nabore.bg

Тежката дума

От пусто в празно: Острите ръбове на кръглите маси

В парламентарните комисии най-често тичат пред вятъра, задухал от Брюксел

 

Неотдавна присъствах на две кръгли маси в парламента. Няма съмнение, че това е мястото, където трябва да се извика, когато проблемите нажежат общественото пространство до краен предел. Там се коват законите, там трябва да се чуе какво мислят експерти и общественици – и народните представители да застанат зад поредната кауза. Да, кръгли маси в парламента не липсват. И това, че народни избраници приемат този начин на общуване и информираност, е прекрасно.

            И е естествено точно народните избраници да имат идея защо, кога и как да бъде проведена кръгла маса при тях. Естествено е те да бъдат предизвикващите към диалог.

 

Те са в по-неизгодна позиция,

 

 ако само се присъеднияват към идея, напираща отвън и изразяваща вълненията на някаква част от т.нар. гражданско общество. В този смисъл кръглата маса за агресията и противодействието на тази напаст прави чест на организаторите. Тя е по идея на проф.Георги Михайлов, зад идеята застават и д-р Нигяр Джафер, д-р Даниела Дариткова и г-н Явор Нотев. Великолепното изложение на проф. Вихра Михайлова, както и на криминалния психолог Росен Йорданов бяха чудесна основа за разсъждения. И двамата  показаха многостранен поглед, богата култура и дадоха неподлежаща на съмнение информация. Това не беше повърхностно тичане по пистата на агресията, а сериозен анализ на двама професионалисти със социална чувствителност. До тук – добре. Сериозни организатори, сериозни презентатори...Веригата се къса, според мен, от представители на някои институции. Неподготвени да проникнат в проблема, а може би и без желание да утежняват високите си позиии с „излишни“ мисли. Особено ме разочарова една дама, млада и усмихната, която искаше единствено да покаже, че е била в Брюксел и как там, ах, как там са й ръкопляскали...Една висока позиция на зам.-министър в социално министерство предполага ако не опит, то поне подготовка, за да не звучи така странно на фона на един сериозен, дори страшен проблем. Дамата с настроение говореше за деинституализацията, как тя се осъществява успешно и как са се радвали в Брюксел да чуят това. Работата е там, че този полет в неясното, последвал тоталното отричане на социалните домове, не бе съпроводен със създаване на механизъм, който да замени отричаното.

 

Дамата очевидно не е наясно за бъркотията

 

 от закриването на домовете, не е наясно от последствията...За нея беше важно да съобщи, че там, в тия домове, е имало агресия и сега! – край, няма да я има. Това е илюстрация точно на поглед отгоре и отвън, не е изложение и анализ на правителствен човек. Нейният поглед, заключенията й в никакъв случай не кореспондираха с казаното от двамата специалисти. Ако ще говорим за противодействие, не можем да го очакваме от подобни личности. А те са „горе“.

            Агресията тревожи обществото ни и е част от онова, което преживява цялото човечество. От „малките войни“, атентатите, до уж случайното блъскане на улицата. Тя ни води до психологически срив, отнема живот, променя съдби. Противодействието не може да дойде от неосведомени и немислещи водещи личности в обществото. Те имат своя оптимистичен поглед на незнаещите или самозабравилите се. Или на хората без опит. Според един млад човек те са тези, които ще убият агресията. Питам се отделни представители на институции дали бяха прочели поне заглавието на презентацията на проф. Миланова. Защото то включваше и понятието „мозък“. И от изложението ставаше ясно, че агресията по принцип е заложена в човека, причината за нея  е неговата самоотбрана, неговото усещане за аз-а, застрашен от нещо и уплашен. И става дума за търсене на механизми, с които ще се контролират изразите на агресия. Ще се осъществява огромна превантивна дейност срещу евентуалната силна изява на насилието.

 

Става дума за една друга настройка на човека,

 

 която няма да предполага тези остри сблъсъци и желания да се унижи друг човек, други хора. Изключително сложно е да се регулират отношенията в едно изпълнено с нищета общество, нищета, на фона на корупция и кастово самодоволство. И е нужно много повече от опит и политическа отговорност. А то...тук-наме и тях ги няма.

            Наскоро ми разказаха за дете, палаво и поради това гонено и унижавано от госпожите в детската градина, тичат след него и го снимат, за да покажат на родителите му колко е „гадно“.     И употребяват това определение пред всичките деца. Където и да се вгледаме, много от действията на хора и институции само създават почва за агресия. Вместо очакваното действие – пренастройка на отношенията, пренагласа на отделния човек, изграждане на стабилна самооценка.

            Насочването към полезна и обхващаща много от времето дейност е едно от възможните решения за социален контрол на агресията. Друга кръгла маса в парламента бе фокусирана върху здравните медиатори – една мрежа, създадена от известния невролог, завеждащ Неврологичната клиника на Александровска болница, професор Ивайло Търнев. Информацията за десетгодишнината на мрежата, направена от професора, беше не само информативна, тя се движеше по острите ръбове на проблемите, без да изключва човека и неговото действие. Мрежата е социално полезна идея. Но щом е кръгла маса, и то в парламента, тя отново изисква да се срещнат различни погледи. Защото, както и при темата за агресията, най-важно е съчетаването на всички отговорни фактори в държавата, търсенето на общия път, където всеки ще поеме своята част от отговорността. И като пропусна отново някои хора на някакви позиции, за които явно кръглите маси са възможност да се покажат

 

чрез някакъв водопад от думи,

 

 ще поставя акцент върху съществената роля на личности, които кратко и ясно очертават проблема с неговите проекции в бъдещето. Нека това бъде заключителното слово на д-р Нигяр Джафер, зам.-председател на Народното сърание и член на здравната комисия. Тя обозначи огромната роля на здравните медиатори за здравето на българина, изброи проблемите, които съществуват при провеждането на тази полезна и неблагодарна дейност, погледна в настоящето и бъдещето с взора на стабилен политик и лекар.

            Ползата от кръглите маси се измерва с посланията, стигнали до обществото и до онези, които са политически и духовни водачи на това общество. Ето защо, освен идеите, които предизвикват тези дебати, е необходимо там да участват и подготвени представители на изпълнителната власт, на институциите. Те са хората, от които се очаква полезно действие. Полезна мисъл, преди всичко. Ако, разбира се, във властта ни има такива  хора с опит и мисъл, на които гражданското общество да се довери...

 

Юлия ПИСКУЛИЙСКА

Вестник „Златна възраст”


Юлия Пискулийска

Юлия Пискулийска