nabore.bg

Литературен мегдан

Парфюм за мама

Разказ

 

          Майката на Благовест от десетина години беше останала сама с двете си деца и с оскъдната си учителска заплата едва свързваше двата края. Със заеми от приятели и роднини успя да направи сватбата на дъщеря си, която беше вече дипломиран филолог, владеещ три езика, с много добра професионална реализация. С парите от нейната сватбена застраховка майката подпомогна младото семейство при закупуване на малко самостоятелно жилище. Сега на бедната жена ѝ предстоеше да се погрижи за доброто образование на тринайсетгодишния си син Благовест.

Учебната година приключи и седмокласникът трескаво се подготвяше за конкурсните си изпити. Кандидатстваше в две от най-престижните училища в страната и му беше ясно каква ще е конкуренцията за ограничените места в тях. Но Благовест твърдо беше решил да продължи образованието си в едно от тези училища и хвърли всичките си сили в подготовката си. Майка му нямаше пари за частни уроци, но му осигури няколко консултациии със свои колеги - водещи преподаватели по учебните предмети, върху които се полагаха изпитите. Нещо повече - намери необходимите средства и го изпрати на десетдневен курс в едно от училищата, в което кандидатстваше. Самата тя не можеше да се откъсне от работата си, за да бъде с него по време на курса, но разчиташе на гостоприемството и грижата на своите някогашни хазяи от студентските си години.

Когато конкурсните изпити приключиха и резултатите бяха обявени, Благовест и майка му получиха най-напред съобщение от училището, което той беше поставил на второ място при кандидастването си. Съобщаваха му, че е първи в класацията по успех, но и майката, и синът очакваха второто съобщение – от по-предпочитаното, по-пристижното национално училище, за което кандидатите бяха изключително много. И когато най-после пристигна  съобщението, че в това училище Благовест е на трето място в класацията, радостта им беше голяма. Това беше наградата за положените усилия през последните две години в прогимназията, за упоритостта и прецизността в подготовката...

Майката на Благовест успя да скъта пари от скромната си заплата и приготви всичко необходимо за заминаването му в международния пионерски лагер в Братислава. Момчето заслужаваше да отиде там, където летуваха отличниците по успех, примерните по поведение и изявени в извънкласната дейност ученици, а Благовест беше спечелил за училището си два златни и един бронзов медал от регионални и национални състезания по шахмат.

Докато той беше на лагер, майка му се зае да уреди всичко – и своето назначение като командирован преподавател в далечно климатично училище, и записването му в желаната гимназия, и намирането на квартира в столицата. Предплати наема за два месеца и изпрати по пощата необходимите на Благовест дрехи, завивки, учебни помагала... Когато  се върна от пионерския лагер, всичко беше уредено и той с нетърпение очакваше първия учебен ден в новото си училище.

-           Мамо, аз знам добре какви са финансовите ни възможности... – каза умното момче и погледна с питащ поглед майка си. – Как намери толкова пари, за да пътуваш?... Успяла си да ме запишеш в гимназията, да намериш и предплатиш за два месеца квартирата ми, да видиш мястото на новото си назначение?...Това са много пари...

-           Ти не мисли сега за тези неща!.. Това беше моя майчина грижа... Толкова много исках да учиш в националното училище... А и ти мечтаеше за него... Как можех да опропастя всичко по липса на средства?... Нали затова си взех и командировка – ще получавам по-голяма заплата, ще даваме част от жилището ни под наем... Ще се справим през тези пет години на твоето  образование... Ти не се тревожи! Мисли само за учението, защото в тази елитна гимназия ще ти е много трудно...

-           Е, няма да е чак толкова трудно... Нали бях на курс десет дни там.. Видях какво е нивото на другите кандидати. Мисля, че с нищо няма да им отстъпя в учението, независимо от това, че съм от провинцията... Тези преподаватели, които водеха курса, още тогава разбраха, че имам солидна подготовка. Пък и резултатът от конкурсните изпити доказа това.. Ще се справя! Ще видиш, мамо!

-           Аз вярвам в теб, момчето ми... Няма да пожаля нито труд, нито средства за твоето образование...

-           И все пак искам да ми кажеш как се справи с финансовите ни затруднения... Как намери пари и за лагера в Братислава?... Оказа се, че всички, които бяха там от моето училище, са деца на заможни родители...

