nabore.bg

Литературен мегдан

Откровено: Обяснение в любов към Пловдив

Eсе


Вървя по пловдивската „Главна”. Тя започва от пешеходния мост на Марица и продължава до Площада,  Пощата и Градската градина. По нея са наредени все желани обекти: магазини, кантори, офиси, кино, театър, хотели,  сградата на общината… Пълна е винаги с хора. Днес потокът е малко ленив, защото е жега. Благодарение на грижовни търговци, обаче,  човек има къде да поседне,  да се подкрепи с нещо подходящо за случая.   Застоявах се на Джумаята. Там, до Римския стадион, художниците предлагаха творбите си. Неизвестни, те мечтаеха един ден да достигнат славата поне на Златю Бояджиев…Учителската ми заплата не позволяваше да правя нестандартни разходи, но пък можех на воля да се  любувам на пейзажите… Все-пак, през годините успях да си закупя няколко картини. Усмихвах се под мустак на чужденките, застанали за снимка пред малката скулптура на местния идиот Мильо, защото знаех с какво беше прочут. А вероятно и те са знаели… Дълго слушах - когато ме впечатляваха, уличните музиканти. Понякога подавах монети и на просяци. Извратено е, но се надявах да са наистина бедни, защото имаше много „артисти” измежду тях.

Сенчестите „копчета” до фонтаните и този път бяха заети, затова ускорявах към парка…В началото му са шахматистите. Двама играят, двайсет гледат. По-навътре пенсионерите обсъждат политико- икономическото положение на страната, което точно в тоя момент не беше никак   розово... Като спореха кои са виновниците за това… Повечето носеха чанти, които издаваха принадлежност към ДС („Домашно Снабдяване”). Специалните карти за пътуване ги правеха мобилни и опасни… По строго разписание напускаха дебатите и тръгваха -  устремени и анонимни -  към пазарите с най – ниските цени... По алеите момчета с ролери ловко изпреварваха майките с детски колички. Млади и възрастни почиваха, съзерцавайки езерото. Всички, дори изолираните от света влюбени, се наслаждаваха на прохладата, тишината, чистия въздух и птиците…

Прибирам се по „Иван Вазов”. Огромните дървета са образували с клони красива арка. Тя не позволява на горещите слънчеви лъчи  да  докосват земята… Обичам  тоя град! Обичам Главната, тепетата, Марица, Стария град с античния театър. Неповторимата му атмосфера…Защото Пловдив ми дава самочувствие, настроение и надежди!                                                                                        

 

Георги СЛАВКОВ

-------

Георги Славков е роден на 15 януари 1945 г. в с. Калояново.  Завършил е философия в СУ „Климент Охридски“. В продължение на 25 години е работил като редактор в местния печат. Започнал да пише разкази едва няколко години след пенсионирането си, като преподавател в Професионална гимназия по транспорт „Гоце Делчев“ в Пловдив. Тогава прецених, че вече се е избавил от клишетата и изкуствения патос, с които беше придружена журналистическата професия преди 10 ноември 1989 г. Пише предимно хумористични разкази – напук на общо взето тъжното му пенсионерско битие. Всичките сюжети на разказите и есетата му са лични преживелици.



Старият Пловдив

Старият Пловдив

Георги Славков

Георги Славков