nabore.bg

Литературен мегдан

Обичам те, в мечтите ми едва родена

 Обичам те, в мечтите ми едва родена!

С още лека и прозрачна плът.

Получовек-полувидение,

в началото на губещ се в мъглите път.

 

Обичам те, преди да те докосна!

Преди да сетя топлия ти дъх.

Когато си далечно безопасна още

 и ръцете ти не могат да ме наранят.

 

Обичам те, тъй както се обича само,

когато ти си чужда или ничия.

Когато още аз те нямам,

а ти едва родена си в мечтите ми.

 

Отрицание

 

 И се връщам назад.

И се смея. И плача. Повръщам!

От този жалък глупак,

който бил съм и още съм всъщност.

 

Някой, някога, нещо е писал...

Някой, някога, нещо е чувствал...

Отричам! Отричам! Отричам!

Че този някой, аз съм бил всъщност.

 

Да пием, казваш, по кафе?

 

Да пием, казваш, по кафе? Добре!

Но знаеш ли, къде е тук проблема?

Че някак, още, моите ръце,

несвикнали са с твоята отдалеченост...

 

И не може ти да си на метър-два,

а те - в скута ми да си кротуват.

Та ръцете ми, неволно, без да разбера,

към тебе ще се спуснат без да се интересуват,

 

че аз и ти сме вече разделени.

И тъй, приятелски, излезли сме - на по кафе...

Съжалявам... Но поканата ще бъде отклонена!

Засега така е най-добре!

 

Очите ти ми отговориха отдавна

 

 Ако бях ти казал - Остани!

Нима ти щеше да отвърнеш "Ще остана!"?

Та аз те виждах вече как вървиш

 по път, по който мен ме няма!

 

Та аз те виждах вече как вървиш

 с друг, по други булеварди...

Недей ми отговаря! Замълчи!

Очите ти ми отговориха отдавна.

 

Обичай ме до там

 

Обичай ме до там - до слънчевия праг!

Недей навътре да пристъпваш!

Не са за тебе тези хаос и мрак.

Не е за тебе мойто "Вкъщи".

 

Не свикнали очите ти с тъмното,

ще се препъваш ти, на всяка крачка. -

В мислите навсякъде разхвърляни,

в мечтите ми - износени, омачкани.

 

Не си мисли, че можеш да разтребиш!

Че слънцето, събрано, в двете ти очи,

ще прогони, някак си, с времето,

мрака даже, от най-тъмните ъгли.

 

Не се хаби! Недей се заблуждава!

Ако можеш, просто ме обичай, ти до там -

до там, додето слънцето огрява.

А нека в мрака си да бъда сам.

 

Момичето с най-прекрасните сини очи

 

 А си мислех, че властвам над думите...

Но ето ме, днес, пред нея стоя.

И загледан в очите и - сините -

не мога да кажа дори и една.

 

Мълча... Мълча и съм никой!

Какво съм постигнал в този живот?

Щом тя ще е чужда и никога,

не ще да я имам, дори и за нощ.

 

А си мислех, че властвам над думите...

Но душата ми днес пред нея мълчи

 Пред нея - жената, момичето

 с най-прекрасните сини очи...

 

Кольо КОЛЕВ, Бургас