-           Отиването ти на международен пионерски лагер беше твоята награда за отличното ти представяне в конкурсните изпити... Ти напълно я заслужи!.. А що се отнася до средствата - ще ти кажа някой ден как съм се справила ... Сега си още малък и няма да ме разбереш правилно... Може да ме упрекнеш, дори да ми се разсърдиш за това, което съм направила...

Изминаха две учебни години и Благовест беше вече в Х клас. От икономична гледна точка досега делеше квартирата си със  свой съученик, по-голям от него с една година, но от същия град. Съквартирантът свиреше на китара и често в малката стаичка се събираха няколко негови приятели да се упражняват, а той и сам често репетираше...

-           Мамо, искам да те помоля за нещо... – с известно притеснение ѝ каза Благовест. – Може ли да се преместя в самостоятелна квартира? Трудно ми е да уча, когато някой подрънква на китара или когато в квартирата е пренаселено... Какво ще кажеш? Можем ли да си го позволим?

-           Разбира се! – каза майка му. – Заплатата ми сега е добра и мога да ти давам повече пари за квартира...

-           Ако трябва, може да намалиш другата ми издръжка – дневните ми разходи, облекло... Не е нужно да ми купуваш толкова скъпи дрехи... Моето самочувствие и отношението на съучениците ми към мен едва ли се дължи на това, което е на гърба ми... Аз вече имам определено място не само в нашия клас, но и в гимназията...

-           Можеш ли сам да си потърсиш квартира?...Ти вече познаваш квартала. Гледай да не е много далеч от гимназията... Намери си хубава самостоятелна стая и ми се обади, когато трябва да се пренесеш... Ще дойда да ти помогна в настаняването и да се запозная с хазяите...

-           Мамо... – след дълго колебание започна Благовест. - Тъй като пак опираме до финансови възможности, и понеже съм вече по-голям, сега можеш да ми кажеш онова, което отлагаш вече две години... Как намери тогава, в началото, толкова много пари да уредиш всичко?...

-           Добре... Ще ти кажа. Сега ще ме разбереш... – въздъхна майката и след кратка пауза продължи. - Помниш ли моя колега от Габрово, този, когото наричахме Иван Иванич... Предлагаше ми брак и искаше да живеем в неговия град... Ти, макар че беше малък, подразбираше, че той много държи на мен, а и към теб се отнасяше с трогателна грижовност... Сигурно си спомняш, че когато дойде с официално предложение за женитба, Иван Иванич ни донесе подаръци... Между тях имаше много скъп парфюм, купен от магазин на Кореком, където е работела сестра му... Този френски парфюм, в изключително луксозна опаковска, аз го продадох на моя приятелка... А една абитуриентка харесваше много моето златно колие „Вяра, Надежда и Любов“, искаше да има такова на бала си и аз ѝ го продадох... Бях го купила на изгодна цена преди много години ... То нямаше за мен такава сантиментална стойност като парфюма... Но не съжалявам за нищо...

-           Мамо, мамо... Ти знаеш ли какъв товар слагаш сега на все още крехките ми синовни рамене?... Как ще ти се отплатя за това, което си направила?...

-           Ето защо не исках да ти кажа за това толкова време... Познавам те добре и знаех как ще се чувстваш... Твоята синовна отплата е отличният ти успех, големите ти изяви в гимназията, първите ти публикации в „Литературен фронт“ и в списание „Любословие“, наградата ти в националния средношколски конкурс за разказ... Колко майки могат да се похвалят с това?...

-           Мамо, обещавам ти, че един ден ще мога да ти се отплатя... Бъди сигурна, че съвсем скоро и ние ще бъдем добре... И на нашата улица ще изгрее празник, както се казва... Няма да забравя какво ти дължа, мамо!...

Минаха още няколко трудни и за двамата години. Благовест успя да завърши с отличие както гимназията, така и висшето си образование. Вече имаше солидна професия и името му беше известно не само в столичните интелектуални среди, но и извън страната. Работата му налагаше чести пътувания в чужбина, а понякога и участия в международни научни форуми. Беше ходил в Лондон, Барселона, Мадрид, Истанбул, Любляна... От Рим донесе на майка си малък несесер, в който имаше нежно златно бижу във формата на сърчице... Сега всеки месец прибавяше определена сума към скромната ѝ учителска пенсия, а когато се завръщаше от чужбина, в пътническата му чанта, заедно с другите  сувенири, носеше и един скъп парфюм за мама...

 

Александрина ШАХАНОВА


Александрина Шаханова

Александрина Шаханова