nabore.bg

Архивите са живи

Стара слава: Първите левскари ритали с вратовръзки

Футболистите от “отбора на народа” в началото на миналия век получавали премия за победа – купа с кисело мляко

 

Славната история на синия отбор започва от далечната 1914 г. – факт добре известен днес на всеки уважаващ себе си левскар. Но в това нетолкова далечно минало на “отбора на народа” са се случвали и цял куп интересни, и забавни неща, от днешна гледна точка.

 

Клубът се родил на Могилката

 

На запустялата поляна край Втора мъжка софийска гимназия през пролетта на 1914 г. се събирали момчетата от махалата да поритат футболната топка. Мястото се наричало Могилката и се намирало някъде в района около днешния НДК и бул. “Пенчо Славейков”. На 24 май след мач младежите решили да учредят клуба, който след това десетилетия ще събира несвършващата любов на милионите български запалянковци. Кръстник на тима на новия софийски тим станал 17-годишният ученик Борис Василев-Боркиша, който десетилетия след неотлъчно е свързан с със синия отбор. Боркиша предлага името на Апостола и веднага от само себе си отпадат другите предложения – “Олимпик”, “Рапид”, Глория”, “Мажестик”...

 

Футболистите се събирали  в млекарницата на бай Трайче,

 

македонец от Битолско, която е била съвсем наблизо срещу Могилката. Запъхтени, прашни и запотени след мач те отивали там да изпият по една боза и да решават въпросите на “Левски”. А по едно време клубното ръководство дори въвело “награден фонд” – при победа всеки футболист от “Левски” получавал пълна купа с кисело мляко.  Един от най-големите проблеми по това време за всеки български отбор бил въпросът откъде да се вземе футболна топка. В България не се произвеждали, пък и не се продавали. Първата си топка левскарите купили след като събрали стотинки за членски внос от всеки, който искал да рита – двама от тях отишли чак до Букурещ откъдето купили мечтаното кожено кълбо. Но ритнитопковците от това време си имали и друга грижа – често по средата на мача топката се пукала и играта не се подновявала докато не я залепят и зашият. По това време в София имало 3-4 регистрирани футболни тима и горе-долу толкова футболни топки. В спомените си един от ярките съзтезатели на “Левски” от това време Симеон Янков-Симето разказва: “В махалата навремето все по това умувахме – как да си осигурим топка, без която всеки клуб все едно че го няма. Веднъж някой от нас напомни, че в казармата на бул. “Патриарх Евтимий”, където играехме, видял в един ъгъл

 

захвърлени бракувани войнишки ботуши,

 

чиито горнища били сравнително запазени. Една вечер се промъкнахме в казармата и отмъкнахме няколко чифта от тия ботуши. Мерихме, кроихме, разохме и за наша радост направихме няколко сносни горнища за топки. Въпросът с плондерите страшно ни измъчи – пробвахме и с напомпани животински мехури, и с надути детски балончета – нищо не се получаваше. Накрая нарязахме няколко стари велосипедни гуми и с много мъка измайсторихме нещо като плондер. Спасихме положението в клуба...”

 

Как се появява емблематичния син екип?

 

В първите години клубните цветове били жълто и червено на райета – това дори е записано в първия устав на “Левски”. Те също били изписани от един букурешки магазин и били голяма радост за футболистите. В бедните и гладни години след Първата световна война обаче било трудно да се намерят жълто-червени екипи и левскарите през 1919 г. си ушили първите сини фланелки с бяла якичка и бели маншети. Тогава на гърдите си поставили за първи път и кръг с голямата буква “Л”. За да са по-елегантни на терена левскарите решили да излизат на мач с вратовръзки върху фланелките. Тази екстравагатна мода траяла ден до пладне – на мач във Варна с тамошния тим “Тича” сините позорно и завинаги захвърлили мъжкия атрибут. В морската столица бил непоносим пек, а мачът ставал в градския колодрум, където температурите се били като в сауна. Левскарите тичали с вратовръзки, които ги задушавали по терена  - щом свършило първото полувреме и влезли в съблекалнята ги захвърлили. И повече не ги сложили...   

 

Първият химн на “Левски”

 

написал комопозиторът Любомир Пипков. Това се случило през 1924 г., когато той бил още 16-годишен ученик и върл запалянко на “синята лавина”. До наши дни текста на химна е достигнал, запазен от славния футболист от миналато Никола Димитров-Фъц. Ето една строфа от марша на левскарите:

Хип, хип, ура, ура, ура!

На спорта в ярката зора

кого ли ние не сразихме

и кой от нас не беше пръв.

С устрем всички победихме,

че е “Левски” в наш’та кръв!

Химни за сините се пишат и след това – през 1924 г. написва Христо Маников, през 1956 г. – Александър Райчев, през 1964 г. – Иван Буюклиев.

 

Първата стачка в българския футбол

 

също е свързана с “Левски”. През лятото на 1929 г. дванадесет от играчите на сините отказват да ритат на мачове, да ходят на тренировки и да участват в международни мачове. Причините за този протест звучат доста съвременно – лоша финансова хполитика на управителния съвет на клуба и подозрения в корупция в ръководството. Започват преговори и в резултат в управата на клуба е включен и Никола Мутафчиев-Количето, който представлява интересите на играчите. По негово настояване клубът прави застраховки на 19 свои футболисти “срещу нещастен случай по време на игра или тренировка”. Това са първите застраховки на футболисти в България. “Левски” прави премиера и в друго – през 1928 г. д-р Драгомир Матеев за първи път на наш стадион извършва медицински преглед на футболистите преди мач. След сините тази практика влиза и в другите клубове.

Преди началото на Втората световна война “Левски” и “Славия”

 

играят първият у нас мач на електрическо осветление.

 

През есента на 1940 г., край игрището на синия тим са забити стълбове, по които са закачени много електрически крушки. Осветлението било доста слабо и неравномерно. Топката била намазана с фосфорисциращо вещество, но то бързо се изтъркало от твърдата настилка на терена. Общо взето и публика, и футболисти трудно виждали какво става на игрището, но ентусиазмът за игра на изкуствено осветление бил голям...   

 

Д-р Боян ЗАХОВ


Така са изглеждали първите членски карти в клуба

Така са изглеждали първите членски карти в клуба

Печатът на клуба от 1935 година

Печатът на клуба от 1935 година

Една от по-малко известните снимки на Георги Аспарухов

Една от по-малко известните снимки на Георги Аспарухов

Великият Гунди - най-голямата легенда за

Великият Гунди - най-голямата легенда за "сините" за всички времена

Новото юбилейно лого на

Новото юбилейно лого на "Левски", което появи тези дни

Основателите на „Левски” го създали през 1911, а го регистрирали през 1914 г.

Основателите на „Левски” го създали през 1911, а го регистрирали през 1914 г.

Борис Василев (Боркиша)  - треньор

Борис Василев (Боркиша) - треньор

Едни от първите „сини” футболисти играели в екипи, съвсем различни от днешните

Едни от първите „сини” футболисти играели в екипи, съвсем различни от днешните