Литературен мегдан
- search
- Всички
Обичам те, в мечтите ми едва родена
Обичам те, в мечтите ми едва родена!
С още лека и прозрачна плът.
Получовек-полувидение,
в началото на губещ се в мъглите път.
Обичам те, преди да те докосна!
Преди да сетя топлия ти дъх.
Когато си далечно безопасна още
и ръцете ти не могат да ме наранят.
Обичам те, тъй както се обича само,
когато ти си чужда или ничия.
Когато още аз те нямам,
а ти едва родена си в мечтите ми.
Отрицание
И се връщам назад.
И се смея. И плача. Повръщам!
От този жалък глупак,
който бил съм и още съм всъщност.
Някой, някога, нещо е писал...
Някой, някога, нещо е чувствал...
Отричам! Отричам! Отричам!
Че този някой, аз съм бил всъщност.
Да пием, казваш, по кафе?
Да пием, казваш, по кафе? Добре!
Но знаеш ли, къде е тук проблема?
Че някак, още, моите ръце,
несвикнали са с твоята отдалеченост...
И не може ти да си на метър-два,
а те - в скута ми да си кротуват.
Та ръцете ми, неволно, без да разбера,
към тебе ще се спуснат без да се интересуват,
че аз и ти сме вече разделени.
И тъй, приятелски, излезли сме - на по кафе...
Съжалявам... Но поканата ще бъде отклонена!
Засега така е най-добре!
Очите ти ми отговориха отдавна
Ако бях ти казал - Остани!
Нима ти щеше да отвърнеш "Ще остана!"?
Та аз те виждах вече как вървиш
по път, по който мен ме няма!
Та аз те виждах вече как вървиш
с друг, по други булеварди...
Недей ми отговаря! Замълчи!
Очите ти ми отговориха отдавна.
Обичай ме до там
Обичай ме до там - до слънчевия праг!
Недей навътре да пристъпваш!
Не са за тебе тези хаос и мрак.
Не е за тебе мойто "Вкъщи".
Не свикнали очите ти с тъмното,
ще се препъваш ти, на всяка крачка. -
В мислите навсякъде разхвърляни,
в мечтите ми - износени, омачкани.
Не си мисли, че можеш да разтребиш!
Че слънцето, събрано, в двете ти очи,
ще прогони, някак си, с времето,
мрака даже, от най-тъмните ъгли.
Не се хаби! Недей се заблуждава!
Ако можеш, просто ме обичай, ти до там -
до там, додето слънцето огрява.
А нека в мрака си да бъда сам.
Момичето с най-прекрасните сини очи
А си мислех, че властвам над думите...
Но ето ме, днес, пред нея стоя.
И загледан в очите и - сините -
не мога да кажа дори и една.
Мълча... Мълча и съм никой!
Какво съм постигнал в този живот?
Щом тя ще е чужда и никога,
не ще да я имам, дори и за нощ.
А си мислех, че властвам над думите...
Но душата ми днес пред нея мълчи
Пред нея - жената, момичето
с най-прекрасните сини очи...
Кольо КОЛЕВ, Бургас