nabore.bg

България

От първо лице: Да си японска свекърва е страхотно

Снаха ми Рьоко е невероятно интелигентно, възпитано и приятно момиче, казва журналистката от БНТ Мария Пеева


Снаха завела болната си свекърва на лекар. След като свекървата излязла от кабинета, снахата отишла при лекаря, за да се поинтересува за здравето на роднината си. Докторе, има ли надежда, попитала тя. Лекарят отвърнал: Няма дъще, няма, само настинка е.

Ако разкажете този виц в Япония, вероятно няма да го разберат. В стремежа си да открият под вола теле редица изследователи стигат дотам, да търсят корените на хронично лошата слава на свекървите в гените ни. Някои дори твърдят, че архаичното наследство все още командва чувствата ни, че било като тих шепот в главата ни - веднъж по-силен, друг път по-слаб, който влияе върху възприятията, симпатиите, емоциите и интуициите ни. В Германия пък един популярен вид кактус многозначително носи името “свекървино кресло”.      

Но съвременният живот показва, че всичко това са глупости и че понятието “зла свекърва” е остаряло клише. “Синът ми е женен за японка от 12 години - казва Мария Пеева, дългогодишен редактор в Българска национална телевизия. - Снаха ми е изключително приятно и интелигентно момиче, казва се Рьоко Ида и е много възпитан и деликатен човек. Двете с нея

                      

разбиваме българския мит

 

за обтегнатите отношения между снаха и свекърва. Между нас има разбиране, обич и взаимна симпатия на много високо равнище. Когато идва вкъщи, аз й казвам “това е твоят дом, тук се е родил твоят мъж, отваряш всички шкафове, бъркаш, вадиш каквото искаш и т.н. Но тя не го прави, а пита - мога ли да отворя този шкаф, мога ли да взема кафето? Това е вид възпитание, вид отношение, което аз ценя много високо.” Мария действително не може да се нахвали с Рьоко. Тя е жена със силен български характер и в началото й е трудно да си представи как ще приеме бъдещата си снаха. Но всичко става толкова леко и естествено, че Мария остава запленена от благородството, изяществото и изтънчената духовност на новата си японска роднина. Категорична е, че тези черти са характерни за японките. “Отношенията ни са чудесни, тя е страшно внимателна. Научи се да готви чудесно български ястия - пълнени чушки, дори и шкембе чорба с чесън, понеже синът ми го обича. Купува шкембето от специална месарница, вари го, подправя го и става много вкусно.”

Понякога Мария гостува на сина си в Сапоро, на остров Хокайдо в северната част на японския архипелаг, където живее семейството. Сватовете също са много сърдечни, мили и

                  

изключително гостоприемни хора

 

“Когато отидем у тях, майка й приготвя богата трапеза с какви ли не японски блюда, само от пиле мляко няма. Те се държат чудесно и със сина ми, винаги помагат когато и с каквото могат. Само добри неща мога да кажа за тях.”

Рьоко е завършила японска литература, чете много и се интересува от музика и изобразително изкуство. При японците липсва културата на докосването, типична за Балканите - да прегърнем някого, да го целунем, докоснем, та дори да го ощипем. “Японците не се ръкуват, когато това не е необходимо по протокол. При среща те се покланят и колкото по-уважително искат да се отнесат към човека срещу тях, толкова по-дълбоко се покланят. Снаха ми, обаче, свикна с нашите маниери, защото от самото начало като се запознах с нея, я прегърнах и целунах по нашия си маниер”, казва Мария.

 

Снаха й знае български

 

и може да води обикновен разговор. Възприема много позитивно християнските ценности, макар че е будистка като родителите си, харесва нашите църкви и манастири и е направо влюбена в Рилския манастир. По нейните думи тя е много духовен човек, което е важно, понеже и синът й е такъв, и така двамата намират много лични и интелектуални мостове, които ги свързват. “Двете култури - японската и българската - са като две различни планети, които взаимно се привличат. Още Джон Ленън беше казал, че мъж, който има съпруга японка, не поглежда друга жена”, заключава Мария с лека усмивка, явно имайки предвид съпругата на покойния бийтълс - Йоко Оно.  

 

Вестник „Златна възраст”                  

 


Усмихнати една до друга - снахата Рьоко и свекървата Мария

Усмихнати една до друга - снахата Рьоко и свекървата Мария