nabore.bg

Архивите са живи

Шок и ужас! Писатели си разменят ритници и шамари

Десетилетия майсторите на изящното слово носят омраза един към друг – за обидите, които си разменят може да им завиждат и каруцарите

 

В нашата литературна история има доста скандали – много от тях са тръгнали от случки и факти, много далеч от литературата. Натрупаната завист от чуждия успех, маниакалният стремеж да си сам и непременно първи под слънцето – това настройва майсторите на перото да слагат лошотия и злъч в душата към колегите в занаята.

Още през 1894 г. двамата големи писатели Иван Вазов и Петко Р. Славейков взаимно си “омешали шапките”. Литературният патриарх Вазов издавал в Пловдив своето списание “Наука” и в една своя статия засегнал колегата си.

 

Славейков се ядосал люто

 

и му обявил дуел с револвери. Двамата класици си разменили и секунданти – те по-скоро влезли в ролята на парламентьори. Те разбрали, че конфликтът е по-скоро измислен. Иван Вазов решил да извини на дядо Славейков и го поканил на обед на теферич край Марица. На софрата извиненията били поднесени и приети с дамаджана хубаво станимашко вино, на което Славейков бил голям почитател.

Един от най-непримиримите борци срещу некадърността и литературната графомания в началото на миналия век бил Антон Страшимиров. Неподкупен и упорит

 

той сипел огън и жупел

 

в стотици статии и антрефилета срещу няколко провинциални ерзац писатели. Не му действали никакви заплахи чрез писма, които редовно получавал. Един ден възмездието на графоманите го сполетяло. Когато една сутрин Страшимиров влязъл в софийското кафене “Цар Освободител” настръхнали го посрещнали няколко обидени от Страшимиров “колеги”. С кански крясъци те подгонили писателя по улица “Раковски”, като стоварвали по гърба му своите бастуни и чадъри. Ритали го и го удряли кой където свари. Масовият побой над автора на романа “Хоро” можел да свърши лошо – добре,

 

че се намесила полицията.

 

През 1937 г. в София писателката феминистка Ана Карима издала скандалната брошура “Чудесата на Евгения Марс”. Писателката Евгения Елмазова (Марс) била последната интимна приятелка на Иван Вазов и в столичното хай общество се говорело какво ли не за тази връзка. В книгата си Карима обвинила своята колежка, че откраднала сребърния венец на Вазов, подарен за юбилея му. Години преди това феминистката обидила Марс, че е  “разказите й са женски бръщолевения”. По това време тръгнал и слух, че дядо Вазов помага на младата си приятелка и на литературната нива. Злъчният Антон Страшимиров написал по този повод:

 

“Авторът на разказите на Марс има мустаци”.

 

Заради злобната си брошура Ана Карима била дадена на съд от Марс. Съдът решил: заради клеветите и обидите срещу колежката си, Ана Карима да влезе за един месец зад решетките и плати глоба от 250 лв. От затвора я спасил самият цар Борис III, но до края на живота си тя останала “черната овца” сред българските писателки.

Прекрасният лирик Кирил Христов останал в паметта на съвременниците си и със своя отвратителен и непрощаващ характер. От злобата му си изпатили много колеги по перо. Най-отровните стрели на Христов били отправени към искрено ненавижданите от него Елин Пелин, проф. Александър Балабанов и Антон Страшимиров. Списъкът на враговете му бил още по-дълъг, но не минавал и ден, без Кирил Христов да запише по някоя обида в дневника си

 

към споменатата троица.

 

За тях и за други български литератори, сред които били Яворов и Пенчо Славейков, авторът на “Жени и вино, вино и жени” използва епитети като: “поет с мирис на пот”, “политически нехранимайко, “вестникарски пес”, “пометната рожба на литературата”, “литературна гарга”, “критически гъсок”, “хитър шоп”, “дърт маймунек”, “подлец и ренегат”, “спекулант с професорско звание”, “тип, дето не знае да държи ножа и вилицата”, “човекоподобие” и т.н. и т. н.

