nabore.bg

Интервю

Най-известният ни скиор Петър Попангелов: Демокрацията разглези хората, няма дисциплина

Исках да имам две дъщери и така се случи 


Петър Попангелов е най-добрият български скиор за всички времена. Роден е на 31 януари 1959 г. в Самоков. Най-големите си успехи постига в състезанията за Световната купа по ски-алпийски дисциплини между 1977 г. и 1988 г. В 37 състезания се класира между първите десет, като има едно първо, шест втори и четири трети места. 26 пъти е републикански шампион. Карал е на 4 Олимпиади и на две от тях е 6-и в слалома - в Лейк Плесид (1980) и в Сараево (1984). Най-големият найш алпиец е носител общо на 128 купи и 180 медала. Член е на Международната федерация по ски (ФИС). Удостояван е 2 пъти със званието „Почетен гражданин на Самоков”. Бившата писта „Ястребец 2“ на Боровец носи неговото име. Женен, съпругата му се казва Зоя, има 2 дъщери - Даяна на 28 години и Петра на 20. Сега се занимава с хотелиерство в Боровец.

- Г-н Попангелов, къде ви намираме в момента и с какво се занимавате?

- Сега съм в София, но подготвяме сезона на Боровец. Зимата и лятото сме там и работим в хотел-ресторанта, даваме и ски под наем.
- Как се развива бизнесът и какъв сезон очаквате?
- Чакаме да паднат температурите и да започнат да правят изкуствен сняг на по-здрава основа. А за празниците дано да завали истински. Миналия сезон беше добър, имаше даже прекалено много сняг.

- Липсват ли ви емоциите от състезанията и карате ли още ски?

- Карам, да. Не, не изпитвам липса, но не пропускам стартовете за купата по телевизията и винаги идват приятели в хотела, с които ги дискутираме. Говорим си за статистиката, новата генерация, темата тече цяла зима.
- Голяма ли е разликата между ски спорта преди и сега и в състезателите?

- Голяма е, всичко се е променило. И екипировката и техниката и пистите сега са много твърди и бързи. Няма нищо общо.

- Търсят ли ви за съвети или помощ от федерацията по ски?

- Ходя само на мероприятия като ме канят и за откриване на сезона. За световни и европейски купи съм гост и коментатор често в БНТ. Ходя по конференции на международната федерация и на конгреса, който е веднъж на 2 години. Гледаме България да се чува, защото тя не е голяма скиорска нация. Имаме скиори, но трябва да станат по-добри.

- И как ще стане това?

- То зависи от тях, няма рецепта. Имаме много ски клубове, но явно генерацията още не е подходяща.

- А има ли шанс България скоро да има успехи като вашите?

- Скоро... не вярвам.
- Разкажете някой инфарктен момент от състезателната ви кариера.

- Когато 1985 г. се контузих в Австрия и ми извадиха далака, мислех, че вече е свършено със ските. Карах още 2 години и 1988 г. след Олимпиадата в Калгари се отказах. Никога не съм предполагал, че животът може да е толко сложен. Тогава времето беше съвсем различно. Демокрацията разби съзнанието на българите, стана анархия. Дисциплината на хората се промени... Много българи не разбират демокрацията. Тя разглези хората, голяма част от тях си загубиха акъла и решиха, че са много велики. Мислят, че могат да си правят каквото искат. Скоро няма да свикнем с дисциплината и ще минат години, докато хората се вразумят.

- И кризата в спорта ли е заради това?

- Тя не е само заради финансите. В ски федерацията според мен няма липса на средства. Тя се справя добре, но в държавата всеки трябва да си върши работата, за да има напредък. Българинът обича да върши това, което не зависи от него. На спорта много му падна нивото. Младите искат да имат модерни коли и телефони, те са презадоволени... Човек, който има доста неща, няма стимул да се конкурира. При нас го нямаше това задоволяване, имаше стратегия на спорта и се знаеше за какво караш и за какво се бориш. Друга беше нагласата.

