nabore.bg

Тежката дума

Между нас казано: Патриаршеско подлизурство

Църквата призна Сакса за цар – така ние в храма сме поданици, а навън – граждани на републиката

 

Нашият благ, смирен, интелигентен и симпатичен патриарх ме разочарова. Както разочарова и значителен сонм миряни у нас и по планетата. Опитах се да намеря обяснение за неочакваната му и непредизвестена от нищо наградна активност, но се разочаровах още повече, защото връчването на най-високия орден на Българската православна църква "Св. цар Борис - Покръстител" - златен на премиера ни Бойко Борисов за "особени заслуги към църквата" е меко казано странно. Но може би аз не знам какви са неговите особени заслуги в сферата на православната духовност? Възможно е. Но още по-възможно е това да е реверанс към раба Божи Борисов с оглед очаквани и желани от Светия ни Синод бъдещи негови заслуги. Така че - кажи му аго - да му е драго, пък да ще Господ и той да се сети да се отблагодари.

 

Аз на тебе - ти на мене –

 

колко ни е позната тази натурална размяна от епохата на нейно величество Далаверата, в която съществуваме вече четвърт век. Така че българските църковни князе си вързаха гащите, пардон - подрясниците, като благолепно благоволиха да възведат обичния ни премиер в рицар на ордена на светия цар Борис - Михаил. Както и да го погледнеш, това си е много внушителна застрахователна полица и апортна вноска...

Но да си гарантира настоящето очевидно не е достатъчно на нашия Свети Синод - трябва да се мисли и за бъдещето. Не знам обаче по каква именно логика то се свързва с най-странното лице в политическия ни паноптикум - Симеон Сакскуборгготски. Този наш бивш повече премиер, отколкото цар, също бе награден за заслугите си към църквата с орден - "Св. Йоан Рилски". Когато го получи обаче, той доста необмислено произнесе фразата: “Както съм служил на България, така ще продължавам да служа и на църквата”.

 

Дали пък не е хвърлил око

 

на прекрасните църковни дебри във великата Рилска пустиня, където се е подвизавал светият пустинножител, на когото е посветен въпросният орден? Както е известно, за 800 дни той е в състояние да направи и невъзможното възможно, което може би си е направо Божие чудо, както всички ние бяхме свидетели...

Тази поредица от исторически актове бе увенчана и от едно друго решение на Светия Синод - името на Симеон Сакскобургготски да бъде споменавано от духовниците в цялата страна при отслужване на светата литургия като цар на българите. Нищо, че сме република. Така ставаме доста двойствени - в църквите сме поданици,

 

а навън сме си граждани.

 

Само че защо само с православните да е така? А католиците? Не бива ли и мюезините да го споменават в молитвите си към Аллах? И евреите да го славят в синагогите си? Но тези въпроси не са в правомощията на патриарха, предстоятелите на другите вероизповедания обаче трябва дружно да се замислят.

Така че настоящето и бъдещето на Светия Синод е гарантирано. Остава обаче да се помисли за миналото. Ярка крачка в тази посока би било канонизирането за светец на блажено почившия раб Божи Тодор Живков - още повече че мнозина от членовете на Светия Синод му дължат доста...

 

Йото ПАЦОВ


Йото Пацов

Йото Пацов