изхвърлил неволно цял ред.

 

Във вестника фразата черно на бяло излезе така: „На погребението на другарите Тодор Живков, Добри Джуров и т.н.” и се изреждат имената от целия партиен и държавен протокол. Така „погребах” Политбюро. Последва пак познатият ритуал – черна „Волга” ме прибра от къщи, току-що се бях върнал от дежурство. Главният редактор Лальо Димитров ми се накара хубаво, но други последствия нямаше.”

В една от книгите си – „Соцроман” Шумналиев се изкушава да разкаже и емблематичната грешка на „Труд” от ония години –

 

тогава профорганът обяви Тодор Живков за „дървен”

 

вместо държавен ръководител. Тогава пак трябвало да хвърчат редакторски и коректорски глави, но се разминало. Лично генералният секретар на ЦК на БКП разпоредил да не наказват „трудоваците”, нали и той е бил на младини печатарски работник и знае как стават грешките по газетите...

„Брах много ядове и със статията на Жельо Желев „Великото време на интелигенцията”, която пуснахме през 1988 г. в „Народна култура” със Стефан Продев, тогава главен редактор”, сеща се днес романистът. „Първите удари пое Продев – викаха го в Политбюро да му се карат Милко Балев и Чудомир Александров.

 

После някой посъветва Продев да изчезне

 

и той си взе отпуска. Понеже останах аз на топа на устата – трябваше да обера всички гръмотевеци. Извика ме Георги Йорданов, шеф на Комитета за култура – още като ме видя, започна да крещи и да удря по бюрото. Аз мълча и си гледам обувките. В един момент вдигнах поглед - той се усмихва, очите му греят. След много години, през демокрацията, го питам: помните ли като излезе статията на Желю и вие ми крещяхте в кабинета си!? Йорданов казва: как да не помня. Кабинетът ми тогава беше задръстен с микрофони и трябваше да ти се накарам!”, разказва след толкова години патилата си Шумналиев...

 

Валери БОЯНОВ

 


Шумката хитро суче емблематичния си мустак

Шумката хитро суче емблематичния си мустак

Писателят заедно с радиолегендата Божана Димитрова

Писателят заедно с радиолегендата Божана Димитрова

Димитър Шумналиев ( на снимката вляво) с бившия министър на културата от преди 10 ноември 1989 г. Георги Йорданов.

Димитър Шумналиев ( на снимката вляво) с бившия министър на културата от преди 10 ноември 1989 г. Георги Йорданов.