nabore.bg

България

Бeднотия до шия: Пенсионерите падат в капана на заложните къщи

За самун хляб възрастните хора се разделят със злато, ценни вещи и картини

 

Заложните къщи процъфтяват във времето на тежка икономическа криза, сочи репортерска проверка. Най-често със скъпи семейни реликви се разделят възрастните хора, които не могат да плащат сметките си към различните монополисти и същевременно да си осигуряват най-елементарна прехрана. Когато човек има спешна нужда от пари, понякога е готов да жертва и най-любимите си вещи. Ако не се намери приятел, от когото да вземе заем, закъсалият отива в заложна къща. Там срещу злато, техника, стари картини и икони или мобилни телефони решава проблема. Обикновено пенсионерите

 

не успяват да върнат сумите с лихвите

 

и предметите стават евтино притежание на лихварите.

„Бабите от квартала са ми приятелки. Закъсат ли, вместо да се молят на този и онзи за пари, идват при нас”, признава Христо Бакърджиев, служител в заложна къща в центъра на столицата. Най-често възрастните хора залагали златни предмети – я пръстен, я някоя халка, я свидно медальонче. „Със сълзи на очи”, уточнява Бакърджиев. Някои от тях, като вземат пенсията, си връщали ценната вещ, повечето обаче се разделят завинаги. Но какво да се прави – криза? А жертвите й са най-бедните.

Всъщност по рафтовете на заложната къща предметите не са много. Два монитора, няколко мобилни телефона, стара уредба, компютър, колело и... 50-инчова плазма, която може да бъде

 

закупена срещу скромните 800 лева.

 

За антикварните стоки и картините си има ексклузивни клиенти, които при обаждане идват и купуват на едро. В момента обаче най-оборотната стока е златото. Ако клиентът не си го откупи до месец, както е обичайният срок, същото бижу се продава с 15 % по-скъпо. Имало търсене и на стари цветни телевизори, лаптопи, компютри. Бялата техника не се котирала много на този пазар. „Хората носят стари печки, хладилници, прахосмукачки, на които не можем да им вземем и 20 лв.”, оплаква се Бакърджиев. Сърцето му се скъсало, когато една бабка донесла кафеварка от ранния соц и му обяснила, че това е най-ценната вещ у дома й, но трябвало да се раздели с нея,

 

за да си купи храна.

 

„Каква ти реликва, ама ми дожаля за жената и й дадох 20 лева”, споделя търговецът.

Почти всички заложни къщи действат на един и същи принцип - приемат заложената стоката, като дават на клиента обикновено около 40 % от стойността й, твърдят запознати с бизнеса. След това между клиента и заложната къща се подписва договор, в който се определя срок за връщане на заема, както и дължимата лихва. В повечето случаи заемът трябва да се изплати след един месец заедно с лихвата. Има обаче и варианти, особено сега, в кризата, при които в случай, че клиентът не успее да върне парите, срокът може да бъде удължен. Тогава обаче се плаща лихвата за всеки един просрочен месец. Ако връщането на заема закъснее с няколко дни, от заложната къща имат право да си приберат стоката. Много заложни къщи търгуват с предметите директно в офисите си,

 

други пък отиват в оказионен магазин.

 

Там вещите се пласират на доста по-висока цена от тази, на която са били заложени. По този начин печалбата на заложните къщи е поне двойна.

Обикновено заложните къщи се проверяват от полицаи по около два пъти месечно. Ако при тези проверки се намери стока без документи, тя бива конфискувана. Всеки клиент попълва декларация, че предметът, който залага, не е краден и вписва ЕГН-то си. Така би трябвало да носи отговорността, ако полицаите открият нещо нередно. Но и тук, както в лекарския кабинет, обещават дискретност. Защото кризата няма да свърши скоро – за бедните,

 

други обаче печелят на техен гръб.

 

Някои заложни къщи използват експерти в областта на антиквариата и изобразителното изкуство. Много често закъсалите носят изключително ценни предмети и картини. По-чести, разбира се, са случаите, когато пенсионер е смъкнал картина от стената си с тайната надежда, че притежава шедьовър, който ще му реши проблема. Разочарованието е огромно, когато специалистите се произнесат, че това е подаръчна живопис от времето на Мърквичка, Антон Митов, Елена Карамихайлова, Никола Петров и Цено Тодоров. Подобни творби не струват повече от 100-200 лева. А собствениците им взимат за тях 40-50 лева, колкото

 

да напазаруват за няколко дена от супермаркета.

 

Разбира се от заложни къщи са тръгнали към частните колекции и изключителни произведения. Неотдавна три скъпи дървени африкански скулптори от преди два века, които струват между  1000 и 1500 евро едната, са продадени за 250 лева на клиент, който е добре запознат с материята. За около 200 лева щастливец си е купил морски пейзаж на известния маринист Александър Мутафов. Обикновено обаче експертите дават точни ориентири на лихварите и до подобни разминавания се стига твърде рядко. От това на огромна печалба са заложните къщи.

 

Наборе.бг