nabore.bg

Лиляна Стефанова си отиде това лято, през 2021 г. на 1 август...

Тъжна вест опари душите ни в първоавгустовската нощ - в месеца на звездопадите, в съня си отлетя от нас огнената поетеса Лиляна Стефанова. В плеядата на Небесното поетическо сборище блесна още една звезда. Нареди се сред ярките ни поетеси Елисавета Багряна, Дора Габе, Леда Милева, Блага Димитрова, Станка Пенчева...

    Лиляна Стефанова – поет, есеист, романист, преводач, общественик, дипломат. В завидната си златна възраст бе жизнена и творчески неизчерпаема. До последните си земни дни  работеше.

Пишеше стихове, с които топлеше душите ни човешки. Нейни читатели – обожатели бяха няколко поредни поколения.  В дългия си деен, бурен и емоционално богат живот тя  създаде  огромно творчество.

Почти всяка година се изявяваше с нова книга

Броят им надхвърли завидната цифра 60! Пишеше във всички литературни жанрове и всичко, което излизаше из талантливото й перо, се превръщаше в търсено и незабравимо четиво. Плодовитостта й извираше от неуморната й работоспособност, от младежкото й дръзновение и от неизтощимата й енергия.

Лиляна като студентка в Москва

След излизането но обемистия й автобиографичен роман „Моят луд век” направих интервю с нея. Поздравих я за успехите, които пожъна с романа. Той е доказателство за ненаситната й жажда за живот, за творчество и обич. Усмивката на Лиляна Стефанова грее, очите й й искрят от радост, възпламенени от лудо и ненаситно любипитство към всичко в живота. А когато й казах, че сега „ще интервюирам една милионерка”, тя  ококори очи и двете се заляхме в бурен и искрен  смях.

- А! Каква милионерка съм аз?! Жена, за която единствената ценност е словото?

- Истинска милионерка си! Тиражът на книгите ти на български език и на чужди езици отдавна надвишава цифрата милион! Издателство „Захарий Стоянов” издаде в 7 тома избрано от толямото ти по обем и по значимост творчество. Читателите обичат и търсят книгите ти - „Когато сме на 20 години”, „Света, който обичам”,”Ида при вас”, „Болка на глас”, „Обич и мъка”, „Една есен в Америка”,  „Вулканите на Мексико димят”, „Душите ни са заедно”, „Япония без кимоно и ветрило”, „След полунощ”, „Бях, за да бъда”, „Шепот и вик”, „Непозволена скорост”, „Не си отивай, ден”, „Слънцето ме целуна”, „Пребродох дни на мъка”, „Свят в 33 лица” , „Още и още”... Река, голяма река тече от перото, от сърцето ти!

Лиляна ме отведе към една от стените на  жилището  си, където са окачени снимки на близките й хора, разказа ми

за родовите си корени от Егейска и Вардарска Македония,

за бежанската участ на родтелите си.

-        И днес, като чуя думата „бежанец”, изтръпвам! На Балканите думите „бягам”, „бягство”, „бежанец”, „беж”, „бежком”, „бежанци” продължават да носят страдание, мъка и болка!

Две сестри в поезията - Багряна и Лиляна

Говори за най-интересните хора в рода си – за високия, снажен свой прадядо - деен родолюбец. Бил умен, честен, способен! Затова го избирали за коджабашия – кмет на селото. Бил и търсеща натура. С трима души направили самоков на р. Белица за желязо и медна руда. Самоковът фалирал, но Лиляна знае, че „търсаческите” прадядови корени са у нея. Тя цял живот търси пътища и думи за човешките души. Дядо й пък бил съвсем различен.Прочул се с разказите си за небивилици, измислици и невероятни истории за далечни земи, в които не е ходел, но говорел за тях сладкодумно и смешно. И от него е взела нещо...

Поетесата дълго време изпълняваше административни длъжности в писателския съюз - на снимката е с поета Павел Матев (вляво) и драматурга Лозан Стрелков

После разказва с вълнение за баща си Димитър. Той бил блестящ оратор, добър автор. Публикувал е свои стихове, сатири и епиграми в списания и вестници с псевдоним „Д. Бодрин”. От него е наследила страстното си социално  и гражданско чувство, което   става водещо в творбите й.

С художничката Милка Пейкова (в средата) и поетесата Леда Милева (вдясно)

-        Не успях да израсна  толкова смела и дръзка, като баща си! Като  възпитаник на  Българската духовна семинария в Цариград е бил изключен заради разработката на темата „Образът на Тартюф в комедията на Молиер”, защото е разкрил черти от образа на Тартюф в неколцина от най-изтъкнатите си преподаватели. Но Екзар Йосиф го защитил. Отказал изключването му с думите, че мисията им е издирването на даровити деца от Егейска Македония и Одринско, които да сеят българско съзнание, български дух! Да бъдат високообразовани и да подготвят утрешната победа над Отоманската империя.”Само смело и умно момче може да напише такова съченение!На поробена Македония са нужни смели и безстрашни учители!”

  На „стената на спомените”  са и снимки от „московския период” на Лиляна, на нейните учители и приятели. Била е

единственото момиче от курс с 40 мъже

в Института „Максим Горки”. Те дошли направо от фронта.

--Някои бяха  с патерици, имах колега без ръка, друг – без крак,трети без око,  но мнозина от тях станаха световноизвестни автори. Скоро след пристигането си се разболях тежко и бях в студенската болница с три момичета. Една от тях за утеха  ми четеше „Евгений Онегин”, но без книга. После така продължи и с Лермонтовия „Демон”. Често си мисля колко от нас, българите, знаят наизуст нашите класици?

--Лиляна, имаш знакови стихотворения, по които са написани песни, други се  знаят наизуст. Такова е „Две по две” и също е за следвоенните години – „Момичетата танцуваха две по две в стари басмени рокли...”

--Написах го след години в Лондон, където бях на специализация. Гледах как в ярко осветения „Дворец на танците” в луд ритъм се вихреха десетина красиви двойки. Беше тържество на щастието, а момичетата бяха като разцъхфнали цветя. Бях омаяна  и си спомних с тъга за московските момичета.Това е безумието на моя луд век, който роди контрастите в света и моите разплакани рими...

Разходка из София с любимото й куче

-- Но си разбрала, че светът може да бъде и друг - отворен за приятелство и красота, стоплен от словото на поетите и писателите?

--Да, това беше благодарение на специализациите ми в Лондон и Айова, където се сприятелих със големи и известни поети и писатели. И чрез многобройните ми пътувани по света. Десет години бях  председател на Българския ПЕН – клуб, после бях секретар на Културната комисия за европейска сигурност и сътрудничество  в Брюксел. Участвах във форуми, срещи и конгреси на големите днешни автори от цял свят. Пропътувах десетки хиляди километри по нашата планета и имам приятели отвсякъде! Светът можеше  да бъде мирен и единен, но политиците не го направиха!

Мисля си за Лиляна,

за нейния „луд късмет”,

 за живота й в интересна епоха, във времето  на  големи наши и световни творци! Чувам гласа й.

--Дано съм успяла да предам „моя луд късмет” и на младите ни творци, на младежите у нас, за да живеят и работят така, че и България да има „луд късмет” за просперитет днес и в бъдещето си!

Дано родината  ни да стане отново най-скъпият дом за чадата си, които да имат голяма самочувствие  като граждани и като творци!

Светъл да е пътят ти небесен, Лиляна!

Петра ТАШЕВА