nabore.bg

България

Отворено писмо до министъра на здравеопазването

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО   Г- Н МОСКОВ


Г – н министър ,не се обръщам към Вас с „ Пепи „, както беше направила една наша сънародничка преди броени дни в интернет мрежата ,  описвайки историята на  своя баща , който , след дълго ходене по мъките из здравните заведения на България,тя успяла  да му уреди операция в Гърция , благодарение на европейската здравна карта без да плати нито цент , въпреки  че човекът съвестно си плащал 40 години здравни осигуровки в България , а не в Гърция.  Не използвам и обръщението „ Уважаеми „ ,както е редно . След като прочетете писмото ми , сам ще разберете ,че то би било нелепо спрямо Вас.

С  периферно внимание следях в последно време Вашите пируети  върху здравето на моя народ, които се коментираха в медиите .Умишлено не казвам „ нашия народ „ . Съдейки по действията Ви, не съм сигурна , че принадлежите , освен формално по паспорт , към този същия народ. Вашите  алабаланици   и съпровождащата ги наглост привличаха все повече вниманието ми.. Мен лично  министерските  Ви истерии въобще не ме засягат. Всеки ден , от тридесет години насам , благодаря на Бога ,че съм се спасила от наглостта на хора като Вас.Омъжена съм в чужбина , осигурена съм там и Вие сте ми НЕнужен . Но в България сте от първа необходимост на моите близки ,приятели ,роднини или просто на съвестните трудови хора , които  са болни от безнадежност  и уморени от  тарикатлъци , като Вашите.

По професия съм юрист и то „ доктор „ на Пражкия Карлов Университет ,. И понеже Вие сте само лекар, ще е добре да се замислите върху това , което Ви пиша. Аз  съм и писател с международни награди.И точно поради това , ше Ви разкажа историята на моята майка  :

В България беше дошла „ демокрацията” .Радост , еуфория , рояк от мечти и липса на инсулин.Животът на  майка ми зависеше от него четири пъти на ден. Поради наличието на антитела в кръвта и тя можеше да ползва само един вид , скъп инсулин. Както знаете той не се продава свободно , а се изписва с рецепта. „ Демокрацията „ го отпускаше само за деца и бремени с това заболяване. На майка ми и беше казано от Вашите предшественици – реформатори на здравеопазването , че поради възрастта и – 48 години –не може вече  да го получава. Сега аз съм надминала тази възраст и знам ,колко  много му се живее на човек и след 48. Ще ми възразите , че Вие нямате нищо общо с тази история . Аз пък ще Ви отговоря , че благодарение на такива като Вас , нищо не се е променило за повече от четвърт век в здравеопазването , с изключение на това , че се е превърнало в златен бизнес. Една източна мъдрост казва :. Един човек за някого може да не значи нищо , но за някой друг , той може да е цялата Вселена „ . Моята майка беше за мене цялия свят.И ето ни и нас в Гърция ,просяци за здраве – в същата тази Гърция , която е дала на затъмнените мозъци светлина и е поставила Човека в центъра на мирозданието / Сократ /. Точно тази Гърция , която изпълва Вас и политиците около Вас със хищно задоволство ,гледайки я как се гърчи днес под световния натиск , който за съжаление няма да подмине никого. Дразни Ви , че устоява правата си с достойнство , понятие днес чуждо за хора като  Вас. И тази Гърция прие майка ми в болница , а тя нямаше нито европейска , нито африканска здравна карта.Лекарите сами ни подадоха ръка и решиха ,че ще и изписват нужното количество инсулин без да плаща, от аптеката на болницата. И това продължи с години. А сега прочетете внимателно следващото : Майка ми живя години наред благодарение на инсулина , който плащаше гръцкият данъкоплатец!!!

Един ден , преди Коледа , реших да се отблагодаря на гл. лекар – професор , за разлика от Вас.Сложих в плик една добра сума и почуках на кабинета му.Благодарих с най- искрените и топли думи. И тук разказът ми ще завърши с неговите думи , които специално за Вас ще напиша с главни букви :  „ ВАШИЯТ ЖЕСТ МЕ ОБИЖДА. АЗ СЪМ ЛЕКАР И МОЯТА ДЪРЖАВА СЕ  Е ПОГРИЖИЛА  ДА  МИ ПЛАЩА  ДОСТАТЪЧНО , ЗА ДА МОГА ДА СИ ВЪРША  ДОБРЕ  РАБОТАТА , А ТЯ Е ДА ПОМАГАМ НА ХОРАТА.  ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ  ДА ЛЕКУВАМЕ  МАЙКА ВИ  БЕЗ  ДА  ЗАПЛАЩА.  НИЕ СМЕ ДАЛИ  ХИПОКРАТОВА   КЛЕТВА „.

Край на разказа.

А сега нека се върнем към Вас . Професор по медицина не сте , но произхождате от известен род на театрали и хора на словото.  Съдбата обаче не е отредила место за Вас на сцената на Народния театър, но Ви е определила  друго поприще – да лекувате.И това  е Вашата лична трагедия. Оказва се , че имате болезнена нужда от прожектори и аплодисменти , г-н министре. Това е диагноза. Преминали сте на самолечение и сте си намерили  друга сцена – парламента, за да разигравате Вашите екшън сценарии с главна тема : здравеопазването на един изстрадал и ограбен народ.. Ето как Ви виждам аз , като писател на къси разкази: Когато се спусне завесата след Вас ,няма да чуете бурни аплодисменти , както това се случва на всяко представление на Мая и Теди.Те са ги заслужили с дългогодишен труд , себеотрицание и себераздаване , а Вие сте аматьор – тарикат, от има – няма година.Животът е стълба – едни се качват , други слизат. Завеси се вдигат , завеси падат. Идете в Народния театър и седнете тихо в някой ъгъл.Погледнете със въображението си Вашия водевил , преценете Вашата роля в него и се запитайте , дали Ви харесва? Театърът също лекува- лекува болните души. Печалбата от Вашия  спектакъл  може и да е голяма ,но във всяко левче от нея  е стаена по една горчива сълза от някой , който за Вас е никой , но за друг е цялата Вселена.

Г- н министър Москов , спуснете завесата и сам сложете край  на това представление , докато все още имате възможността да го  направите  с  достойнство.

 

Елена Пеева – Никифоридис

 

 

bradva.bg

 

"Здравеопазването" в България