nabore.bg

Архивите са живи

Минало: От Москва свалили пиеса от репертоара на театър "София"

В премиерната вечер храмът на Мелпомена бил затворен, с обяснението, че “актрисата Белла Цонева си счупила крака”

 

През далечната 1977 г. големият руски писател Валентин Распутин посетил България. Сибирският прозаик вече бил спечелил световна слава – превеждан от Китай до Италия, европейската критика го наричала “съветския Маркес”. В театър “София” Распутин се срещнал с актьорите, които избрани да играят в спектакъла “Живей и помни” по едноименната му повест.

 

Репетициите вече били започнали

 

и за режисьора Николай Люцканов (баща на актьора Владимир Люцканов) това било добър случай да си свери часовника със самия автор. По драматизацията и превода на “Живей и помни” бил работил и Руси Чанев, а за ролите били привлечени добри актьори – Белла Цонева, Ицко Финци, Стефан Илиев, Антон Горчев, Иван Григоров... Малко преди това повестта излязла в съветския литературен печат (сп. “Наш современик”) и в София трябвало да има първата си сценична поява. В тогавашния Съветски съюз гледали на Распутин с неотслабващо подозрение, въпреки таланта му. В София писателят имал няколко интересни срещи

 

и си заминал по живо по здраво.

 

В театър “София” (сцената “Зад канала”) насрочили премиерата за есента. Както било прието по тогавашната театрална практика посветили спектакъла “на 60-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция”. Отпечатали афишите и програмата, билетите за премиерата се разпродали, някои вестници дори съобщили за репетициите. В книжката на програмата включили интервю с автора, биографията му и задължителния цитат от Тодор Живков за “възпитанието на новия човек” от доклада му пред Юлския пленум на ЦК на БКП през 1968 г. С голям успех минало и едно предпремиерно представление пред журналисти и театрали.

Във вечерта на премиерата обаче станало нещо нечувано – театърът посрещнал зрителите

 

с плътно затворени врати.

 

Публиката с билети и покани в ръка се тълпяла пред тротоара на “задканалната сцена” и се чудила какво става. Целият театър бил потънал в мрак, а на входа се мъдрила надраскана на ръка бележка: “Премиерата се отлага, тъй като актрисата Белла Цонева си счупи крака”.

През следващите дни из театрална София плъзнали слуховете за провалената премиера на “Живей и помни”. Някои от тях се повтаряли толкова упорито, че почти се покривали с истината. Станало ясно, че още по време на репетициите от съветското посолство гледали с едно на ум на “качването” на Валентин Распутин на българска сцена. След консултации с Москва дошло

 

указание от най-високо място.

 

Самият културен министър на СССР и кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС Пьотр Демичев наредил “да се въздейства на българските другари пиесата да се свали от репертоара на българските театри”. Причината за тази цензурна намеса била повече от прозаична – в повестта “Живей и помни” темата за войната била изведена чрез образа на един дезертьор. Реакцията на отдел “Култура и изкуство” в ЦК на БКП била светкавична – така се стигнало до “контузията” на Белла Цонева. Макар, че през следващите дни колегите й, я гледали да се разхожда здрава и права по софийските улици. Само година след това

 

се случил нов куриоз –

 

варненският театър (”ни лук ял, ни лук мирисал”) поставил спектакъла “Живей и помни” на Распутин, който имал над 35 успешни представления.

През сезона 1979-1980 г. руският писател пак влязъл в български театър. Режисьорът Крикор Азарян започнал да репетира “Последен срок” от Валентин Разпутин в Народния театър “Иван Вазов”. Тогавашният директор Дико Фучеджиев, който бил и партиен секретар на СБП, решил да пробва почвата – как ще бъде приет спектакъла. На генералната репетиция поканил театрали и журналисти. След това извикал в кабинета си литературният критик Любен Георгиев и журналиста Кирил Момчилов. Последният бил приятел с Валентин Распутин и по телефона на Фучеджиев

 

позвънил на писателя в Иркутск.

 

 “Значи в България не се отказвате все пак да ме поставяте, въпреки неприятностите, които ви докарах!?”, учудил се Распутин. Момчилов го успокоил, че този път пиесата ще мине и генералната репетиция е станала много добре.

Премиерата преминала с успех – вестниците се напълнили с хвалебствени рецензии. Публиката пълнела салона на Народния. От Москва обаче пристигнало писмо от всемогъщия Пьотр Демичев до нашия Комитет по култура. По думите на тогавашния главен драматург на театъра Чавдар Добрев в него се твърдяло черно на бяло, че пиесата “Последен срок” на Распутин

 

е клевета срещу съветския начин на живот.

 

Добрев и друг път си бил “патил” от творчеството на Распутин. В началото на 70-те години като първи главен редактор на сп. “Съвременник” Чавдар Добрев поема отговорността да публикува повестта на сибирския писател “Пари за Мария”. Нещо в нея обаче изплашва съветника на Тодор Живков поета Димитър Методиев. “От канцеларията на Живков започнаха проверка – повестта била идейно вредна”, разказва Чавдар Добрев. Отишли с Павел Вежинов при Павел Дихнов, втори по ранг съветски дипломат у нас по това време. Дихнов бил бивш фронтовак. Той ги изслушал и им казал: ”Ребята, положението ви може да бъде спасено. Распутин е писател от ранга на Толстой, Достоевски и Чехов. Ще ви помогна.” И настина им помогнал –

 

проверката на партийните цензори

 

била прекратена.

През същата тази 1977 г. в “Партиздат” чакал да види бял свят сборникът “Повести и разкази” на Распутин. Редакторите се ослушвали покрай театралните скандали с пиесите му какво да правят. Един от високопоставените партийни функционери на КПСС, когато бил на почивка в България през лятото на 1977 г. подхвърлил на българските си колеги, че постепенно официалните съмнения към творчеството на Распутин отпадат. Апаратчикът споделил , че писателят съвсем скоро ще получи Държавната награда за литература на СССР.

Чак след още няколко официални уверения от Москва, че на Распутин вече не са гледа с подозрение, от “Партиздат” се осмелили (!) да пуснат по книжарниците томчето.

Само преди броени дни (на 15 март) Валентин Распутин навърши 77 години. Въпреки световната си слава, днес той живее по-мълчалив и по-самотен от преди – преди няколко години дъщеря му загина в самолетна катастрофа край Иркутск.

       

Д-р Боян ЗАХОВ


Наричат писателя Валентин Григориевич Распутин

Наричат писателя Валентин Григориевич Распутин "руският Маркес".

Министърът на културата на СССР Пьотр Демичев бил главният цензор на творчеството на Распутин

Министърът на културата на СССР Пьотр Демичев бил главният цензор на творчеството на Распутин

Днешният Малък градски театър

Днешният Малък градски театър "Зад канала" преди години бе втора сцена на театър "София"

Актрисата Белла Цонева

Актрисата Белла Цонева "си счупила крака", заради провала на премиерата.

Съветското списание

Съветското списание "Наш современик" напечатало доста от плашещите творби на Распутин.

Крикор Азарян поставил пиесата

Крикор Азарян поставил пиесата "Последен срок" на Распутин в Народния театър

Дико Фучеджиев - тогавашният директор на Народния театър и партиен секретар на СБП

Дико Фучеджиев - тогавашният директор на Народния театър и партиен секретар на СБП

Проф. Чавдар Добрев - главен драматург на Народния театър

Проф. Чавдар Добрев - главен драматург на Народния театър

Руският писател с внучката си.

Руският писател с внучката си.