В по-нови времена нещата не са се променили много-много. С остър и невъздържан език се славеше открай време поетесата Ваня Петкова. Когато думите не й вършеха работа Ваня

 

вкарваше в действие и шамарите.

 

В Съюза на писателите години наред се подвизавал литературен критик, който работел (почти публично) и за Държавна сигурност. Веднъж Петкова го засякла по коридорите на съюза, хванала го за яката и му зашлевила силен плесник. Слабичкия телом критик изплакал:

- Защо ме удряш, ма?!

- Защото си некадърник и за още нещо! – креснала Ваня.

Скандалната история дълго време била вкусно мезе в прочутото кафене на писателите на “Ангел Кънчев” 5. Ваня не прощава и на други свои колеги – веднъж шамаросала поета Воймир Асенов на маса, защото й кипнали нервите. Друг път ступала един секретар на ЦК на Комсомола, защото се позволил да й посегне.

На 9 март 1998 г. в тогавашното кафене на Сдружението на писателите поетът Румен Леонидов

 

налетял на колегата си

 

Николай Кънчев. Спречкването било на безобидна тема, но Леонидов не скланял да отстъпи. Според свидетели на инцидента двамата не стигнали до физическа разправа, макар че след седмица-две в същото кафене вече се говорело за бой между двамата слуги на Парнас. Днес на въпрос каква е истината, Румен Ленидов отговаря: «Беше само спречкване между мен и Кънчев. Сега не искам да си спомням за това, още повече, че Николай е вече покойник.»

Нетърпимостта на едни писатели към други не е от вчера. Например романистът Георги Караславов не изпитваше добри чувства към поета Младен Исаев, както и недолюбваше друг литератор от партизанската съпротива – Веселин Андреев.

 

Блага Димитрова трудно скриваше неприязънта си

 

към публициста Стефан Продев и поета Марин Георгиев. Покойният Николай Хайтов пък не понасяше поета Петър Манолов. В литературните среди се приказва, че литературният критик проф. Светлозар Игов вече години наред мрази от дъното на душата си Любомир Левчев и го вини за всички беди в съвременната българска литература. Съвсем сериозно се разказва, че когато на времето Светлозар Игов срещнел на улицата сина на Любо Левчев – малкия Владко Левчев, го сритвал по задника и така му олеквало... 

В демократичните времена още е жив споменът на

 

сбиването между двама млади

 

писатели и журналисти – Кин Стоянов (син на Радой Ралин) и днешния лидер на “Атака” Волен Сидеров. Боят станал в легендарния Клуб на журналистите на улица «Граф Игнатиев» и направил сеир на стотина души в заведението. През 1991 година изкушеният от римите Волен Сидеров работел като главен редактор на вестник «Демокрация» и отнел законната жена на Кин Стоянов Капка Георгиева. Синът на Радой естествено подочул какви неща се вършат зад гърба му и се изтърсил в ресторанта на журналистите, тъкмо когато Капка и Волен

 

си гукали влюбено.

 

Търкалът между съпруга и любовника станал за секунди и по свидетелства на очевидци бил доста ожесточен. Развръзката последвала почти веднага след това – Капка се изнесла да живее при Волен, а Кин потърсил бракоразводен адвокат. Това е една от малкото литературни юмручни битки, които са ставали заради жена. Най-често пишещите братя се пердашат, за да докажат на себе си и околните кой е по-талантлив на тази земя.    

След две десетилетия пък Капка и Волен прекратиха връзката си след бурни скандали и развод. Но това е друга история...

 

Д-р Боян ЗАХОВ


Кирил Христов

Кирил Христов

Анна Карима

Анна Карима

Ваня Петкова

Ваня Петкова

Румен Леонидов

Румен Леонидов

Кин Стоянов

Кин Стоянов

Волен Сидеров и Капка Георгиева

Волен Сидеров и Капка Георгиева

Петко Р. Славейков

Петко Р. Славейков

Иван Вазов

Иван Вазов

Антон Страшимиров

Антон Страшимиров