- Какво ви попречи да спечелите медал от Олимпийски игри?
- Имах лошия късмет на двете Олимпиади, в които съм шести пред мен много състезатели да паднат и да не завършат и това повлия на психиката ми. Карах на 70% от възможностите си, за да остана в шестицата.
- Оптимист ли сте за бъдещето на ските в България?

Надявам се! Дано това да не е далечно бъдеще. Ако сега някой от младите влезе в топ 30 на световната купа ще бъде много голям успех.

- Баща ви е бил ваш треньор от много малък. Какво сте взели от него в спорта и в живота?

- Цялата ни фамилия е скиорска. Баща ми си е поставил за цел да направи скиор от световна класа. При него имаше дисциплина, стратегия. По цели вечери пишеше програмата за състезанията и тренировките. Приятелите му викаха Стратегов, а прякора му беше Суворов. В чужбина нямаше телефони да си говорим всяка секунда и всичко беше въпрос на организация, на желание и мерак. Той беше много трудолюбив и скромен човек, реалист. Донякъде по това приличам на него. Човек трябва да знае до къде се простират възможностите му.

- Вярвате ли в Бог?

- Ходя на черква, паля свещи. И да и не.

- Операцията на далака ли бе причината да се откажете от ските?

- Загубих позиции в топ 15, беше много трудно да си ги върна и баща ми ме посъветва да се оттегля. А и семейство вече имах.

- Сега тази операция създава ли ви проблеми?

- Не. Има много други спортисти със скъсан или изваден далак. Имал съм болки от време на време, но последните 10 години нямам.

- Какво правят дъщерите ви Даяна и Петра?

- Малката Петра учи в Холандия интериорен дизайн, а голямата Даяна работи в Агенция по заетостта.

- Мислите ли за внуци?

- Още не. Нека се поразвият да поработят, не е спешно. Промени се времето. Трябва да се стабилизираш в работата. Вдигна се световната граница за създаване на семейство.

- Съжалявате ли за нещо, което сте или не сте направил в живота си?

- Че не успях да си използвам името, когато съм заслужавал. В България думата бивш не я уважаваме. Голяма част от българите не уважават другите за постигнатото от тях и не им го признават.
- Имате много победи на пистата, но коя е най-голямата ви победа в живота?
- Най-щастливите моменти са когато се родиха двете ми дъщери. Аз исках да имам две дъщери и така се случи. Чувствам се добре с три жени у дома.

- Съжалявате ли че те не тръгнаха по вашите стъпки?

- Не, карат ски за удоволствие. Ако искаш да се състезаваш, трябва да се отдадеш само на това, не може да си студент и състезател. 

 

Интервю на Анна САПУНОВА

 

Прадядо на рода Попангелови спасява Брацигово от клане

 

В древните времена в землището на село Равногор живяло тракийското племе беси. От тях днес са останали 40 куполни гробници. Преди 20 години археологът проф. Китов откри в най-голямата от тях златно съкровище. От 235 години в селото живеят само българи – християни. Основавано е през ХVІІ в. по време на помохамеданчването на Североизточните Родопи. Всички родопчани, които искали да запазят род и вяра, се заселили там – на 1500 м надморска височина. По време на турското робство – през 1847 г., хората вдигат в Равногор християнска църква, а после стават и участници и в Априлското възстание. Поп Ангел Сандакчиев - прадядо на скиорския род от Самоков Попангелови, бие черковната камбана и повежда равногорци към Брацигово. Така те спасяват града от второ баташко клане. Свещеникът патриот е пратен на заточение на остров Крит, където умира. Днес до читалището в селото има негов паметник, а фамилията на скиорското семейство идва от името на поп Ангел.

 


Попангелов на пистата

Попангелов на пистата

Шампионът в семейния ресторант в Боровец

Шампионът в семейния ресторант в Боровец

Бащата - Петър Попангелов-старши

Бащата - Петър Попангелов-старши

Пепи със съпругата си Зоя

Пепи със съпругата си Зоя

Президентът Георги Първанов награждава скиора с орден

Президентът Георги Първанов награждава скиора с орден "Стара планина"