nabore.bg

Интервю

Петър Евтимов, дипломат, журналист и преводач: Живков бе с дарбата да предвижда проблемите

Гърците са най-големите патриоти, които познавам 

 

Петър Евтимов е роден през 1932 г. в с. Габер, Софийско. Завършва журналистика и Дипломатическата академия в Москва. Работи като журналист в БНР, има 2 национални награди. Дипломат с ранг на пълномощен министър. Години наред е личен преводач на Тодор Живков от гръцки език. Автор на 5 книги. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Владее гръцки, руски, английски, френски език. Известен в близкото минало спортен коментатор на футболни мачове.

- Вие сте дипломат, дълги години бяхте личен преводач на Тодор Живков и на всички официални българо-гръцки срещи. Имаше ли забавни езикови грешки при общуването между двете страни?

- Една от големите беди на шефовете беше, че не знаеха чужди езици. На една от срещите на Смесената българо-гръцка гранична комисия гръцките представители се оказаха хора, завършили военни академии на Запад, с по 2-3 езика. Шефът им, бригадният генерал Профандопулос, беше изключително общителен човек с изтънчено чувство за хумор. Нашият полковник Ганев, заместник-началник на гранични войски и шеф на крайграничното разузнаване, беше от район, където “о” се редуцира силно и звучи като “у”. При посрещането на генерала полковникът изтърси “калос урисате” вместо “орисате” и вместо “добре дошли” се получи “добре се изпикахте”. Профандопулос се задави от смях и ми рече: “Петро, обясни на полковник Ганев какво ми каза.” Обясних му. Полковникът се извини, всички се смяхме. След малко съобщаваме програмата. “Та паме сто мони тис Рилас” - каза Ганев. Генералът изблещи очи, гърците взеха да се смеят до припадък. Обясних на полковника, че на катаревуса, литературния гръцки език, манастир е в женски род и звучи “и мони”, и че той произнесе “то” вместо “и”, което означава женски полов орган. Сиреч, ще ходим в п...та на Рила. Падна голям смях.

- Какви са големите прилики и големите разлики между българи и гърци?

- Гъркът е по-емоционален, по-лесно избухва. Затова и в яденето и пиенето е по-напред от българина. Шофьорите в Гърция се псуват, кръстосвайки длани, и ако са по кибритлии, слизат от колите и започват да се карат, но след малко се качват и заминават. Гърци са ме питали какво биха направили български шофьори в подобни случаи. Отговарял съм, че почти сигурно ще се сбият и единият вероятно ще падне... Гъркът е много по-свободен, когато рече да се забавлява. В ресторантите гърците да се отдават на кефа и веселбата страстно, без задръжки. Имах някаква представа от филма “Зорба гъркът” и установих, че в него няма никакво преувеличение. В таверна в Солун видяхме гъркиня и грък, изпаднали в екстаз от музиката и обстановката, да танцуват върху една маса, а децата им да пляскат в такт с музиката. Попитах генерал Профандопулос, това атракция на заведението ли е? Генералът покани мъжа на масата. Оказа се, че е работник. “Гъркът - каза сетне Профандопулос - ако трябва шест дни ще яде хляб и лук, но на седмия ще заведе семейството си на таверна и ще си похарчи парите, за да се почувства човек.” Иначе и двата народа са много гостоприемни. Гъркът е с по-широки пръсти от българина. Бил съм във всички страни на Европа и мога да кажа, че гъркът е най-големият патриот, когото познавам. Около македонския въпрос в Атина направиха най-големия митинг. Един милион души се събраха - комунисти, социалдемократи, анархисти, фашисти, какви ли не - но всички единни и сплотени. Един облак да се покаже над Гърция, и всички скачат като един. Това е най-голямата отлика от нас, то е в кръвта им. Освен това те работят два пъти повече от нас.

- Кои жени са по-красиви - гъркините или българките?

- Без никакво съмнение - българките. Гъркинята обикновено има хубаво лице, но в масовия случай е ниска, с голям задник и къси дебели бедра. В скъпите гръцки заведения съм виждал невероятни жени, но те са много малко. Българката работи, пазарува, гледа деца, готви, пере, пише и защитава дисертации и пак е желано-хубава. По принцип 85-90 на сто от гъркините не работят, освен тези, които се занимават с наука, изкуство или въртят бизнес.

- Как се отнасяше Тодор Живков към гърците?

