nabore.bg

Литературен мегдан

Път към прошката

Влакът трака – ритмично припява,

малко време и много път остава

скоро у дома ще се завърна

прошка да поискам, мамо от теб.

 

Желязо стърже по релси от мисли,

дълбоко във мене рани човърка.

Дали за прошка вече е време дошло

или пропуснах пак удобния момент?

 

Дълбоко в себе си отдавна ти простих,

написах ти писмо и стих ти посветих,

защото аз съм майка и зная как боли,

в душата на детето как силно кърви.

 

Нощ. Влакът бавно тръгва по ръждивия път,

тишината в мене отново боли, пътувам

обляна в много сълзи. Простих ти, мамо!

Към тебе за прошка вървя, не затваряй,

не залоствай за мене тази врата.

 

 

****

Бездомна съм с бездомните

и полудявам с лудите,

гладна съм със гладните

и оглупявам със невежите…

Умората изпълни душата

изпразни ме от разум,

а злобата до вчера чужда

на сърцето дом е вече…

Бездната на обезличените

ще погълне бързо и мен

като в ден съвсем обикновен

и ще останат само токчета

от неудобните обувки…

Ще се обърна на изток

да моля за прошка.

За сивота и грешки,

поведения нечовешки.

А кой ще ми прости?

И дали?

Безверието ме люлее

в ръцете на смъртта,

бездомно недоверие,

глупост- слепота.

Реално ток шоу

е моята простота.

И тъй бездомна, гладна

със малко злоба в джоба,

живея монотонно в сивота.

 

 

*****

Години минаха.

На ръба вървях сама.

Във времето, което

трябваше да си до мен,

зает ти беше всеки ден.

Изправила снага,

осанка на опърлена пеперуда

под уличната лампа танцувах

със вятъра и бялата луна.

Тогава осъзнах.

Самотен войн съм!

Знам!

Но няма, татко да се дам!

Не ще да бъда роб,

или чужд копой,

смирено свил опашка

скимтящ за комат.

Години минаха.

Бръснача остро ме проряза.

Боли във мен, като проказа!

Защо ли, тъй ме ти наказа?

Отново свела съм глава,

но няма да коленича и сега,

защото знам, че осъзнал си

аз съм твое подобие!

Толкова гордо.Силно.

Знаеш това, безспорно!

А беше просто!

Исках да знам, че ме обичаш!

А беше лесно!

Исках да знаеш, че те обичам!

Сили ще намеря да простя,

но никога няма да забравя!

 

 

Дявол в съня

 

Луната синя се показа,

намигна с ледено око

шотландска гайда изпищя

нахлу с писъка страха...

Но топлата завивка не може

да стопли от страха,

че Дявола рогати

влиза у дома...

 

Нагъл, подъл,

арогантен,

Лукавия сега,

примамва към прегрешение,

с плътско съвкупление...

 

С уханието на Шанел

той дръзко смел,

присяда до леглото

лукави думи реди...

Предлага сметки тлъсти,

костюми на Армани,

огърлици с пламтящи рубини ,

морета, курорти и пясъчни дюни...

 

Луната синя се показа,

намигна с ледено око...

 

Настава утро,

сърцето в страх тупти,

върви си Дяволе с луната

не можеш да ме изкушиш,

на тебе няма да се кланям.

Душата плаха е обречена

да служи на добрия Бог...

 

Събудих се, съня е свършил,

спомена за срещата с Дявола

дълго в мене ще е жив...

 

Павлина ИВАНОВА

 ---------

Авторката Павлина Иванова е от град Горна Оряховица. Предложените горе стихове са от новата й стихосбирка, която излиза в края на месец октомври.

 

 

 


Павлина Иванова

Павлина Иванова