nabore.bg

Тежката дума

От провала на “Южен поток” и комшиите губят, особено Сърбия

Още дълго ще има да се говори за това кой губи и колко от отказа на Русия да строи Южен поток. Особено в държавите, през които тръбата трябваше да мине. Шокът не отмина и  тях, дори и тези, които се надяваха на разклонения от трасето, които да доведат горивото до тяхната територия. Като Македония, например. Нейните управляващи се надяваха чрез непрякото включване в трасето на Южен поток с газов „крак” от Сърбия на юг да гарантират енергийната си сигурност за дълъг период от време. Но вероятно поради ограничената газова инфраструктура в страната, или поради закъснялата с години газификация, реакцията сред управляващите край Вардар беше относително спокойна.  Пък и  Скопие не беше пряко свързан с проекта, не бяха направили предварителни инвестиции, за които сега да съжалява или да се тюхка, че са изгубени. За разлика от Сърбия, например, бъдещите руски доставки не бяха продукт от приоритетни политически отношения с Москва. Тази „вторичност” на македонската обвързаност с проваления Южен поток може би се оказа и от полза за малката държава край Вардар. В Скопие винаги са били силни гласовете, че държавните лидери  не могат да използват кръстопътното положение на републиката и не правят достатъчно усилия да привлекат тръби, които да минават през нея. Хем да печелят от транзитни такси, хем да си решат въпроса с енергийните доставки. Но така и не се роди проект, който пряко да трасира македонската територия. В това число и Южен поток. Сега тази реалност се оказа от полза, май. В момента, когато премина първият шок, в Скопие започнаха да се оглеждат за алтернативи и ги намериха в обещаваните бъдещи други проекти, които ще се строят около Македония. Само бизнес, нищо политическо.

Но ако за Македония Южен поток бе просто възможност да реши въпроса с енергийните доставки, за Сърбия  тръбата имаше и своето политическо значение. Южен поток бе основният аргумент за така нареченото руско-сръбско стратегическо-енергийно партньорство, което очевидно сега трябва да бъде преразгледано. В проекта Южен поток на Сърбия бе отделено специално място-освен тръбата, която трябваше да премине през нейна територия, беше определено и място за хранилище, в което горивото да се съхранява. Нещо повече, бъдещият проект стана част от сделката, с която Газпром  преди седем години купи монополното сръбско предприятие  за търговия на петролни продукти НИС /Нефтена индустрия на Сърбия/.Още тогава, при покупката имаше сериозни възражения, че по този начин Белград практически подарява на руската страна своите енергийни ресурси  и инфраструктура срещу обещания за участието на Сърбия в Южен поток. Сега дори има гласове сделката за НИС да се развали и да се търсят материални компенсации от Москва, но такива клаузи в договора не съществуват.С една дума-сръбските политици не вярваха, че Южен поток може да пропадне, нещо повече, той бе и материалната  основа на сръбско-руското стратегическо политическо и междудържавно партньорство, което определено дразни Брюксел. Най-малкото, че Белград е кандидат за членство в Европейския съюз, но не се отказва от развитието на приоритетните си отношения с Русия и все още устоява на натиска и не се включва, макар и частично, към санкциите на Брюксел към Москва.Единственото успокоение, ако изобщо  може така да се каже, в Белград е, че всъщност  Сърбия няма друга алтернатива освен руското гориво,откъдето и да идва то.


Костадин ФИЛИПОВ

 --------------

Авторът е бивш кореспондент на БНТ в Скопие


Костадин Филипов, коментатор

Костадин Филипов, коментатор