- Живков казваше: Няма начин ако седнем на една маса, да не се разберем. Той е единственият ръководител на българската държава, който официално посети Гърция. Нямам думи да опиша това посещение през 1976 г. - колко радушно беше посрещнат... Чувах от стари комунисти, че “Мара Малеева го учи на всичко, той е прост” и други неща в този дух. Но се убедих, че тези приказки са несъстоятелни и са плод на хора с незадоволени амбиции. Живков имаше дарбата да предвижда проблемите. Имаше вроденото чувство да усеща кое е прогресивното и без грешка залагаше на него. Той видя немощта на старите кримки на върха и се зае да вкарва млади хора на високи ръководни постове. Но и това не решаваше проблемите. Защото социализмът като система на организация на живота на обществото е предварително осъден на провал от самия ход на развитието. Ключовата дума в този ход е частната собственост.

- Какво беше отношението на гръцката общественост към него?

- Превъзходно. Хиляди хора викаха сърдечно: “Зито Живков!” - Да живее Живков! - ръкопляскаха навсякъде, където се появеше. Въпреки че в продължение на десетилетия омразата срещу българите беше политика на гръцката държава. Тази визита бе преломен момент в утвърждаването на новите отношения между България и Гърция на добросъседство и доверие, за които ратуваше Живков и никога не отстъпи от тази линия.

- Какво ви правеше особено силно впечатление в Живков?

- Изключителният, непрестанният, повседневният интерес към живота на обикновените хора и невероятната му памет. След една от визитите на Андреас Папандреу, която премина отлично, накрая останахме за малко само Живков и аз. Той ме попита каква оценка давам на визитата, отговорих, разменихме няколко общи приказки и изведнъж като се засмя с широката си усмивка, Живков ме загледа в упор и ми каза: “Петре, абе ти вече толкова години си покрай мене и още не си поискал нищо. Не се съмнявам, че се досещаш какво искам да кажа. Още не си поискал ходатайството ми, примерно, да ти дадат апартамент.” Отговорих, че благодаря за подсещането, но имам хубав апартамент, даден от министерството, в което работя. 

- Ваши приятели са световноизвестни интелектуалци като Манолис Глезос, Микис Теодоракис, Янис Рицос... Как се запознахте с тях?

- Манолис имаше 4 смъртни присъди. Пишех коментари в негова защита и ги четях по националното радио, после и в емисиите за чужбина, включително гръцката. Когато отидох в Гърция, той беше вече изключен от гръцката компартия. Представих му се, установихме близки отношения. С Микис се запознахме в София, когато взех интервю от него. По време на хунтата беше тръгнал да се крие, но с този ръст, над два метра, веднага го хванаха. Истински гений, но в политиката доста наивен. С Янис Рицос се срещнахме на прием. Виждахме се често като добри приятели. От него имам подарък няколко изрисувани камъка и картини с маслени бои.

- Изкушавам се да ви попитам, каква е разликата между гръцките и нашите комунисти?

- Ръководството на българските комунисти поставяше интернационализма над националните интереси на България. Задължи, например, жителите на Пиринския край да се пишат не българи, а македонци, срещу което се опълчиха и гражданите, и редовите комунисти. За да угоди на Москва, която пък угаждаше на Тито, който тогава създаваше македонска нация. Акт, равен на национално предателство. Гръцките комунисти са националисти. Те са преди всичко гърци и после всичко друго. Що се отнася до мене, стигнах до извода, че пролетариатът е най-прогресивната класа, но само в теорията на Маркс за социалната революция от социалистически тип. Пролетариатът не е най-революционната класа в пълния смисъл на понятието. Не е вярно, че единствено той е носителят на прогреса, тъй като прогресът, определящата му част, развитието на производителните сили, не е дело на пролетариата. В този процес той има спомагателната роля на изпълнител на неща, сътворени от друг слой на обществото, от т.нар. от марксистите научно-техническа интелигенция, но, това следва да се подчертае, реализирани от капитала. Без частната собственост развитието закърнява и се стига до рухване. Което съвсем не значи рухване на лявата идея. Тя, лявата идея, е вечна като религията, ще я има, докато има бедни и експлоатирани, а такива ще има, докато съществува човечеството. Ето защо тя изисква нови подходи.

 

Интервю на Христо КУФОВ

 

 


Петър Евтимов

Петър Евтимов