nabore.bg

Архивите са живи

Стара слава: Първата ни подводница спасила Балчик

С нея в дълбините на Черно море се потапяли и князете Борис и Кирил

 

Днес, когато военноморският ни флот вече е без единствената си читава подводна лодка „Слава”, хубаво е да  припомним как се появили първите подводничари у нас. Лодката, която първа се е гмурнала под вълните на Черно море е била регистрирана с името „Подводник №18”.

Тя е от типа "малки крайбрежни лодки" - UB-I и е произведена в австро-унгарското пристанище Пола. През март 1916 година германското морско министерство я предоставя на България. Българският флаг на „Подводник № 18” е вдигнат на 25 май 1916 година. Неин постоянен пристан става кеят на двореца Евксиноград.

Ето какви са

 

техническите данни за този плавателен съд:

 

* Водоизместимост: 128 тона

* Дължина: 28,10 м.

* Широчина: 3,15 м.

* Основен двигател: Дизел с мощност 60 к.с. и макс. 550 оборота в минута

* Електродвигател: "Сименс" с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута

* Максимална надводна скорост: 7,84 възла

* Скорост на потапяне: 46 сек. за дълбочина 9 м.

* Максимално дълбочина на потапяне: 52 м.

* Екипаж: 17 души

* Въоръжение: два торпедни апарата за торпеда от типа "Уайтхед" 533 мм и общ запас от 4 торпеда, 47 мм оръдие и 8 мм картечница "Максим";

По време на първото й плаване и потапяне  

 

из Варненския залив

 

на борда й са князете Борис Търновски и Кирил Преславски.

През същата година Германия ни предава още една подводница-близнак "UB-I-7" ("UB-7"), но малко след това година тя е потопена, загива и един български подофицер.

Макар че според германското щатно разписание екипажът на този тип съдове се състои от 14 души, на българската подводница са зачислени 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души. За командир на „Подводник № 18” е назначен лейтенант Никола Тодоров, а помощник-командир - мичман I ранг Иван Вариклечков.

След зачисляването на лодката в състава на нашия военно-морски флот нейните постоянни маршрути са: Варна-Калиакра и обратно, Варна-Калиакра-Мангалия-Кюстенджа и обратно, Варна-Бургас-Созопол и обратно. На 6 септември 1916 година лодката се промъква

 

през минните полета

 

и разузнава в румънското пристанище Кюстенджа.

В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат от торпедата й. До края на 1916 година „Подводник № 18” попада осем пъти в минни полета - излиза балогодарение на късмета си. На 13 декември 1916 година само с появяването си лодката спира руската бомбардировка над Балчик. Кробите на противника се оттеглят от българското крайбрежие.

След Солунското примире от 1918 година нашата подводница е реквизирана от френските окупационни части в Цариград. Предполага се, че е била нарязяна на части, а двигателите и механизмите ѝ - продадени.

 

Валери БОЯНОВ


„Подводник № 18” преди да бъде предадена на френските окупационни власти

„Подводник № 18” преди да бъде предадена на френските окупационни власти

 През последните 50 години под наш флаг плаваха подводниците „Слава” и „Надежда”

През последните 50 години под наш флаг плаваха подводниците „Слава” и „Надежда”