nabore.bg

Тежката дума

Между нас казано: Паричката от баницата - за самотните хора

Сървайвър с дъх на портокали - празниците се превърнаха в нашата колективна психотерапия

 

Тези дълги, дълги празници отминаха. Е, дължината им е нищо в сравнение с това, което ни носи 2015 година. Добре, че отминалата водна, преливаща скалистия хребет на козирожката България 2014 (това е нейният знак, според астролозите) най-после си отиде. Искам го от дъното на душата си – не може да си добре, ако на другите край теб им е зле.

Не ми се падна паричката. Очевидно аз съм една от милионите, които не станаха и не стават за  личности на годината - то не бяха класации за жени, мъже, политици, спортисти, то не бе чудо. Но аз също си имам моя, лична класация на годината. Споделям я с вас, за да направите и вие нещо подобно и да се подкрепите за предстоящите стотици непразнични делници.

 

Моята класация започва

 

 с  талантливите деца на България – те пренесоха една прекрасна картина от 2014 до 2015 година, като направиха най-дългата коледна картичка – може би според Гинес, но защо ли пък само за класацията. Давам си гласа – какво ли друго имам - за  първокласника Николай, който спечели първата си районна математическа олимпиада. Имам си и приятелка-победителка-героиня - д-р Галя Х (името й спестявам, защото я тресе излишната скромност), която помага на всички, често нощем, когато е на смяна и когато в мрака болките са  най-силни. През деня тя промива раните на захвърлени кучета в една къща в Божурище, храни ги със собствени пари. Днес тя пак е спасила едно тъжно четириного.

Когато градът замръкна в коледната нощ, а в новогодишната избухна в китайски фойерверки  - казват, че се харчат стотици хиляди за забавлението – надникнах през тихите прозорци на самотните хора. Те прекарват с телевизора своите еднолични празници. В нашият вход има 6 вдовици и един покрусен вдовец. На всеки етаж по един самотник. Само по статистиката на вдовишките пенсии знаем колко много са тези хора. Тези хора празникът ги плаши, освен ако не се съберат помежду си или не ги покани някой сърдечен роднина.

В страната има и хиляди самотни деца, чиито родители са на гурбет. Наскоро ми се наложи да вляза в болница. Там видях, че и самотните млади са много уязвими. Всеки знае

 

за черната статистика за самоубийствата

 

 по празниците и непосредствено след тях. Ето тези хора, пребиваващи в безчувствената среда, в която от време на време някой с писък на отчаяние се самозапалва, и чак тогава биват забелязани - са моите истински сървайвъри. Нека тяхната  свещичка пренесе  светлина до делниците им. Те, тези хора са владетели на делниците.

Иначе нашите празници са приповдигнати, като пренапрегната струна горно до. Искаше ми се в този текст да избегна политиката, но не може съвсем без нея. Конфликти, предателства, компромиси, лукавства. Отношенията в държавата приличат на внезапно избухала междуособица, старателно замитана под килима години наред. Конфронтацията е така жестока, както през първите години на 90-те на миналия век. Тук е и надеждата за победа на доброто над злото. Само празници като коледните и новогодишните, с техните изтъркани звънчета, с вечните клишета за добри дела, с рекламите, натрапчиво тиктакащи до предстоящия климакс на празника, подаръците, прасенцето и ракийката дават някакво битово сдружаване. Позитивизъм, но далеч от онзи от учебниците по самоусъвършенстване.  Коледните празници , както и по Великден, са нашата колективна национална психотерапия. Само тогава забравяме, че се намираме във всекидневно ожесточено съревновавание помежду си и си казваме, че се обичаме. 

Знаете за теорията за пирамидата на Маслоу – онази, в която се говори за потребностите на хората и самоактуализацията. Според  нея  трябва да е осигурена храната, покривът над главата, водата, лекарствата и другите насъщни нужди, за да се изкачиш

 

на по-горен, духовен етаж.

 

 Когато гледам късметчетата в новогодишната баница, си казвам, че това е основата на нашата българската житейска основа на пирамидата  - пари, живот, здраве,  берекет, сполука, деца, тук-таме, разбира се, и любов. И като че ли много рядко, трагично много рядко, щастие. То не е сред нашите житейски приоритети. Затова и сложих в новогодишната баница две допълнителни късметчета - щастие и пътуване – да се повтарят. 

Ако даваш ухо какво се говори за хубавото минало и лошото настояще или обратото, все ще чуеш някой да говори за това, че при соца пускали портокали само за Нова година. Не за Коледа, в никакъв случай. Сега видях в куповете рекламни брошури, които получавам в пощенската си кутия, че една търговска верига е пуснала за промоционални цени цяла кофа, пълна с портокали.

Но това не е повод да се подценяваме и самобичуваме. И това си е вид празник, и това си е Нова година. Дано от пирамидата от портокали малко аромат се промъкне и нагоре, че да достигне до някой по-горен етаж на нашия дух. Да се научим да се изразяваме и да говорим между нас си. Това значи и да чуваме какво ни говорят.

 

Румяна БРАТОВАНОВА


Румяна Братованова, журналист

Румяна Братованова, журналист