nabore.bg

Лични драми

А бяхме млади: От дядо научих пчеларството

Изчезнаха някои медоносни растения – затова мрат пчелните семейства

 

Бях в шести клас когато по-големия ми брат отиде в Троян да кара курсове по лозарство, овощарство и пчеларство. Когато ги завърши го назначиха за отчетник на лозарска бригада. Лозовият масив беше в местността Мусмуля където имаше голяма чешма. Дядо купи на брат ми десет кошера. Реши да ги настани точно в тази местност - брат ми когато има свободно време да гледа и кошерите. Заградиха един участък и построиха колиба.

Дядо ми сякаш имаше по-голям мерак. Всеки ден с магарешката каруца ходеше на кошерите. Запалих се и аз. Още от тогава покрай дядо усвоих някои неща. Но сякаш най-важното беше да не се плаша и да търпя, когато пчелите ме жилят. Когато ме ужилеше пчела се надувах, но нищо не ми ставаше. Не бях алергичен. Докато завърших седми клас помагах на дядо. След като завърших вече забравих за пчелите. Минаха години. Ожених се. Бащата на съпругата ми имаше пчелин разположен на още по-живописна местност - Молосманската  чешма. Пчелинът беше разположен в акациева гора. На стотина метра отсреща имаше и липова гора. Приятна гледка беше, когато цъфнеше акацията и липата да се наслаждава човек на работните животинки. Надпреварват се да мъкнат прашец в сандъците. Тогава кой знае защо не намирах време, пък бях си наумил, че съм станал алергичен. Беше ми приятно, но рядко ходех на пчелина.

Изминаха още години. Наложи се кошерите да ги приберем по-близо до село, защото се явиха крадци. Не крадяха по един-два кошера, а по четири-пет. Бащата на съпругата ми вече беше прехвърлил деветдесетте. Все още не се предаваше, но вече  нямаше сили. Освен това, там където бяха настанени кошерите, започнахме да пречим на някого. Трябваше да ги махнем от там или да ги продадем. Взех решение макар и след толкова години да се заема аз. Преместих ги в наследствен имот на съпругата си. Знаех, че ще имам доста неприятности със съседите, за това узаконих пчелина. Десет години ги отглеждах там. Не успях да се регистрирам по програмите за екопчеларството. Не ме одобряваха, защото не можех да лъжа. Сега се навъдиха не пчелари, а печалбари. Имат по 1000-2000 пчелни семейства. Не е за вярване, но така пишат. Виновни са управляващите, че не осъществяват контрол. Отглеждах около двадесетина пчелни семейства. Редовно вадех по 30-40 килограма мед от кошер.  През всичките тези десет години търсех да намеря помощник. Не успях да намеря такъв, защото страхът от ужилване ги обезкуражаваше.

Напоследък много започна да се пише и говори за измирането на пчелите. Много версии и много предположения. Аз съм любител-пчелар и ще изразя моето скромно мнение, с което не ангажирам никого. Сигурно  пчелите както и  хората измират от  болести за които учените не могат да дадат точни обяснения. Друг много важен фактор е, че голяма част от горите с липа и акация са изсечени. Няма ги вече и някои медоносни растения като див синап, магарешки бодил, шабла и др. Съвременната обработка на почвата, третирането с хербициди и  препарати ги отвъди. Сигурно и затова се наблюдава масовото напускане на пчелите от кошерите. Едва ли на този етап някой ще се наеме да възстанови равновесието в природата.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно АБЛАНОВО, Русенско